Рейкявик ден и нощ: лятно издание 2017

През изминалото лято отново имах късмета да прекарам един месец в Исландия. Този път времето в Рейкявик беше по-малко в сравнение с 2016 година – общо 10 дни в края на юли и в средата на август, но успях както да посетя отново любими места, така и да открия нови такива, за които нямам търпение да ви споделя 

 

Новите хитове

  • Встрани от основните забележителности в Рейкявик, но все пак в центъра му, остава римокатолическата катедрала Dómkirkja Krists konungs (адрес Túngata 13, 101 Reykjavík). Неин архитект е същият онзи Guðjón Samúelsson, проектирал редица важни и известни сгради в Исландия, сред които и може би най-посещаваната църква Hallgrímskirkja. За нея обаче съм писала достатъчно в Рейкявик ден и нощ: църква и дръжава, така че сега е ред да споделя факти и за така наречената Landakotskirkja: стилът е неоготически, завършена е през 1929 година, а мястото на което се издига, е част от имота на първите католически свещеници, пристигнали в страната в началото на XIX век. Лично за мен това е сградата в Рейкявик, която по своята архитектура най-много напомня за континентална Европа, и все пак стилът на Guðjón Samúelsson е забележим във всяка фина и категорична линия, в красивата простота на интериора и усещането за светлина и простор. Всичко това допълнено от спокойствието и безлюдността на тази част на града, директно класира катедралата начело на списъка с новите любими места.

  • Следващите две заведения са едни от многото, в които така и не ми остана време да отида през 2016. Започвам с ранната вечеря в Café Babalú (адрес Skólavörðustígur 22, 101 Reykjavík, работно време 11:00 – 23:00 часа всеки ден) – агнешката супа струва 1690 крони и се поднася както обичайно с хляб и масло. В сравнение с другите места, на които съм хапвала такава, е една идея по-пикантна. Обстановката е много приятна, но за малко по-автентична агнешка супа в Рейкявик, препоръчвам кафене/бар Bravó (адрес Laugavegur 22, 101 Reykjavík, работно време 11:00 – 01:00 часа от неделя до четвъртък и до 03:00 в петък и събота) – може на пръв поглед да не изглежда като място, на което биха приготвили добра агнешка, или каквато и да е изобщо, супа, но наистина е така. Оставаме на главната търговска улица, за да ви заведа и до изключително приятното кафене Kaffibrennslan (адрес Laugavegur 22, 101 Reykjavík, работно време 08:00 – 23:00 часа от понеделник до четвъртък, 08:00 – 01:00 часа в петък, 09:00 – 01:00 часа в събота и 09:00 – 21:00 часа в неделя), в което отидохме цели два пъти за малкото време в Рейкявик. В слънчев ден е късмет да се сдобиете с маса в двора, но си струва, както и капучиното, което правят (цена 560 крони).
  • Най-старата запазена къща в центъра на Рейкявик Aðalstræti 10 е построена през 1762 година и както се вижда от името, се намира на най-старата и известна улица в града – Aðalstræti. Други хубави къщи с традиционна архитектура могат да се видят в малките улички около площад Ingólfstorg и по пътя към Vesturbær.

