Седмица в Исландия: май 2013 (Част 4)

Ден 6: Kirkjubæjarklaustur/Jökulsárlón/Hali/Klaustur

DSC00499Събуждам се рано, но страшно отпочинала, мястото май има някакви особени вълшебни сили, способни да възвръщат енергията само за броени часове. На закуска ни очакват краставици и домати, отгледани в Исландия – всички са много горди с парниците и с факта, че не им се налага да внасят тонове зеленчуци от другия край на света. Вкусът не е лош, сирената и шунката, които отново са местно производство, също са доста прилични. От другия край на шосето се намира фермата на собствениците, овцете също закусват. Днес ни предстои едно доста по-различно преживяване – отиваме към глетчера Vatnajökull, където ни очаква разходка с лодка в леденото езеро Jökulsárlón. Красивите гледки започват още когато излизаме на пътя за лагуната. Пред нас се издигат покритите със сняг склонове на глетчера, който е в топ три на най-големите в Европа, също така заема 8% от територията на острова и през 2008 официално става част от националния парк Vatnajökull National Park.

DSC00503

DSC00505

DSC00504

Преди да стигнем до лагуната обаче се отбиваме за кратко от пътя до Skeiðrársandur – от тук хвърляме поглед към глетчера Svínafellsjökull и имаме малко време да се катерим по останките от мост, разрушен през 1996.

DSC00509

Jökulsárlón е разположен в края на вече споменатия национален парк, в подножието на глетчера Breiðamerkurjökull. Ледената лагуна служи за кулиси на редица холивудски продукции – Die Another Day и A View to a Kill от поредицата за James Bond, Lara Croft: DSC00547Tomb Raider, Batman Begins, Beowulf and Grendel, Interstellar, The Secret Life of Walter Mitty. Именно филмите засилват интереса на туристите към изключително сините води на езерото, в които плават ледени късове и в средата на 80-те започват да се организират специални турове. Броят на амфибиите, които са и единственото превозно средство, е нараснал на 4 за последните 30 години. Точно с такава амфибия ще се придвижваме и ние сред айсбергите наоколо. „Лодката“ ни е паркирана до туристическото бюро и кафенето, качваме се по метална стълба и още преди да сме потеглили по черния пясък, получаваме спасителни жилетки. Не че ще помогнат предвид минусовата температура на водата, но трябва да ги сложим. Влизаме бавно DSC00555в езерото, а нашият гид Vilhjálmur започва разказа си за формирането на лагуната, за глетчерите наоколо и колко стар всъщност е ледът тук. Честно казано не ми е толкова интересно да го слушам, колкото да го гледам. Влизаме все по-навътре и късовете лед стават по-големи, а отразените в тях слънчеви лъчи заслепяват погледа. Радвам се, че се сдобих със заешката лента за глава вчера, защото само качулката на якето не е достатъчна да окаже каквато и да е съпротива на пронизващия студ. Vilhjálmur изважда парче лед от хладилна чанта, за да ни покаже колко е чиста водата на езерото и го натрошава за тези, които искат да пробват вкуса. Аз любезно отказвам, липсва ми мартинито към натрошения лед, и аз като Бонд го предпочитам „shaken, not stirred“. Не DSC00534прекалявам със снимките, защото предпочитам за ограниченото време на това място да поема колкото се може повече с очите си. А и ми е трудно да снимам с ръкавици. Като се има предвид, че синьото е любимият ми цвят, тук сетивата ми ликуват – има го във всички отенъци и във всички посоки. Не знам дали заради наистина големия студ, но 30-те минути в лодката ми се струват по-дълги, отколкото реално са. Имаме на разположение още толкова, за да се разходим по осеяния с гладки черни камъчета пясък и да се полюбуваме на езерото от брега. Мнозинството от групата направо сяда в кафенето, но аз и Софи взимаме по един горещ шоколад, който трябва да ни стопли по пътя към моста над езерото. Обичам мостове, а този особено много ми харесва.

