Един ден в Исландия: центърът за полярни лисици в Súðavík

Повечето хубави неща се случват без план – такова е моето посещение на центъра за полярни лисици в една августовска бяла нощ

Вечер по американски

Когато Мелинда ни предлага да да отидем до Súðavík, за да послушаме малко музика на живо (изпълнявана от неин приятел), а преди това да хапнем бургери (приготвени от друг неин приятел), не се замислям повече от минута преди да потвърдя. И така в делничната вечер нашата американо – датско – английско – българска компания се отправя по дългия 20 километра живописен път от Исафьордур към Судавик. Движим се все покрай брега, но красотата на залива бяга пред мен и не се оставя да бъде хваната от камерата ми. Súðavík е рибарско селище, разположено на западния бряг на фиорда Álftafjörður и е с население от 200 човека. През 1995 година селото е ударено от 400-метрова лавина, в която загиват 14 души, и около седмица след трагедията се взима решението селището да се премести на по-безопасно място (апропо лавината е част от историята на филма Nói Albinói, който обаче е заснет основно в Bolungarvík и Ísafjörður). За около седмица исландците успяват да съберат около 3 милиона долара чрез благотворителна кампания за пострадалите и така новите къщи и обществени сгради са построени за по-малко от година. Днес в старата част на Súðavík са останали само къщите за гости, които се отдават под наем през лятото. Вече в селото, спираме първо за вечеря в един от двата ресторанта в Súðavík – отвън типичната исландска постройка е обзаведена като старомодна северноамериканска закусвалня. Изобщо в Исландия може да се усети едно залитане по дайнърите и по американската култура като цяло – от лъскавите и модерни заведения за бургери в столицата до крайпътните такива в останалата част на страната. Оказва се, че на ръба на острова, в Amma Habbý (amma означава баба) правят много вкусни бургери, а на нас ни прави компания Thorsteinn, който работи тук, и който с готовност отделя от времето си, за да си поговори с нас на исландски. Всъщност повечето хора от Западните фиорди са изключително любезни и търпеливи с чужденци, които се опитват да говорят езика. Няма да преминат на английски, ако виждат, че не се сещаш как да кажеш нещо, а ще продължат да те разпитват, докато успееш да им обясниш. Все пак чужденците в този район съвсем не са много и все още предизвикват интерес (за разлика от тълпите в Рейкявик от последнтие години). След вечерята се придвижваме с километър надолу по пътя, където се намира основната цел на вечерната ни разходка – кафенето, разположено в сградата на центъра за полярни лисици Arctic Fox Center. Вторият етаж на синята къща е събрал няколко дълги маси, а музикантите са готови да започнат в уречения час, въпреки, че все още е празно. Преди обаче да са завършили първата песен, местата около нас бавно се заемат и скоро след това е вече пълно. Всъщност този уикенд е един от големите национални празници в Исландия – Verslunarmannahelgi и много хора са се прибрали за почивните дни. Основно се изпълняват стари американски кънтри и рок хитове, а накрая програмата завършва със сантиментални исландски песни, на които всички стават, прегръщат се, пеят, и се поклащат в ритъм. В това число и ние, все пак нашата скромна група общо знае един припев. Някои от хората, с които се запознаваме тази вечер, ще срещнем след това на други места в района, но преди това ни предстои една друга среща…

В дома на полярните лисици

… тази с намиращите се в момента в задния двор на къщата две полярни лисички. Vulpes Iagopus е единственият ендемичен сухоземен бозайник в Исландия, като популацията тук се счита за отделен подвид. Именно Западните фиорди, и по-точно природният резерват Hornstrandir, са дом на този силно застрашен вид. Така през 2007 година изследователите Páll Herssteinsson и Ester Rut Unnsteinsdóttir, местни хора и представители на туризма създават неправителствения изследователски център Melrakkasetur Íslands (англ. The Arctic Fox Center). Общината на Súðavík дарява най-старата къща в селото (построена в края на 19-и век в норвежки стил) и осигурява средствата за нейната реставрация, за да може центърът официално да бъде открит за посетители през 2010 година. Музеят се помещава на първия етаж (работно време всеки ден 09:00 – 18:00 часа от юни до август;10:00 – 16:00 часа през май и септември; 10:00 – 14:00 часа в делничните дни от октомври до април; вход е 1200 крони за възрастни и безплатен за деца до 14 години), заедно с рецепцията и малък магазин за сувенири, а кафенето е на втория етаж и отвън при хубаво време. Всяка година изследователският център набира доброволци, които да наблюдават популацията през лятото, а желаещите през последните години са изключително много. Ако пък искате да снимате лисиците в резервата Hornstrandir, то ще трябва да попълните специален формуляр и да кандидатствате за разрешително в агенцията по околната среда (дроновете са така или иначе абсолютно забранени). Моите снимки и краткият видео материал са с лошо качество, но тяхната цел е да събудят любопитството на поне един читател към тези животинки, които трябва да се видят на живо. Изключително пъргави и жизнени в игрите си и много много красиви и деликатни, почивайки си свити на кълбо, тези две същества ме накараха да стоя до телената ограда до последния възможен момент, преди да си тръгнем. Съвсем нечестно репутацията на лисицата в исландския фолклор е лоша, обикновено свързвайки се със зли духове, а ловът на дребния хищник започва скоро след заселването на острова. Днес освен в Западните фиорди, може да я срещнете и на страниците на романа „Сказание за лисицата“ от текстописеца на Бьорк и един от най-талантливите млади исландски писатели Sjón.


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.