Един ден в Исландия: да се влюбиш в Ísafjörður (част 1)

Официално се запознавам със Западните фиорди на 31-ви юли 2017 година, докато пътувам 7 часа из живописните завои, свързващи столицата с Исафьордур. Не е онази любов от пръв поглед, която ми се случи с Рейкявик четири години по-рано. Но е тази любов, която е за цял живот. 

Този див, див Запад

Западни фиорди (исл. Vestfirðir, англ. Westfjords) е името на полуостров в Северозападна Исландия с площ от 22,271 кв. км. и население от около 7,300 души. Един от най-отдалечените, труднодостъпни и диви райони на страната, но и един от най-красивите с набраздено от фиорди лице и изтъкано от скали и мъх тяло. От другата страна на окена се намира Гренландия, а в края на лятото, откъснали се айсберги превозват бели мечки до пустите бреговете на Западните фиорди. Тук е домът на полярната лисица (за която може да прочетете в Един ден в Исландия: центърът за полярни лисици в Súðavík), както и на десетки видове птици, сред които и любимите на всички пъфини (главни герои в Един ден в Исландия: остров Vigur). Останалото е недокосната от човека природа и малки рибарски селца, разпръснати в подножието на суровите планини. Според статистиката едва 14% от посетителите на Исландия стигат до Западните фиорди. Отдалечеността определено е фактор, но си струва да отделите време и средства за точно тази част на страната, която е толкова откъсната и автентична.

Ако поемете по дългия 455 км път между Рейкявик и Исафьордур, то непременно трябва да прекарате поне 30-40 минути при водопада Dynjandi, наричан още Fjallfoss (dynjandi означава „шумен, оглушителен“, fjall е „планина“, а foss е „водопад“), който се спуска величествено от 100 метровите скали в залива Dynjandivogur. По пътя към него се минава през няколко по-малки водопада, а цялата местност наоколо е защитена природна зона и ако излизате извън обозначените пътеки много ще ви се разсърдят, а може и да ви глобят. Близо до паркинга има безплатно място за къмпинг с чудесен изглед. От тук до Исафьордур километрите са 90, а пътят става по-живописен след всеки следващ завой.

Ако пък решите да летите до Исафьордур, то запазете полетите (два пъти дневно, сутрин и вечер) с Air Iceland Connect възможно най-рано, за да се възползвате от по-ниските цени (закупен 6 месеца по-рано еднопосочният билет Исафьордур – Рейкявик ми струваше 68 евро с 20 кг. чекиран багаж). Isavia предлагат автобус, свързващ летището с центъра на града, който е съобразен с часовете на полетите и струва 1000 крони. Другите начини за придвижване включват автобус от Reykjavík и ферибот от Stykkishólmur, но услугите са сезонни и също така скъпи – подробна информация за тях може да намерите на официалния туристически сайт на Западните фиорди – Visit Westfjords.

Отражения

Както е обичайно за повечето исландски наименования на географски обекти, името на града Ísafjörður е описателно и се състои от думите ís = лед и fjörður = фиорд. Ледът отдавна се е разтопил и така се е образувала огромната планинска вдлъбнатина Naustahvilft, наречена още „тролският стол“. Според легендата един женски трол толкова много бързал да се прибере вкъщи преди изгрев слънце, за да не бъде превърнат в камък, че когато най-накрая стигнал до планинския си дом по-рано, седнал на това място, за да си отпочине, потапяйки уморените си крака в студените води на фиорда. Днес мястото е популярно за трекове през лятото. Самият град е разположен на фиорда Skutulsfjörður, който среща водите на дългия цели 75 км. Ísafjarðardjúp при устието му. Не фиорд, а кристално огледало.

