За местата, които успях да посетя в тази хубава, спокойна държава

Gmunden (2008)

Решили сме да използваме Einfach-Raus-Ticket на ÖBB, който дава правото на няколко човека да пътуват заедно в рамките на ден за много прилична цена. Особеностите на този тип билет включват използването само на регионални влакове, без бързи и директни. Отиваме на гарата доста рано в един есенен уикенд. Пътуването до Gmunden ни отнема 3 или 4 часа, на няколко пъти сменяме влаковете, но все пак пътуваме за по-малко от 5 евро на човек. Добре че Иван е организаторът, той винаги знае кой влак трябва да хванем. Пристигаме преди обед и се отправяме към центъра. Както в повечето австрийски градове, уикендът е времето да отидеш на битпазар. Площадът пред кметството е пълен с най-различни джунджурии, нищо че духа вятър от езерото и е студено. Сградата на кметството изглежда доста спретната за място с 13.000 души население. А езерото Traunsee е това, за което сме дошли. Всъщност мястото е известен курорт с лечебни бани и е предимно посещаван през лятото. Алеята покрай езерото е много красива, а лебедите и патиците веднага ни заобикалят, свикнали да получават храна от хората. За да разгледаме околността, се качваме на едно от многото туристически корабчета, при това на горната палуба. Оказва се, че въпреки лошото време, не сме единствените туристи. Скоро обаче оставаме единствените навън, всички слизат в закритата част на кораба. Ние оставаме още малко, защото искаме да направим хубави снимки. Гледките към околните планини са страхотни. Върхове високи няколко хиляди метра се издигат над езерото и потъват в мъглата. По зелените склонове на планината се намират десетки вили, не липсва и някой друг дворец. Започва да вали и ние също слизаме в кафенето. Обиколката на езерото отнема два часа и половина, спираме за кратко, за да качим хората, които са посетили двореца. Оказва се, че щом си собственик на вила на езеро, най-вероятно си собственик и на моторна лодка или по-голяма яхта, успяваме да разгледаме доста такива. През лятото мястото би било още по-хубаво, отново сме в центъра. Време е да си потърсим нещо за ядене, затова се насочваме към една от големите улици и се оглеждаме за заведение, което да е отворено в неделя. Сядаме в типична австрийска кръчма, днес имат рагу с телешко месо. След обяда се мотаем из цветните улици и снимаме витрините. Австрийците проявяват особен вкус при декорирането, еклектика от „соц“ елементи, Neckermann шик и плюшени играчки. Дъждът е спрял и се разхождаме още малко. На връщане губим броя на влаковете, които сменяме, пътуваме поне 6 часа обратно до Виена и сме адски уморени. Но пък си струваше.

Saxen & Klam (2009)

Юни месец е и времето е доста горещо като за Виена. Преподавателката по Шведски иска да организираме кратка екскурзия с групата, за да може да ни изпитва по пътя. Винаги е била ексцентрична, затова предложението не ни учудва, а и на никой не му се прави писмен изпит час и половина. 7 момичета сме и се събираме в две коли. Избираме Saxen за първа спирка, заради малкия музей на Стриндберг – Strindberg Museum Saxen, който е отворен за посещение само през уикенда. Стриндберг е бил женен за богата австрийка и е живял няколко години там, затова и музеят е единственият посветен на него извън Швеция. Най-интересната част са картините, имат запазени някои лични вещи и ръкописи. Сядаме в селската кръчма, за да обсъдим експозицията и да обядваме. В такъв тип заведения не работят с меню – имат едно ястие за деня и го сервират на всички, пуешко месо с картофи, а за десерт има кокосова торта. Отново аз съм най-бавната в яденето, не знам как да им обясня, че на маса не се бърза…

Следобедът е отделен за замъка в Klam – Burg Clam, в който една от колежките е работила и ни е уредила частно посещение с гид. Въпреки че титлите в Австрия са премахнати отдавна, хората в селото продължават да наричат собствениците „графовете на Клам“, защото замъкът е техен от последните 5 века. Мястото е наистина красиво, а дворът е повече от романтичен. Може да се наеме за сватбени тържества, както и голямата трапезария в замъка, която по принцип си се ползва от семейството. Стаите са типични за всички подобни европейски замъци – порцелан, картини, стари оръжия, мебели от различни епохи. Единственото по-интересно е аптеката, в която са забърквали мистериозни отвари. Любовният еликсир се продава и днес като сувенир. Наслаждаваме се на тишината и на гледката към селото от високите тераси. Пред стените на замъка спокойно се разхождат красиви коне. Ред е на разходка в близката клисура – от стотици години има живописен път покрай малък поток и буйна растителност в близост до замъка. Стриндберг го е минавал десетки пъти, ние ще трябва да се задоволим само с един. Наистина е много горещо, затова се радваме на сянката в гората, а преподавателката нагазва в един от потоците. На нея ѝ е лесно, обута е с Crocs. След като минаваме цялата пътека, излизаме отново в селото и се отправяме към паркинга. На връщане спираме на брега на Дунава, който е изключително пълноводен и широк на това място, прилича на красиво езеро. Има много хора, които се разхождат по брега, слънцето все още е високо в небето. Имби е страшно доволна от нас, затова ни купува сладолед и се наслаждаваме още малко на гледката към реката. Съботата е към своя края, оставяме тихите села зад нас.

