Зимна Канада: Монреал

Разказ за едно пътуване в 6 части, 2 провинции и 1 автомобил

 

Кулинарното пътуване продължава

Този пътепис започва там, където разказът за Отава в Зимна Канада: Отава приключи – в сградата на парламента. След края на тура се връщаме обратно в търговския център CF Rideau Centre, където сме оставили колата. Зареждаме се с чай и кафе от Bridgehead за из път, а аз съм повече от доволна от качеството на кафето. Най-накрая. Километрите от Отава до Монреал са около 205, но ние отново не бързаме. „Сега ще видиш колко зле ще стане пътят, а с него и трафикът, когато минем във френската част“, ми казва той, а отгоре започва да се сипе сняг. Вече в провинция Квебек правим кратка пауза на една от бензиностанциите, за да поизчистим стъклата, и въпреки, че сме доста гладни, искаме да се „пазим“ за обяд в най-известното и може би най-доброто заведение за poutine (путин) в цяла Канада – La Banquise. Все пак това е шанс да опитам нов за мен джънк фууд – pogo (corndog) от Valentine, което е нищо повече или по-малко от паниран кренвирш на клечка. Не бих го консумирала всеки ден, но пък трябва да се пробва поне веднъж. В Монреал ще нощуваме в апартамент от airbnb, който сме избрали заради приличната цена от 60 долара и стратегическото му разположение на улица Rue Rachel E – на 5 минути пеш от La Banquise и на 3 минути пеш от другото предварително набелязано заведение – коктейл барът Bar le LAB. Ако беше пролет, огромният парк La Fontaine от другата страна на улицата, щеше също да е голям плюс на локацията, но в момента се е превърнал на снежно поле, служещо за игра на децата от квартала. А кварталът Le Plateau-Mont-Royal може да се похвали с красиви къщи и спокойна атмосфера. След като се настаняваме в апартамента, тръгваме директно към ресторанта, предлагащ над 30 вида путин, но чакащите за маса хора отпред образуват опашка прекалено дълга за температурата в този момент. Вместо там решаваме да почакаме на автобусната спирка и да отидем до центъра, но уви и това не се случва. След повече от 10 минути на студ и вятър, сменяме плана кардинално – взимаме заветната порция путин за вкъщи и отменяме всички туристически задължения за деня. Сравнен с путина на Costco Wholesale Canada този е в пъти по-вкусен и около два пъти по-скъп. Вечерта преминава в Bar le LAB, известен със своите коктейли с абсент. До 20:00 часа има happy hour на избрани коктейли с цена 7-8 долара, след това струват двойно. Ако не броим самия шот абсент, всичко друго, което опитваме, ми харесва. Романтика в сряда.

Île de Montréal

Както вечерта на 3-и завърши, така утрото на 4-и януари започва – „по френски“. Кафето и закуската са от пекарната Marius под сградата, в която е апартаментът. Отново не мога да се оплача от качеството на кафето, на което изглежда тук държат повече. След като си събираме набързо нещата, сме готови да наваксаме с туристическата програма от вчера. Тази сутрин осъзнаваме, че идеята ни да отидем до центъра с автобус е била изключително непрактична, защото билетът в посока струва 3,60 долара, а платеният паркинг за 2 часа ще бъде по-евтин от цената за 4 билета. Колкото повече се приближаваме до централната част Downtown,  толкова повече обликът на сградите преминава от северноамерикански към европейски. Малките улици биха могли да се сбъркат с френски такива, а за жителите на провинция Квебек изглежда това е търсен ефект. Сравнително бързо намираме място за колата на улица St Jacques St, точно срещу белите колони на театър Théâtre St-James. Улицата, не само, че е на броени крачки от историческия център, но е известна и с това, че седалищата на най-големите канадаски банки се намират тук. Малко история: през 1642 година група френски заселници, начело с Paul de Chomedey de Maisonneuve, пристигат на острова насред река Сейнт Лорънс и основават мисионерската колония Ville-Marie, от която по-късно възниква вторият по големина днес канадски град – Монреал.