  • Най-добрата пекарна в Рейкявик според повечето източници е Brauð & Co (адрес Frakkastígur 16, 101 Reykjavík, работи от ранна утрин до 18:00 часа през седмицата и до 17:00 часа през уикенда), чиято сграда няма как да не ви направи впечатление, ако случайно минете покрай нея. Въпреки, че това се случваше често миналата година, така и не бях влизала вътре. Затова в слънчевата юлска неделя се нареждам на опашката от чакащи пред цветната къща в една пресечка съвсем близо до Hallgrímskirkja. Усмихнатите хора на касата работят изключително бързо, но все пак си отделете 10 до 15 минути за чакане – време, което може да се окаже малко да си изберете нещо от наистина големия асортимент хлябове, сладкиши и закуски.
  • Vesturbær или „западното селище“ е част от града, която тепърва открих (и то съвсем бегло), и която надявам се, ще опозная по-добре следващия път – включва 8 квартала, известни с високите цени на къщите там, и най-общо се разпростира на запад от сградите на университета Háskoli Íslands, обхващайки част от старото пристанище на север и част от крайбрежната алея на юг до летището Reykjavík Domestic Airport. За следобедът, който прекарах там, успях да задраскам три дейности в списъка с неща, които жителите на свободната от туристи зона Vesturbær обикновено правят: 1.) Среща в кафене Kaffihús Vesturbæjar (на ъгъла на Hofsvallagata и Melhagi, 101 Reykjavík, работно време 08:00 – 23:00 часа през седмицата и 09:00 – 23:00 часа през уикенда) – лежерна атмосфера, усмихнати хора и, разбира се, хубаво кафе; 2.) Хапване на bragðarefur за двама в Ísbúð Vesturbæjar (адрес Hagamelur, 101 Reykjavík, работно време всеки ден 12:00 – 23:30 часа) – избраните вкусове сладолед и добавки от плодове, шоколад и други подобни се смесват в машина, образувайки невероятна на цвят и вкус смес; 3.) Разходка със или без куче по Sörlaskjól, Faxaskjól и крайбрежието.
  • Рейкявик по време на прайд парада: не град, а живо същество – шумно, необуздано, цветно.

Стари, но златни

  • Въпреки, че технически Blue Lagoon е на около 50 км. от Рейкявик, логистично посещенията и на двете места в повечето случаи вървят заедно. Честно казано вторият път тук не беше така впечатляващ, но никак не съжалявам, че се потопих отново в синьо-зелените води на лагуната. Повече за онзи първоначален възтор може да прочетете в Седмица в Исландия: май 2013 (Част 1).
  • Основните забележителности са нещо, което така или иначе се вижда отново и отново с едно завъртане из централната част на града. А то може да започне от църквата Hallgrímskirkja и да продължи или към езерото Tjörnin, или към Ingólfstorg, или пък да се залута безцелно из малките улици с дълги имена, по които ретро автомобилите са по-често срещана гледка от новите Х петици.
  • Следобеден айляк на старото пристанище е нещо, което упражнявах и това, и миналото лято, и сама, и с компания. Солен вятър, винаги синьо небе и усещане за простор.
  • За Höfði съм разказвала в Седмица в Исландия: май 2013 (Част 6)затова сега няма да изпадам в подробности относно историята на къщата, а ще споделя няколко по-нови и по-слънчеви снимки. Причината да се разходите там (отново): все още няма почти никакви туристи, спокойно, красиво и много фотогенично.
  • Районът, който не бих пропуснала и в следващо посещение на Рейкявик, е заключен между операта Harpa Concert Hall и скулптурата Sólfar. Да повървиш по крайбрежната алея Sculpture and Shore Walk по залез слънце. Не защото през деня не е красиво, а защото вечер става наистина вълшебно. За повече идеи къде да се помотаете пеш или на две колела –  Рейкявик ден и нощ: градски разходки.
  • Доброто място за хапване е едно от онези неща, които с удоволствие мога да повторя и потретя по време на едн пътуване. А когато става въпрос за цяла година, която разделя посещенията, то някои повторения са задължителни: филе от треска, пържени картофки и пюре от грах от количката на Fish & Chips Vagninn, хот-дог от централния щанд на Bæjarins Beztu Pylsur, супа от лангустини в пристанищния ресторант Sægreifinn, капучино в приятното кафене C is for Cookie и за десерт гофрета от Vöffluvagninn. За още вкусни места, хвърлете един поглед на Рейкявик ден и нощ: какво да ядем?.
  • И накрая, но не на последно място, трябва да спомена онзи стар приятел от Рейкявик, който срещам зад ъгъла, на главната улица или в някой от крайните квартали на града, но който неизменно ме кара да му се усмихна – уличното изкуство. А повече за него може да прочетете в Рейкваик ден и нощ: хора и улици.


One thought on “Рейкявик ден и нощ: лятно издание 2017

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.