Зимна Канада: Торонто

Разказ за едно пътуване в 6 части, 2 провинции и 1 автомобил

 

Търговският център

Ако някой ми беше казал, че първото нещо, което ще направя в Торонто, е да пазарувам в мола, доста разпалено и убедено щях да му отвърна, че греши. След вчерашния невероятен откъм красота и емоции ден при водопадите Ниагара, който обаче прекарах с неподходящи ръкавици, посещението на някой магазин още тази сутрин се оказва наложително. Днес ще се движим с метрото (TTC Subway), което е много удобно и бързо, но не особено евтино – единичният билет струва 3,25 долара. Когато излизаме от апартамента, фини малки снежинки започват да падат от сивото небе, а градусите са се смъкнали с още няколко цифри надолу. Пропорционално на тях слоевете дрехи при мен са се увеличили от 3 на 4 и заслужено получавам прякора „the michelin man“. Получавам и кафе от Макдоналдс, което обаче също се оказва ужасно. Спирката, на която слизаме е Queen, а топла връзка извежда директно в огромния търговски център CF Toronto Eaton Centre. На 29-и декември в средата на т.нар. boxing week наоколо буквално гъмжи от хора, но намаленията се оказват добре дошли за мен, тъй като се сдобивам с чифт непромокаеми термо ръкавици за 26 долара. „Може ли да махнете етикета“, питам аз продавачката, която ме поглежда малко учудено, но веднага намира ножица отнякъде. „Това е първата зима на приятелката ми в Канадa, трудно се справя със студа“, добавя той и двамата с нея се смеят мило. „Ха-ха“, смея си е аз на глас, а на ум си мисля как ще се катерим до Античния театър през август в три часа следобед и кой ще се смее тогава. Тръгваме към изхода в другия край на мола, който трябва да ни изведе директно на Queen Street West, а през това време разглеждам коледната украса наоколо, включваща няколко гигантски северни елена и също толкова огромна червена елха. Под стъкления купол целогодишно „лети“ и един от символите на страната – канадската гъска.

Градският център

Излизайки от търговския се озоваваме право в градския център. От същата страна на улицата се намира високата почти 104 метра стара сграда на кметството Old City Hall. Построена е в годините между 1889 и 1899 и до 1966 година тук се намират и градският съвет, и съдебна палата. По онова време това е най-голямата административна сграда в цяла Северна Америка, а днес изглежда притисната от небостъргачите наоколо. Напомня ми на замък, по погрешка пренесен в центъра на града от някой заблуден магьосник. Снегът се сипе върху покрива му, а аз стоя доволна от другата страна на улицата с фотоапарт в ръце – новите ръкавици разполагат със специално покритие на палеца и показалеца, така че снимането отново е възможно. От тук до сградата на новото кметство Toronto City Hall са буквално две минути пеш, което още повече повдига настроението ми. Площадът между двете – Nathan Phillips Square (кръстен на един от кметовете на града) – е превърнат в ледена пързалка, където сякаш се е изсипал половината град. Тук хората не карат кънки в кърг, те буквално хвърчат във всички посоки и няма как малко поне да не им завидя за уменията. Модернистичната сграда на градската управа е завършена през 1965 година, а двете кули са с височина 100 метра (източна) и 80 метра (западна). Близките здания до едно си приличат и цветовете им се сливат, но за пръв път сивото не ми изглежда скучно и тъжно. Може би защото хората наоколо не изглеждат така. Тръгваме надолу по улицата.

