За първото ми плаване на круизен кораб и как това се превърна в една от най-желаните ваканции

Ден 1: Генуа

Пътуването е подарък от майка ми за дипломирането, което ми предстои. Цяла компания сме с нейни приятели, мен явно ме взимат за преводач. Първо съм скептична към круиза, преди няколко месеца стана нещастието с Costa Concordia. Затова и цените са много ниски, имаме каюта с балкон за около 500 евро на човек. Пътуваме през Рим до Генуа, има закъснение и трябва да сме много бързи за втория полет, но все пак екипажът е предупреден и ни изчакват. Хващаме такси от летището в Генуа до хотела, разстоянията не са големи. Късно е и си лягаме.

Ден 2: Генуа, embarkation

След закуска оставяме куфарите на рецепция и отиваме на разходка. Хотелът се намира близо до гарата, снимаме се на паметника на Колумб. Спускаме се по улицата на хотела – Via Balbi, която води до центъра и се радваме на февруарското слънце. Нямаме план какво да разгледаме, докато не забелязвам надпис, че вдясно се намира някакъв музей, затова решаваме да проверим. Влизаме в Palazzo Ducale – отвътре нормален европейски дворец, обаче отвън сградата е розова и заобиколена от палми. Разглеждането отнема около час, но си заслужава, особено градината, в шадравана плуват златни рибки. От терасите на двореца се вижда корабът, на който ще се качим малко по-късно. Срещаме група българи, които днес са слезли от него, казват ни, че е страхотно. Генуа е интересно разположен – пристанището е в ниската част на града, улиците са стръмни, а сградите са подредени на етажи. Ярки стени, бяло пране и зелени капандури на прозорците. Връщаме се за багажа, момичето на рецепция ни извиква такси, някои от групата са решили, че ще отидат пеш до пристанището, което е сравнително близо. На терминала има страшно много хора, оставяме куфарите и се качваме на кораба доста бързо. Корабът е по-голям и по-красив от това, което съм очаквала, дори мога да преглътна част от кичозното обзавеждане, защото атмосферата е много специална. Настаняваме се в стаята и се качваме на палубата, правим снимки на града и на всичко около нас, обзела ни е някаква странна еуфория. Първата вечер се губим няколко пъти, докато запомня кои асансьори спират близо до каютата и кои до къде се качват, до края на пътуването ще ги науча наизуст.

Ден 3: Барселона

Пристигаме в Барселона по обед и се качваме на шатъла от пристанището до монумента на Христофор Колумб – Mirador de Colum. От там тръгват и туристическите Hop On Hop Off автобуси, ние обаче си имаме гид. Ана е най-готината испанка, която познавам и е гадже на мой добър приятел, също като мен учи във Виена. Влизаме в готическия квартал – Barri Gotic, за да видим известната катедрала, самите улички са много красиви. После минаваме през голяма търговска улица, но не ни се обикалят магазини. Правим фото пауза на площад Каталуния – Placa Catalunya. Времето ни не е много, затова се качваме на метрото и отиваме директно до Sagrada Familia, трябва да я видим поне отвън. Сядаме на кафе с изглед към нея, аз имам да си говоря с Ана за доста неща. Спускаме се покрай университета към главната пешеходна улица Las Ramblas, а Ана ни дава инфо за различните сгради. Имаме малко време, за да вземем сувенири, а аз имам и тайната мисия да купя някакво цвете за Ана, Митко ми е дал пари още преди две седмици. Виждам рози на едно място, тя се радва много и ни изпраща обратно до паметника на Колумб, където се срещнахме. Оставам с усещането, че Барселона е една по-слънчева версия на Виена. Връщаме се пеш към пристанището, стигаме точно навреме за качването. Първи круиз е и сме на палубата докато корабът потегля, гледката е страхотна. Довечера ще празнуваме рождения ден на майка ми.

Ден 4: At Sea

Първия ден на море използваме най-вече да разгледаме кораба, студено е за плаж, а фитнесът е претъпкан. Отивам на урок по Италиански, забавно е, аниматорите наистина се стараят. Следобед има уроци по танци и всякакви други мероприятия за малки и големи деца. Предимството на това да имаш каюта с балкон е, че може да четеш книга навън, удобно настанен и да се любуваш на морето.