Place d’Armes

След ледените дни в Отава, предиобедът в Монреал е почти приятен, а количеството снимки във фотоапарата ми нараства пропорционално с повишаването на температурата. Основните забележителности са струпани около малкия площад Place d’Armes от 17-и век: спираме се първо пред сградата на най-старата канадска банка – Bank of Montreal, основана през 1817 година. Стилът е неокласически, построена е през 1847 година, а златото и мраморът създават усещането за храм, но не такъв на парите. До нея, в оловно черно, блести 500 Place D’Armes – завършена е през 1968 година като сграда на Banque Canadienne Nationale, а днес се нарежда на 11-о място по височина сред небостъргачите на Монреал със своите 133 метра. От двете страни се издигат 3-метрови бронзови статуи на жена, държаща пудел, и на мъж с мопс в ръце. Авторът е Marc Andre J. Fortier, а името на творбата от 2013 година е The English Pug and the French Poodle или алтернативното The two Snobs. Двамата сноби засенчват паметника Maisonneuve Monument, издигнат през 1895 година в чест на вече споменатия основател на града Paul de Chomedey de Maisonneuve. Други две любопитни сгради се издигат отсреща. В червена охра изпъква построената през 1887 година New York Life Insurance Building, чиито 10 етажа я правят най-високата в страната по онова време. През 1931 година до нея се появява офис сградата Aldred Building, проектирана в стил ар деко и висока 97 метра. Най-впечатляващата архитектура обаче притежава високата 60 метра църква Basilique Notre-Dame de Montréal. Завършена е през 1829 година, стилът е готически, а олтарът е това, което ме хипнотизира от момента, в който прекрачваме прага (входът е 6 долара) – цветове, орнаменти и светлина, идваща навярно от друго място. Времето тук сякаш спира, но все пак не е достатъчно за очите да се наситят на това, което виждат.

 

Place Jacques-Cartier

Продължаваме разходката в старата част на Монреал в посока площад Place Jacques-Cartier, в чиято непосредствена близост се намират останалите забележителности – старата сграда на съда Édifice Lucien-Saulnier от 1856 година, кметството Hotel De Ville De Montreal от 1878 година, високият 19 метра монумент в чест на адмирал Нелсън от 1809 година – Nelson’s Column, както и старото пристанище Vieux-Port de Montréal. Апропо Жак Картие, на когото е кръстен площадът, е отговорен за това Франция да етаблира властта си над тази част от Канада. Имам чувството, че от всички посетени до сега градове, зимата се отразява най-зле на Монреал, правейки го да изглежда прекалено сив и някак строг, а сигурно е вълшебен през пролетта. Сега обаче пристанището е изчезнало в плътна мъгла, от небето започва да пада сняг и вместо да се спуснем до реката, свиваме в една от малките улички с тесни сгради, приютили десетки хотели, магазини и заведения. Същата улица спокойно би могла да се намира в Брюксел, или в някой голям френски град на север. След кратко пазаруване на магнити (4-7 долара) е време да се върнем обратно към улицата, на която сме паркирали, затваряйки квадрата на стария град Vieux-Montréal.

Преди да отпътуваме…

… от Монреал и провинция Квебек, трябва да опитаме местния и месния специалитет Montreal smoked meat – пушено телешко месо с подправки, ръжен хляб и горчица. Смята се, че ястието е донесено от еврейската диаспора, а най-доброто заведение, предлагащо го, е Schwartz’s. Толкова е вкусно, че нарушавам едно от основните правила на блогването – първо да се снима, а после да се яде. Кварталите се изнизват покрай нас, а сбогуването с Монреал, подобно на това с Торонто и Отава се случва през вечно изцапаните стъкла.

Хиляда острова

След повече от 200 километра монотонно сиво, излизаме от магистрала 401 и поемаме по път Thousand Islands Parkway, който се движи по ръба на река Сейнт Лорънс и е част от природния парк Thousand Islands – архипелаг от 1,864 острова, пръснати между езерото Онтарио и реката. Преследваме залязващото слънце по живописните завои, опасващи замръзналата вода. Слизаме на една от площадките за наблюдение и краката ни затъват в пресния сняг. Всичко е толкова бяло, че линията между брега и водата е почти неразличима. Залезите и изгревите се надпреварват по красота, а времето тече със свой собствен ход.


One thought on “Зимна Канада: Монреал

  1. […] до 1843 година. Скоро след преместването на столицата в М... https://itinerariumvitae.com/2018/03/18/%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b3%d1%81%d1%82%d1%8a%d0%bd

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.