Улицата на кралицата…

… или Queen Street West според местните се очертава като новата модерна част на града със своите безбройни магазинчета, ресторанти с храна от всяко кътче на планената и много млади хора, сновящи по тесните тротоари. Автентичният вид на старите сгради е запазен, но е добавен цвят и индивидуален характер към всяка една от тях. В хубаво време бих могла да прекарам цял един ден тук, снимайки фасадите и графитите по стените на къщите. За съжаление обаче снеговалежът внезапно се усилва и фотоапаратът ми се връща обратно в чантата. Само за няколко минути пред очите ни се спуска бяла покривка, която ни кара да се забързаме към номер 325. Време е за късен обяд в препоръчаното ни от приятел заведение Sushi Time, което се намира на около 15 минути пеш от площада. Освен, че тук изчакваме разразилата се виелица да премине, храната наистина се оказва много вкусна и на съвсем прилични цени за качеството (бенто, маки сет, мисо супа, салата и напитки за по-малко от 30 долара). Когато отново излизаме навън, снегът е намалял, но духа силен вятър и директно се насочваме към най-близката станция на метрото Osgoode.

Следваща спирка – Кралският музей на Онтарио

Спирката също се казва Museum, а от начина, по който изглежда, разбирате, че сте на правилното място – мумии на фараони, тотеми на коренните жители, египтски обелиски, римски и гръцки колони са заменили стандартно изглеждащите такива и създават приятно усещане за това, което ни очаква в изложбените зали. Кралският музей на Онтарио (Royal Ontario Museum, адрес 100 Queen’s Park, работно време всеки ден от 10:00 до 17:30 часа) отваря врати през 1914 година и до днешна дата остава един от най-големите в Северна Америка, както и най-посещаваният в Канада. Спускаме се надолу по оживената улица Bloor St и влизаме в него през новия му вход „The Crystal“ („кристалът“), построен през 2007 година. Входът за музея + специалната изложба „Викинги“ струва 26,50 долара на човек като една студентска карта осигурява намалението и за двама ни. Във фоайето ни посреща скелетът на гигантски динозавър (titanosaur), чието име е дълго почти колкото врата му – Futalognkosaurus. В дъното на залата се вижда входът към другата временна изложба – модели на Christian Dior, но аз определено не съм дошла тук, за да гледам рокли.

Викинги…

Специалната изложба Vikings (продължава до 02.04.2018) е нещо, което съм набелязала за посещение от самото начало на подготовката ми за това пътуване. Оказва се, че голяма част от артефактите са оригинали, предоставени от шведски и датски музеи, но популярната култура е взела връх в представянето им. Доволна съм, че мога да видя сребърните амулети, изобразяващи женски фигури (открити в Швеция и датиращи от 10-и век), които са били част от изпитните ми материали в университета, но цялостното ни усещане за изложбата е, че не е достатъчно специализирана, а разказва по-скоро повърхностно за различните аспекти от живота на викингите. Те (викингите) от своя страна обаче „продават“ много успешно всякакъв тип продукти в последно време, така че съвсем очаквано посетителите са страшно много. Времето до затварянето на музея се е стопило наполовина, затова се отправяме към другата зала, която искам да разгледам.

… срещат индианци

Не само в музея, но и на канадския остров Нюфаундленд или така поне ни разказват исландските саги Grænlendinga saga и Eiríks saga rauða. В залата, посветена на т. нар. first nations (термин, използван за коренните жители на Канада на юг от Арктика) и на инуитите, са изложени над 1000 артефакта, даващи представа за живота на стотиците индиански племена по тези земи. Дрехите и бижутата са това, което грабват окото веднага, но времето е прекалено малко, за да се обхване всичко в детайл. Само тук може да се изкара цял един ден, а ние имаме по-малко от час. Все пак ми е достатъчен, за да видя личните вещи на Седящия Бик от племето Лакота Сиукси, който играе значителна роля в победата на обединените индиански сили над американските войници в битката при Литъл Бигхорн. Аз пък започвам да водя битка със закъснелия джет лаг, който замъглява погледа и ме кара да се прозявам. Когато излизаме навън, вечерният мрак е погълнал улицата и сградите наоколо, а в далечината се виждат светлините на CN Tower. Лека нощ, Торонто!


One thought on “Зимна Канада: Торонто

  1. […] покрай нас, а сбогуването с Монреал, подобно на това с Т... https://itinerariumvitae.com/2018/03/12/%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.