Ден 5: Казабланка

В Казабланка ще импровизираме – преди пътуването съм събрала информация за всеки град и съм набелязала основните неща, които да видим. Слизаме от кораба и минаваме през документна проверка, след това се озоваваме на нещо като малък площад, пълен с таксита. Шофьорите се надпреварват да дръпат пасажерите, един се залепва и за нас. Аз обаче забелязвам друг наблизо, който е с голям стар Мерцедес, достатъчен да ни приюти и петте. Разбираме се да му дадем по 10 евро на човек, а той ще ни покаже най-интересните места в града. Говори добър Английски и разказва много интересни неща, минаваме покрай хотела, в чийто бар се намира днес пианото от „Казабланка“. Трафикът в града е ужасяващ, всеки се движи накъдето реши, мотори и пешеходци се промъкват между колите, но въпреки това за цял ден там никъде на виждаме пътен инцидент. Първата спирка е главната забележителност – джамията Hassan II Mosque. Посветена е на същия Хасан, на когото е кръстен и внукът на Симеон Сакскобургготски. Наистина е красива, ние нямаме време да влезем в нея, задоволяваме се само с разходка в градината. Минаваме през „квартала на богатите“, а след това спираме на крайбрежния булевард La Corniche. Много е красиво, плажната ивица е голяма, тази част на града е доста поддържана. Разбираме се да останем тук за час, разхождаме се малко, после сядаме на кафе. Турът продължава към по-централната част на града, спираме на малък пазар за подправки и натурална козметика. Подправките и гланцът за устни, които купувам впоследствие се оказват много хубави. Вече е време за обяд и искаме да отидем в традиционен ресторант, една приятелка мароканкa ми е казала какво да опитаме задължително. Шофьорът ни закарва в заведението на негов познат, много спокойно и приятно, ние сядаме на втория етаж, а той остава на първия, харесва ни, че през цялото време е много деликатен и не се натрапва, което си е рядкост за техния манталитет. Поръчваме си супа харира, танжин и бастила, за пиене мляко с авокадо и лимонада. Малко след нас пристига група от кораба с организирана екскурзия, явно се движим паралелно с тях, защото ги виждаме на всяка забележителност. Храната е много вкусна, а цените са съвсем нормални. Последната ни спирка от обиколката е красивата сграда на съда – Mahkama du Pacha, която е силно охранявана, разхождаме се на площада пред нея и в съседния парк. Разделяме се с нашия шофьор в началото на стария град – Medina, където ни оставя пред магазин за сувенири. Взимам няколко ключодържателя с ръка, след това се отправяме към пазара. Хора, сергии, тесни улички и всякакви миризми и цветове. Гледаме да се придържаме към главната улица, ако изобщо може да се нарече така и се чудим какво да си вземем. В едно магазинче майка ми си харесва красив шал от кашмир, продавачът му иска 30 евро. Започвам да се пазаря с него, той даже малко се учудва, накрая решавам да го блъфирам като излизам от магазина, а той ме догонва с шала, взимам го на половин цена. За себе си купувам чанта от камилска кожа, струва 15, но аз я взимам за 10, не ми се занимава повече, а и все пак хората на пазара трябва да спечелят нещо. Късния следобед е и въпреки, че имаме още доста време преди да отплаваме, решаваме да се приберем докато е още светло. Градът не създава усещане, че е опасен, само двама-трима са ни подвикнали нещо на улицата, но и ние сме облечени съвсем прилично. От пазара се спуска широка улица, която води до пристанището, отнема ни почти час да стигнем обратно. Гледаме залеза над града от палубата.

