ЗА ТОЗИ БЛОГ…

… или когато на географската карта има и малко история

Ще признаете, навярно, че най-трудната част от създаването на един блог е изборът на име. Още повече, когато е 2015 година и искаш да пишеш за пътувания, вероятността да намериш хубаво и интересно име, съдържащо думата „travel“ или някое нейно производно, е не особено вероятна. Другият подход би бил блогът да получи тотално различно название като например „тез червени домати“. Обмисляйки как да разреша гореописания проблем, името само се появи: ItinerariumVitae. Случайност? Не мисля…

Щастието от така сполучливо стеклите се обстоятелства обаче бързо бе помрачено от редица видни критици, които наричам за по-кратко приятели: а.) името е трудно; б.) не се запомня; в.) не е ясно какво означава; г.) не става за блог. Добре, признавам, че thoseredtomatoes се помни една идея по-лесно, но него ще си го запазя за следващия блог. А ако на някого му е интересно да разбере значението на заглавните букви, то следващите редове са за него.

Разбира се, че е на латински. То и затова е трудно и не се запомня. Моята специална връзка с този език обаче започна преди около 8 години, когато ми се наложи цяла една година, 4 пъти в седмицата, по час и половина на ден, да го изучавам. Мразех го и го обичах едновременно, дори тайно се радвах, че вече е мъртъв, но с днешна дата съм му благодарна за това, че прави надписите на италиански една идея по разбираеми. Itinerarium (pl. itinerarii, n.) означава „опсание на пътя“, а vita (pl. vitae, f.) не се нуждае от превод. През Средновековието подобни описания на пътя са били правени от поклонници, тръгнали от Европа към Йерусалим. Точно такъв itinerarium ми попадна преди 8 месеца – съставен от Níkulás Bergsson – абатът на Munkaþverá, Бенедиктински манастир в Eyjaförður, Северна Исландия. Отдаден на каузата си, абатът прави подробно описание на маршрута от родината му до Рим, а след това и да Светите земи, минавайки през Дания, Германия, Франция, Швейцария и Италия като най-старателно отбелязва времето за пътуване от една точка до друга, основните забележителности по пътя и добрите кръчми. Олборг, Утрехт, Кьолн, Базел, Сиена, Рим, Бари и Бриндизи са само част от посетените от него места, и въпреки липсата на географска карта или точно поради нея описанията на градовете са толкова точни, че могат да бъдат използвани и днес. Изглежда, че за пътуващия човек както през 12-и, така и през 21-и век, са важни няколко съвсем прости неща: удобно легло, вкусна храна и някоя красива църква, която да разгледа. А на мен ми остава да се надявам, че поне някое от моите скромни „описания на пътя“ ще бъде толкова полезно и интересно.

Untitled