Тайните на следобедния английски чай

Ако смятате, че английската кухня не е от най-привлекателните, то трябва да ви опровергая с кратък разказа за вскусната церемония, провеждана всеки следобед – пиенето на чай

 

Традицията на английския чай

Пиенето на чай е едно от най-характерните занимания в съвременната английска култура, и една от онези асоциации, наред с кралицата и футбола, които изникват в ума при споменаването на определението „английски“. Допреди няколко месеца категорично не си давах сметка, че някой може да бъде зависим от чай, или че може да го приема вместо вода, но внимателно проведените ми емпирични изследвания потвърдиха и двете твърдения. Как обаче напитката става толкова обичана във Великобритания? Традицията за пиенето на чай е пренесена е от португалската инфанта Катарина де Браганса, която през 1662 година става съпруга на крал Чарлз II от династията Стюарт. Португалските мореплаватели са стигнали до Азия преди повече от век и консумацията на ароматната течност между 16:00 и 17:00 часа отдавна е обичай за португалската аристокрация. Първоначално този навик на Катарина се посреща скептично, но с времето скъпият чай, внасян от Китай, започва да се възприема като символ на висок обществен статус и все повече английски аристократи започват до подражават на кралицата. Едва два века по-късно следобедният чай придобива онзи облик, който притежава днес. Отговорна за това е херцогинята на Бедфорд Анна Мария, която е една от най-близките приятелки на кралица Виктория, както и нейна придворна дама. В края на 18-и и началото на 19-и век вечерята (dinner) започва да се сервира все по-късно – между 19:00 и 20:30 часа и дори лекият нововъведен обяд (luncheon) не може да засити глада на благородниците между закуската и вечерята. Така херцогинята добавя сандвичи и сладкиши към традиционния чай, най-често черен от вида Darjeeling, кани свои приятели да го споделят с нея и създава т. нар. „следобеден чай“ или Afternoon tea. До края на 19-и век тази следобедна закуска вече не е привилегия единствено на висшето обществно, а се разпространява както сред представителите на буржоазната средна класа, така и сред фермерите. Разбира се, сервираните сандвичи и сладкиши са според възможностите: от обикновен хляб с масло до tea sandwich (finger sandwich) – нарязани на тънки ивици сандвичи без кората на хляба с различен пълнеж; от домашните сладки до изисканите торти като Battenberg cake и Victoria sponge. През 20-и век започват всякакви вариации на темата – в югозападната част на страната се обособява Cream tea, който освен чая включва прясно изпечени сладки хлебчета scones, гарнирани с домашна сметана (clotted cream) и конфитюр от ягоди. В северната, индустриална част на острова работническата класа не може да си позволи да пие чай в ранния следобед, затова създава High tea – представлява своеобразна вечеря, сервирана между 17:00 и 19:00 часа и включваща едно топло ястие, последвано от сандвичи, сладкиши и чай. Разликата в терминологията идва от разликата в социалните класи: както вече бе споменато, аристократите и по-заможните граждани имат закуска – breakfast, обяд – luncheon или съкратено lunch, следобеден чай – afternoon tea, вечеря – dinner и евентуално нещо леко преди лягане – supper. В по-бедните части на кралството, а именно в северните такива, обядът се нарича dinner, а вечерята teahigh tea, защото се сервира на висока маса за хранене, за разлика от следобедния чай, сервиран на ниска масичка, или meat tea, защото често включва различни студени меса. Днес тази традиция се простира далеч отвъд границите на Великобритания и е популярна в Канада, Австралия, Нова Зеландия и ЮАР, като в тези страни Afternoon tea се предлага предимно в луксозни заведения и хотели и от ежедневен ритуалът се е превърнал в празничен.

Какво казва етикетът?

Има няколко основни правила при консумацията на следобедния английски чай, които не са задължителни, но са препоръчителни:

  • Салфетката се поставя върху скута, винаги с ръбовете от сгъването нагоре.
  • Използвайте цедката върху чашата, след това добавете захар и мляко по желание. Ако не сте в заведение, а на гости, то тогава оставете наливането на чая на домакините. Смята се, че млякото се е наложило като добавка не само, за да омекоти силния вкус на чая, но и до смъкне температурата на течността, тъй като използваният в миналото китайски порцелан е бил прекалено крехък и чашата би се спукала.
  • Чаят се разбърква не в кръг, а с леки движения напред и назад между 6 и 12 часа. След това лъжичката леко се допира до ръба на чашата, за да не остават капки чай в нея и се слага в чинийката без да се облизва.
  • Чашата се държи само и единствено за дръжката, не с две ръце и без кутрето да стърчи. Чинийката може да се държи в ръка, само ако ви се наложи да пиете чая си изправени.
  • Сандвичите се ядат с ръце, никога с нож и вилица, могат да се слагат в помощната чиния.
  • Хлебчетата (scones) също не се режат с ножа за масло, а се разчупват с ръце – обикновено са така приготвени, че се разделят лесно на две перфектни половинки, но дори и да се начупят на по-малки парчета, не е проблем.
  • Стигаме до сметаната (clotted cream) и домашно приготвеното сладко (обикновено от червени плодове – ягоди или малини): според хората в графство Корнуол първо се слага сладкото, а върху него сметаната. В графство Девън обаче ще ви кажат точно обратното – първо сметаната, а после сладкото. В този случай е въпрос на вкус и на локация дали ще се насладите на Cornish cream tea или на Devon cream tea.
  • Останалите сладкиши се консумират с десертна вилица, с изключение, разбира се, на френски макарони или целувки. Обикновено обаче става въпрос за различни петифури.