Linz (2010)

За втори път сме решили да използваме Einfach-Raus-Ticket, но сега сме повече хора и отиваме до Linz. Упражнението със сменянето на влакове се повтаря отново, добре че нямаме прехвърляне в Amstetten, там никой от нас не желае да слиза. Когато пристигаме в града, слънцето грее приятно, нищо, че отново е есен. Уикенд е и битпазарът няма да ни се размине. Линц е малък, приятен град, който всъщност изглежда като квартал на Виена – хубави сгради, красива катедрала в центъра, търговска улица със заведения и голям парк. Точно към този парк сме се запътили и ние, а превозното средство до там е специален трамвай – Pöstlingerbergbahn, който свързва центъра с хълма над града. Панорамата по време на пътуването е страхотна, жалко че снимките през стъкла не стават хубави. Последната спирка е атракция за деца – село с джуджета, тунели и приказни къщички. Ние обаче продължаваме нагоре към гората. Откакто бях дете не съм виждала свободно разхождащи се сърни и елени. Продължаваме да вървим и излизаме на широка площадка – зад нас се намира малка църква, а отпред се разкрива страхотна гледка към града. Оставаме там до обяд, после се спускаме към центъра. Намираме си китайски бюфет или най-любимият вид ресторант на студентите с all you can eat меню за 6 евро. Следобедът е посветен на музея на бъдещето – Ars Electronica Center, една от най-впечатляващите сгради в Линц. На не толкова технически запалените от компанията ни стигат и час и половина разглеждане, решаваме да се завърнем в настоящето. Покрай музея се изкачват стръмни улици с калдъръм, почти като в стария град на Пловдив. Стигаме до друга църква, а от там и до красива алея, която слиза към реката. В която и част на Австрия да видя Дунава, винаги изглежда различно, и винаги е красив. Време е и този ден в Линц да приключи, влаковете ни чакат, а пътят обратно обикновено е по-дълъг.

Weiden am See (2011)

Краят на летния семестър е, а брат ми като всяка година ще ми идва на гости, но този път с гаджето си и най-добрия си приятел. Супер, мисля си аз, сега трябва да им търся някакво забавление, различно от музеи и дворци… Времето обаче е на моя страна, затова след като цяла седмица обикалят сами в града, решавам да ги заведа на плаж през уикенда. Моите съквартиранти вече са проучили маршрута с влак до Neusiedlersee, преди седмица ходиха да крадат череши от някаква гадина в района. Взимам Иван с мен, изпитите ни още не са приключили, но може да си позволим малко размотаване. Гаджето на брат ми прави сандвичи, пълним торбата с други неща за ядене и пиене, но забравяме крема за слънце. До езерото се стига бързо и удобно с ÖBB, билетът е под 15 евро на човек. Самото градче Weiden е малко и симпатично, а регионът е част от UNESCO World Heritage. Езерото е много популярно сред австрийците, защото предлага не само възможност за плаж, но и за плаване с платноходки. В парка има бани, тоалетни, ресторант и магазин. Входът е 4 евро за възрастни и 2 евро за деца, а вместо бетон и пластмаса, хората получават трева и специално направени дървени скари точно до водата. Водата обаче си е студена през юни, затова се отдаваме предимно на ядене и лежане. Въпреки че има доста хора, е много спокойно – единствените дразнители са патиците, които обикалят около краката ни и дебнат за някой изпуснат сандвич. Даваме им малко хляб, българската луканка не им е по вкуса. Ники е донесъл жълти вестници от България, които не особено предвидливо четем обърнати с лице към слънцето. Когато се прибираме вечерта, разбираме за грешката си – два Мики Мауса ни гледат в огледалото.

Eisenstadt & Mattersburg (2012)

Отново е юни и лекциите се приключили. Майка ми е при мен за десет дни и сме изръшкали всички музеи и дворци, които е искала да види. Времето е лошо и се чудя къде да прекараме поредния дъждовен ден. В тоалетната на Hundertwasserhaus има реклами за различни забележителности, намирам талон за екскурзия до Eisenstadt със специален автобус, има тръгване на следващия ден. Автобуст потегля от спирката пред Операта в 9 сутринта и пристига към 10 пред двореца на унгарската благородническа фамилия
Естерхази – Esterhazy Schloss. Скромната ни група от две японки, шведска двойка 55+ и ние двете е посрещната от гид, който ни показва апартаментите на принцесата. До 12:30 имаме свободно време да разгледаме останалите експозиции в двореца, залата на Хайдн е най-красива, а в магазина за сувенири се предлагат страхотни вина от Панония. В двора японките показват как едновременно се държи чанта, чадър и се снима с фотоапарат с десет сантиметров обектив. Ние обаче сме седнали в кафето на двореца и хапваме традиционната торта „Естерхази“, шведите директно са минали на вино. След половин час сме вече пред замъка на Mattersburg – Burg Forchtenstein. Тук отново имаме едночасов тур из стаите, оръжейницата и кулите, средновековните замъци са привлекателни по един особен начин. Оставят ни час свободно време да обиколим крепостта сами и да разгледаме оръдията. Продължава да вали и дърветата наоколо изглеждат още по-зелени. Пътуването обратно трае не повече от час, във Виена също вали.