DSC00519

DSC00548

www

DSC00558

DSC00556

Придвижваме се още 10 км на изток до Hali í Suðursveit – родното място на един от най-значимите исландски писатели от 20-и век Þórbergur Þórðarson, където днес се намира посветеният на него музей Þórbergssetur. Ресторантът в сградата заема по-голяма площ от тази на експозициите или поне така ми се струва. Разглеждаме кабинета на писателя, малко предмети и снимки, но за наша изненада има и гостуваща изложба с всякакви причудливи неща от 19-и век – от фотографии до препарирани животни. Жената на касата е толкова „възхитена“ от нашето посещение, че трябва да застанем за снимка, явно не им се случва често да идват по-големи групи. След като разбира, че сме от Виенския университет и учим Исландски още повече се въодушевява, поради което не иска да ни вземе входна такса. Спестените пари отиват за сандвичи в ресторанта, трябва да се подкрепим преди разходката в Skaftafell, който от 2008 е част от националния парк Vatnajökull National Park. Отиваме към Svartifoss, който е получил името си от заобикалящите го черни базалтови скали. Има добре поддържана пътека с мостче, парапети и указателни табели и стигаме бързо до великолепната гледка. Вече не знам кой от всичките видени до сега водопади ми е любим. Самата водна струя не е толкова впечатляваща, колкото черните колони наоколо. Именно тяхната форма и подредба е послужила за вдъхновение при проектирането на Hallgrímskirkja и на Националния театър в Рейкявик. Но от природата по-голям архитект няма, а тук очевидно е чертала със замах. Вятърът постепенно утихва и спира.

DSC00560

DSC00566

DSC00564

Природните чудеса за деня все още не се свършили и след около половин час път спираме пред високите 688 м. скали Lómagnúpur. Изключително могъщи и красиви, тяхно въплъщение е скалният гигант или Bergrisi върху исландския герб. Той защитава Югоизточна Исландия, а за останалите три части на острова се грижат други духове-пазители, приели образа на бик, дракон и грифон. Минавам в режим панорама на фотоапарата и отчаяно се опитвам да обхвана красотата на хоризонта. Съвършенство на линиите, формите и цветовете.

DSC00571

DSC00574

Следваща спирка – селото Kirkjubæriklaustur, което се намира между Vík í Mýrdal и Höfn и има около 120 жители. Минаваме покрай него всеки ден, но още не сме го разгледали. Мотаем се в селото около 10-15 минути, оказват се напълно достатъчни. Основният мотив за посещението ни тук е да се възползваме от някое от следните рядко срещани в околността съоръжения – бензиностанция, банкомат, поща и супермаркет.

DSC00575

След като сме приключили с удоволствията за деня, трябва да свършим и малко работа. В багажника на автобуса се поклащат около 20 бутилки с австрийска бира, предоставени напълно безплатно на Елеоноре от производителя, за когото тя пише реклами. Ще играем на асоциации, а тя ще записва всичко, което вкусът на бирата ни навява. За целта ни трябва удобно място, на което да се разположим, но Тони вече има идея къде може да паркира автобуса. Малко ми е жал за него, само ще гледа как си пийваме. Бира с шоколад, бира с боровинки, бира с портокал. Тревата е мека, а от скалите зад нас излизат дъги. Как да не се хванеш на обяснението, че в тях живеят елфи? Времето продължава да е хубаво и си позволяваме да останем цял час на това прекрасно място. Тръгваме едва когато слънцето започва да преваля, прилежно събрали амбалажа.

DSC00578

Оказва се, че не сме много далеч от Hunkubakkar и пътуваме не повече от половин час до там. Имаме достатъчно време да се приведем в ред преди вечеря, а и момчетата ни оставят да ползваме общата баня първи. Когато сме готови, с Хелене излизаме да се помотаем с другите прегладнели хора в двора и хвърляме коси погледи към ресторанта. И тази DSC00581вечер храната е не по-малко добра от вчерашната – филе от сьомга със зеленчуци и отново от уникално вкусното кисело мляко с боровинки. Мъчно ми е за колегите ми вегетарианци, които от началото на пътуването насам ядат разни картофени кюфтета със салата и се лишават от трите най-вкусни неща в исландската кухня – агнешко, риба и skyr. Хубавото обаче е, че всички места, в които отсядаме, предлагат вегетарианско меню, изобщо тук няма какво да се желае от гледна точка на обслужването в хотели и ресторанти. След вечеря отиваме при Елеоноре и Магнус, които са в една от по-големите къщички и могат да приютят всички. Спалнята е отделена от другата част с дървена преграда, има бюро, маса и малък диван. Време е и Тони да опита от австрийската бира, а аз успявам да вкарам в употреба една вакуумирана луканка, която разнасям по целия път от България до тук. Нощта обещава да е точно толкова хубава и спокойна колкото и предишната.

DSC00495


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.