Моят английски чай

В Оксфорд има десетки места, предлагащи следобеден чай по всяко време и на всякакви цени – от студентски кафенета до известни ресторанти. Моят първи, а и втори чай обаче, се случва в Old Parsonage Hotel – луксозен хотел, който според TripAdvisor е най-добрият в Оксфорд, а според Lonely Planet в определен период е бил дом на Оскар Уайлд. Дори и през седмицата има доста хора (ако не се виждат такива на снимките, то е защото нашият английски чай се превърна във френски обяд), така че резервацията е добра идея, особено ако става въпрос за по-голяма група от хора. Чаят се сервира от 14:30 до 17:00 часа от понеделник до събота и от 15:30 до 18:00 часа в неделя. И двата пъти, в които идваме тук (в края на януари и в края на март), имаме за повод рожден ден, така че се спираме на Celebration Tea, който върви с чаша шампанско Henri Favre. Като комплимент и в двата случая получаваме допълнителна чиния със сладкиши и свещичка. Атмосферата е изискана, но ненатрапчива, по стените висят любопитни картини, а сепаретата са много удобни, особено това, в което ни настаняват и при двете посещения. Очаквано в менюто има голям избор на различни видове чай – черен, зелен, билков, плодови инфузии, както и на кафе напитки, които могат да заменят чая в поръчката. Аз не мога да различа добър от не толкова добър черен чай, но оценката, която parsonage tea получава от моя приятел е отлична. Вкусът е богат и наситен и млякото изглежда съвсем естествена добавка. Това, което обаче превръща пиенето на чай в един разточителен ритуал, са традиционно сервираните с него солени и сладки изкушения. Обикновено се започва с долната чиния от подноса, която съдържа най-често сандвичи. В случая те са 5 вида – с раци или скариди, пушена сьомга, яйчена салата, краставици, шунка и сирене. Трябва да се отбележи, че точно сандвичите с краставица са любимите на кралица Елизабет според официалната ѝ биография от Сали Бидъл Смит. Лично на мен тези с месото от раци ми харесват най-много, но всички са приготвени чудесно. Идва ред на средната чиния, в която са традиционните хлебчета – scones. За първи път опитвам такива, и допълнени с домашно приготвените сметана (clotted cream) и сладко от ягоди, мога да кажа, че това вече ми е едно от любимите неща за ядене. Като се добави шампанското, се получава истинска хармония на вкусове. Сладкишите в най-горната чиния се различават напълно при двете посещения, което е приятна изненада, защото винаги е по-добре да се пробва нещо ново и различно. Еклери, чийз кейк, крем брюле, къпкейкове с маслен крем и плодови мини кексчета затрудняват решението какво ми харесва най-много, защото всички са с изключително фин вкус. Не успяваме да ги изядем, и двата пъти, но персоналът любезно ни ги прибира в кутии за вкъщи. Споменавайки персонала, няма как да пропусна да отбележа, че обслужването е перфектно и включения в сметката сервиз е абсолютно оправдан. Английският следобеден чай в този му вид е наистина нещо специално, с което човек може да поглези сетивата си и моят опит е точно такъв.

Английският чай зад океана

Както вече бе споменато, културата на пиене на английски чай се радва на голяма популярност и в бившите владения на ВеликобританияКанада, Австралия и Нова Зеландия. По време на двуседмичното ми пътуване в Канада тази зима имаше опция да отидем за следобеден чай в изключително луксозния хотел Fairmont Château Laurier в Отава, но поради оскъдното време и облеклото ми на чукча, реших да оставя това удоволствие за следващия път. Травъл блогърът Ирина от Traveolani обаче има чудесна статия за английския чай, който се сервира в друг хотел от същата верига – Fairmont Hotel Vancouver във Ванкувър, така че ви предлагам да прочетете нейния разказ по темата – Следобеден английски чай в Хотел Феърмонт Ванкувър.


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.