Ден 6: At Sea

В средата на круиза е време за гала вечерята и срещата с капитана, който в нашия случай е симпатичен нисък чичко с побеляла коса. Предварително знаем, че е хубаво да имаме няколко официални тоалета, но взимаме рокли с дълъг ръкав и затворени обувки, защото все пак е зима. Да, обаче на кораба е доста топло, за следващия път ще сме по-добре подготвени. Не ми се нарежда за снимка с капитана, има огромна опашка, а и не признавам снимки, които не притежавам в електронен формат. Това казвам и на всички фотографи, дебнещи между шести и седми дек. По-досадни от тях са само фотографите, които обикалят в ресторанта, най-обичам да ме снимат с пълна уста. За закуската и обядът или по-точно следобедното хапване ходим в бюфета на последния етаж, гледката през стъклените стени е уникална. Вечерята задължително е в главния ресторант, главният готвач на кораба има звезда „Мишлен“, друга похвала за храната не е нужна. В бюфета също е вкусно, има и голямо разнообразие от ястия. Сервитьорите на нашата маса са от Бали, много са мили, едното момче всяка вечер ми прави фигурки от хартия и ми носи по две парчета торта, изрязани във формата на сърце. На масата сме заедно със симпатична възрастна двойка от България, с които обменяме впечатления за посетените пристанища.

Ден 7: Санта Круз

Корабът пристига много рано, ние сме на горната палуба и посрещаме изгрева. Срещу нас се издигат сиви скали, върху които са разпръснати малки бели къщи. От пристанището до града е десетина минути пеш. Няма хора по улиците, но е пълно с всякакви боклуци, тепърва излизат да чистят след снощния карнавал. Санта Круз е малко градче и лесно се ориентираме къде е центърът – стара църква, пешеходна улица с кафенета и магазини и много палми. Iglesia de la Concepcion е безспорно най-красивата сграда в града. Хващаме Hop On Hop Off автобуса, за да разгледаме наоколо – в покрайнините има огромна ботаническа градина, но нямаме време за нея. Все пак палмите и другите екзотични и безименни за мен дървета са навсякъде, въпреки скалистия изглед, островът е много зелен. Слизаме отново в центъра и отиваме към пазара, сувенирите са хубави и евтини, другаде не съм срещала магнити по 1 евро. Освен цветя се продават всякакви деликатеси – сирена, колбаси и разбира се прясна риба и морски дарове. Хапваме empanadas de pollo и си купуваме макадамия и бразилски орех, които до преди няколко години трудно се намираха при нас. Имаме време за по едно кафе на големия площад, в центъра му е издигнат огромен кръст и няколко гигантски бронзови статуи в памет на загиналите за родината герои. Наоколо обикалят мъже в женски дрехи, скоро ще започнат карнавалните шествия. Ние обаче трябва да се връщаме към кораба, островът е много приятен, надявам се да го посетя отново и да разгледам вътрешността с вулкана Teide.

Ден 8: Фуншал

Корабът отново акостира рано и тръгваме пеш към градчето, което се оказва едно от най-красивите места, които съм виждала. От крайбрежната алея хващаме Hop On Hop Off автобуса, изкачваме се до най-високите части на града с уникална гледка към морето и красивите къщи по склоновете. Хотелите са много по-стилни от тези в Санта Круз, освен това са и по-малко. Навсякъде има буйна растителност, а по високите части са разположени ферми за банани и други екзотични плодове. Цветята са ярки също като фасадите на къщите. Не всички са добре поддържани, но всички са красиви. След обиколката отиваме в центъра – калдъръмени улички, църква на главния площад – Catedral de Nossa Senhora da Assuncao, малки магазинчета и кафенета. Разхождаме се на пазара, който е също толкова симпатичен като този в Санта Круз, но по-голям и цветен. Сядаме за обяд в заведение с дървени маси и карирани покривки, аз от няколко месеца уча Португалски и успешно поръчвам супата на деня за всички. Много е вкусна, поднася се с току-що изпечена питка. Възрастна жена се доближава до нашата маса и пита дали може да седне на свободния стол, защото няма други места. Поръчва си кафе и се заговаря с мен, по-скоро тя ми говори, а аз я слушам и кимам, тя пък ме хвали колко добре знам езика. За 20 минути разбирам, че е пенсионерка, мъжът ѝ е шофьор на автобус, а тази зима е била много тежка за тях, нямали са температури над 17 градуса и много хора са се разболели. След обадя обикаляме магазините за сувенири, най-типични са португалските петлета, а за десерт взимаме известните pasteis de nata. На връщане се качваме до кулата на пристанището, става мрачно, но гледката към залива е страхотна, тук бих останала с удоволствие.

