Западни фиорди: центърът за полярни лисици

Повечето хубави неща се случват без план – такова е моето посещение на центъра за полярни лисици в една августовска бяла нощ

Първо бургери…

Когато Мелинда ни предлага да да отидем до Судавик (Súðavík), за да послушаме малко музика на живо (изпълнявана от неин приятел), а преди това да хапнем бургери (приготвени от друг неин приятел), не се замислям повече от минута преди да потвърдя. И така в делничната вечер нашата американо – датско – английско – българска компания се отправя по дългия 20 километра живописен път от Исафьордур към Судавик. Движим се все покрай брега, но красотата на залива бяга пред мен и не се оставя да бъде хваната от камерата ми. Судавик е рибарско селище, разположено на западния бряг на фиорда Álftafjörður и е с население от 200 човека. През 1995 година селото е ударено от 400-метрова лавина, в която загиват 14 души, и около седмица след трагедията се взима решението селището да се премести на по-безопасно място (апропо лавината е част от историята на филма Nói Albinói, който обаче е заснет основно в Болюнгарвик и Исафьордур). За около седмица исландците успяват да съберат около 3 милиона долара чрез благотворителна кампания за пострадалите и така новите къщи и обществени сгради са построени за по-малко от година. Днес в старата част на Судавик са останали само къщите за гости, които се отдават под наем през лятото. Вече в селото, спираме първо за вечеря в един от двата ресторанта в Судавик – отвън типичната исландска постройка е обзаведена като старомодна северноамериканска закусвалня. Изобщо в Исландия може да се усети едно залитане по дайнърите и по американската култура като цяло – от лъскавите и модерни заведения за бургери в столицата до крайпътните такива в останалата част на страната. Оказва се, че на ръба на острова, в Amma Habbý (amma означава “баба”) правят много вкусни бургери, а на нас ни прави компания Thorsteinn, който работи тук, и който с готовност отделя от времето си, за да си поговори с нас на исландски. Всъщност повечето хора от Западните фиорди са изключително любезни и търпеливи с чужденци, които се опитват да говорят езика. Няма да преминат на английски, ако виждат, че не се сещаш как да кажеш нещо, а ще продължат да те разпитват, докато успееш да им обясниш. Все пак чужденците в този район съвсем не са много и все още предизвикват интерес (за разлика от тълпите в Рейкявик от последнтие години).

… после кънтри

След вечерята се придвижваме с километър надолу по пътя, където се намира основната цел на вечерната ни разходка – кафенето, разположено в сградата на центъра за полярни лисици Arctic Fox Center. Вторият етаж на синята къща е събрал няколко дълги маси, а музикантите са готови да започнат в уречения час, въпреки, че все още е празно. Преди обаче да са завършили първата песен, местата около нас бавно се заемат и скоро след това е вече пълно. Всъщност този уикенд е един от големите национални празници в Исландия – Verslunarmannahelgi и много хора са се прибрали за почивните дни. Основно се изпълняват стари американски кънтри и рок хитове, а накрая програмата завършва със сантиментални исландски песни, на които всички стават, прегръщат се, пеят, и се поклащат в ритъм. В това число и ние, все пак нашата скромна група общо знае един припев. Някои от хората, с които се запознаваме тази вечер, ще срещнем след това на други места в района, но преди това ни предстои една друга среща.

Центърът за полярни лисици

Другата среща е тази с намиращите се в момента в задния двор на къщата две полярни лисици. Vulpes Iagopus е единственият ендемичен сухоземен бозайник в Исландия, като популацията тук се счита за отделен подвид. Именно Западните фиорди, и по-точно природният резерват Хортнстрандир (Hornstrandir), са дом на този силно застрашен вид. Така през 2007 година изследователите Páll Herssteinsson и Ester Rut Unnsteinsdóttir, местни хора и представители на туризма създават неправителствения изследователски център Melrakkasetur Íslands (англ. The Arctic Fox Center). Общината на Судавик дарява най-старата къща в селото (построена в края на 19-и век в норвежки стил) и осигурява средствата за нейната реставрация, за да може центърът за полярни лисици официално да бъде открит за посетители през 2010 година. Музеят се помещава на първия етаж (работно време всеки ден 09:00 – 18:00 часа от юни до август;10:00 – 16:00 часа през май и септември; 10:00 – 14:00 часа в делничните дни от октомври до април; вход е 1200 крони за възрастни и безплатен за деца до 14 години), заедно с рецепцията и малък магазин за сувенири, а кафенето е на втория етаж и отвън при хубаво време. Всяка година изследователският център за полярни лисици набира доброволци, които да наблюдават популацията през лятото, а желаещите през последните години са изключително много. Ако пък искате да снимате лисиците в резервата Hornstrandir, то ще трябва да попълните специален формуляр и да кандидатствате за разрешително в агенцията по околната среда (дроновете са така или иначе абсолютно забранени). Моите снимки и краткият видео материал са с лошо качество, но тяхната цел е да събудят любопитството на поне един читател към тези животинки, които трябва да се видят на живо. Изключително пъргави и жизнени в игрите си и много много красиви и деликатни, почивайки си свити на кълбо, тези две същества ме накараха да стоя до телената ограда до последния възможен момент, преди да си тръгнем. Съвсем нечестно репутацията на лисицата в исландския фолклор е лоша, обикновено свързвайки се със зли духове, а ловът на дребния хищник започва скоро след заселването на острова. Днес освен в Западните фиорди, може да я срещнете и на страниците на романа “Сказание за лисицата” от текстописеца на Бьорк и един от най-талантливите млади исландски писатели Sjón.


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.