Със своето население от 2,600 души Исафьордур е най-голямото селище на полуострова, както и едно от най-старите според Landnámabók, където е записано, че през 9-и век на това място се заселва Helgi Magri Hrólfsson. Подобно на много други исландски села, Исафьордур започва да се развива през 16-и век покрай нарастващия улов на риба, а през 1786 година получава статута на град. С кризата на риболовната индустрия, която страната преживява през 20-и век, Западните фиорди започват да се обезлюдяват, подобно на други отдалечени краища, които вече не могат да предоставят достатъчно работа във фабриките за обработка на риба. Днес обаче туризмът бавно започва да връща хората обратно по родните им места и все повече малки бизнеси се развиват в района. В центъра на града може да намерите абсолютно всичко – магазини за храна, дрехи и сувенири, книжарница, пицария, сладкарница, кафене, няколко ресторанта, и разбира се, басейн. Местата за настаняване варират от скъпи хотели, до къщи за гости, хостели и стаи под наем в Airbnb. Аз използвам последната опция и прекарвам двете седмици в дома на Олина, преподавател в университетския център и бивш депутат. Малко преди да пристигна получавам обаждането ѝ: „Ние днес не сме вкъщи, оставила съм входната врата отключена, а ключовете са до огледалото. Твоята стая е на долния етаж, в хладилника има достатъчно ядене, ще се видим утре.“ Красивата двуетажна къща се намира на хълма точно срещу Naustahvilft и ако беше моя сигурно щях да я заключвам или поне така си мисля в този момент. В края на престоя ми обаче знам, че това е най-безопасният див Запад, който може да съществува някъде.

Освен неприлично подредените и спретнати къщи, в тази част на града се намират още няколко интересни за отбелязване места. Тръгвайки от моята квартира по Skutulsfjarðarbraut минавам първо покрай футболното игрище, пълно с деца, в съседство на което е старческият дом. Романтична статуя на Сигурд, Брюнхилд и Фафнир краси двора на болницата, а изкачвайки се по пътеката зад нея, се натъквам на миниатюрен парк, чийто вход представлява арка от челюст на кит. Ако смятате, че това е някак ексцентрично за толкова малък град, то от другата страна на улицата се виждат пясъчните стъпаловидни стени на църквата Ísafjarðarkirkja, която не прилича на нищо друго наоколо. Първата църква на това място е от дърво по подобие на норвежките църкви и е построена през 1863 година. През 1987 година е засегната от пожар и не може да бъде възстановена, затова градът се сдобива с чисто нова църква от бетон през 1995 година. Близо до нея се намира красивата сграда на Safnahúsið Ísafirði (адрес Túngata, работно време: 13:00 до 18:00 часа от понеделник до петък, 13:00 до 16:00 часа в събота) – двама рибари от бронз са застанли в началото на павираната пътека, водеща към бялата къща със зелен покрив. Не е чудно, че е толкова красива, все пак е проектирана от тогавашния главен архитект на държавата Guðjón Samúelsson. Същият е отговорен за църквите Hallgrímskirkja и Landakotskirkja в Рейкявик, Аkureyrarkirkja в Акурейри, както и за сградите на университета, националния театър и тези на много други институции в столицата и извън нея. Safnahúsið Ísafirði е построена през 1925 година, като първо служи за болница, затова и до днес носи името Gamla Sjúkrahúsið („старата болница“). През 1989 годината се появява новата, много по-голяма и модерна регионална болница, а старата къща е реставрирана, за да отвори врати през 2003 година, но този път като културен център.

Заобикалям културния център и църквата, пресичам Sólgata и излизам на Fjarðarstræti – голямата улица, която остава на гърба на централната част. За центъра ще ви разкажа във втора част на пътеписа, защото сега искам да ви заведа на плаж. Истински плаж с фин златист пясък. В далечината се вижда поредният круизен кораб, който ще посети градчето това лято, а по случайност или не някой е нарисувал в пясъка Vegvísir („това, което показва пътя“) – магически символ, споменат в един единствен ръкопис от 19-и век. Там се казва, че този, който носи символа със себе си, никога няма да загуби правилния път, дори при буря и лошо време, дори ако не знае кой път да поеме. С риск да ви разочаровам обаче, трябва да обърна внимание на това, че няма никакви доказателства дали символът изобщо е бил познат и използван от викингите или е привнесен много по-късно от други части на Европа и така е попаднал в книгата с магиите. Във всеки случай днес може да го видите върху тениски и сувенири, а понякога и на самотен бряг като този. Далеч по-автентични и свързани с Один са гарваните, чиято популация в Западните фиорди е най-голяма в цялата страна. Хората тук са свикнали да им оставят храна – трупове на малки животни и лой. А те прелитат необезпокоявани и подскачат по каменистия бряг. Снимам ги отдалеч, защото са доста едри птици с остри клюнове и не ми се иска да ми се разсърдят. Все пак съм дошла тук, за да намеря приятели, а не врагове. И за да се влюбя.

 


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.