Ден 9: At Sea

През 2012 MSC Fantasia и MSC Splendida са двата най-нови и луксозни кораба, в следващите две години пуснаха на вода MSC Preziosa и MSC Divina. Въпреки, че MSC далеч не е от високия клас круизни компании, корабът е страхотен, а обслужването е безупречно. Чисти се постоянно и навсякъде, камериерите са много любезни, разбирам, че повечето са от Доминикана. Останалият персонал, сервитьори и чистачи са от Азия, предимно от Индонезия. Има една-две българки, които работят в кафенетата, запознаваме се с тази, която работи в кафето за пушачи, много е мила и ни дава полезна информация за доста неща. Най-хубавото място на кораба безспорно е горната палуба с басейните, за съжаление вятърът през февруари е силен, въпреки, че температурата е около 20 градуса. Основната палуба, където се намират заведенията и магазините е декорирана със звездно небе, фонтан в центъра на малък площад и коридори с имена на улици. Между два от дековете се спуска стълбище с камъни Swarovski, достойно за виодеоклипа на всяка уважаваща себе си фолкпевица. На моменти обзавеждането в заведенията идва малко в повече, но пък това в стаите е много приятно. Леглата са удобни и големи, бих могла да изкарам и месец в такава каюта.

Ден 10: Малага

От пристанището до града има шатъл на MSC, пристигаме рано сутринта и градът сякаш още спи. На крайбрежната алея са спрени няколко десетки таксита, очакващи пасажерите от круизните кораби. Ние сме пет и си харесваме една по-голяма кола, ще ни струва по 10 евро на човек. Шофьорът е млад и добре облечен, такива шофьори на такси винаги ми правят впечатление, освен това по пътя към хълма над града ни разказва за основните забележителности в града и как ще протече обиколката. Стигаме до Castillo de Gibralfaro, а паркът пред него разкрива удивителна гледка към града и към арената за борба с бикове – La Malagueta. Имаме 20 минутна пауза, после се спускаме обратно към центъра. Църквата Iglesia del Sagrario е впечатляваща.Главната улица много ми напомня на тази в Пловдив, и те си имат театър от римско време и други антични разкопки, за съжаление Alcazaba все още не е отворена. Катедралата, Catedral de la Encarnacion, е наистина красива, а палмите продължават да ме впечатляват. Аз се снимам със статуята на Пикасо и влизам в неговия музей – Museo Picasso Malaga, а останалата част от групата сядат на кафе, след 2 часа имаме среща на стълбите пред музея, чиято сграда е в типичния стил на Андалусия с арабско влияние. Повечето изложени творби са от ранните му години и не са толкова известни, цветните музайки ми харесват най-много. Излизам много доволна, майка ми и приятелките ѝ също са доволни от кафето и кроасаните, минаваме през Plaza de la Merced и вземаме и някои сувенири. На връщане към кораба влизаме в магазин в безмитната зона на пристанището и се сдобивам с черен дантелен жакет, сега само остава да се науча да танцувам фламенко.

Ден 11: At Sea

Забавленията на кораба са много и различни. Вечер не пропускаме представленията в театъра, всяко шоу е професионално направено, а артистите са страхотни. Аниматорите също са много готини, бързо се сприятелявам с двама от тях и като вътрешен човек разглеждам гримьорните, костюмите и танцувам бачата на сцената, на която се изнася програмата. Хубаво е да си и от другата страна, нищо че единствената ни публика е индонезиец, който чисти пода с прахосмукачка.

Ден 12: Чивитавекия

Запазваме корабна екскурзия за Рим, ще е по-удобно, въпреки високата цена на целодневния тур. Трансферът до града е с много модерен автобус и пристигаме за по-малко от час. Там ни посреща екскурзоводката – млада италианка с вид на киноактриса, която говори перфектно Немски. Започваме с посещение на Ватикана и базиликата Свети Петър. Въпреки, че не съм голям фен на римо-католическата църква, съм впечатлена, най-вече от униформите на швейцарската стража. Имаме включен обяд в традиционен ресторант Papa Rex, храната е доста – телешко карпачо, паста помодоро, свинско филе и сладолед, виното също е хубаво. Това ни е и едночасовата почивка, #продължаваменапред. Следва панорамна обиколка с автобуса, който ни оставя пред Колизеума. Имаме включено посещение, но ние с майка ми решаваме да не влизаме – тя заради стръмните стълби, а аз защото не ми се гледа място, на което са били убивани хора за забавление. Вместо това се разхождаме до Forum Romanum и до парламента, времето е чудесно. Имаме време за малко сувенири, но повечето предлагани неща са грозни. Качваме се на автобуса и продължаваме към Fontana di Trevi. Пълно е с хора и едва успявам да направя няколко добри снимки, не пропускаме да хвърлим и по някоя монета през рамо. Отиваме пеш до Пантеона и го разглеждаме отвътре – за мен е много по-красив от базиликата Свети Петър. Екскурзоводката обяснява, че в улицата срещу него се намират най-скъпите жилищни сгради в Рим, дори не си правя труда да запомня космическата цена, която споменава. Продължаваме разходката до Piazza Navona, и тук е пренаселено, но поне продават красиви рисувани картички, самият площад е като красива картичка. В края на обиколката екскурзоводката ни изпраща до автобуса, виждам впечатляваща сграда пред нас и я питам каква е. „Това е сградата на върховния съд“, отговоря тя, „красива отвън, но прогнила отвътре“. Колко познато звучи. По пътя обратно към пристанището решаваме, че парите за екскурзията са си стрували, успяхме да видим главните забележителности, а момичето ни разказа по-малко известни факти от историята на града. Все пак се прибираме в леко минорно настроение, трябва да си събираме багажа.

Ден 13: Генуа, disembarkation

Слизаме от кораба с нежелание, имаме още една нощувка в Генуа преди полета обратно. Настаняваме се в същия хотел и се приготвяме за разходка. Тук компанията се разделя – шопинг, аквариум, а ние се спускаме към централния площад – Piazza Raffaele De Ferrari. От него хващаме Hop On Hop Off автобуса, за да поразгледаме града – основни забележителности са къщата на Христофор Колумб, разположена до портата на стария град – Torri di Porta Soprana и старото пристанище – Porto Antico. След 40 минути сме слезли на същото място, от едната страна на площада се издига огромна катедрала в черно и бяло – Cattedrale di San Lorenzo, а от другата има някакъв старинен палат, превърнат в музей. Отиваме в музея, имат изложба на импресионисти, няма как да пропуснем. На долния етаж има нещо като базар за антични вещи, бижута, дрехи и картини, а на горния има Моне, Гоген и Ван Гог. Изложбата е много хубава, магазинът за сувенири също. Сядаме за по едно кафе в някакво малко заведение на Via Garibaldi, сервират го със сладолед. На връщане към хотела решаваме да минем не по главната улица, а покрай пристанището. Най красивата сграда е Palazzo di San Giorgio. Оказва се, че там редом със скъпите хотели живеят бежанците, пристигащи с лодки от Африка. Спираме се пред терминала на MSC, за да погледаме малко кораба, много ще ни липсва. Вечерта прекарваме в хотела, хапваме в ресторанта, цените са ок. Поръчвам си лингуини с миди, много са пресни и вкусни, казват ми, че са от Лигурия, даже и да не бяха нямаше да разбера. Запознаваме се с двойка украинци, които също се връщат от круиз, жената е бесарабска българка и много ни се радва.

Ден 14: Генуа

Ставаме рано и за последно прибираме куфарите. След закуска трябва да тръгваме към летището, такситата вече ни чакат. Самото летище е малко и скучно. През полета от Генуа до Рим все още обсъждаме кой какво е разгледал предишния ден, а през полета от Рим до София мълчим, всеки си представя, че отново е на кораба.

За всяко пристанище има и по един албум със снимки на фейсбук страницата на ItinerariumVitae: Генуа, Барселона, Казабланка, Санта Круз, Фуншал, Малага, Рим.