Северна Исландия: тур за наблюдение на китове

“-Делфин колкото испански кит.

– Исландски… Но това няма значение.

-Аааа, къде е делфин, къде е кит! Слушай, ако от риба не разбираме, то от китове поне…

-Ние съобщаваме кит.

– Не! Не! Голям делфин!

-Добре де, ние съобщаваме на Парушев кит, но ще си знаем, че е много голям делфин. Колкото китче. Тоест малък кит. Ясно?

-Ясно! Ами, колко кила ще го пишем?

-Е, сега, няма да седнем да го теглим на кантар, то…

-Е, вярно е, това да не е цаца бе!

-Еее, ами не е я, това е кит, разбираш ли, кит!”

… възкликва героят на Георги Парцалев в един от най-цензурираните филми в родното кино – култовата лента от 1967 година “Кит” (сценарист Христо Михов, режисьор Петър Б. Василев). И въпреки, че мечтата за “наш, роден, социалистически кит” и за “две бурканчета мас за показната витрина” не се сбъдна, или точно поради тази причина, днес имаме възможността да отидем на тур за наблюдение на китове в много различни държави. Една от тях е Исландия.

Кратка история на исландските китове

В исландски води могат да се видят всякакви китоподобни: най-често това са делфини, морски свине, малки ивичести китове и гърбати китве. По-рядко на посетителите им се случва да се натъкнат на сини китове, кашалоти, косатки, финвали, сейвали и гринди. Нищо чудно, че през 19-и век ловът на китове е един от най-доходоносните бизнеси и норвежки китоловци изграждат 13 китоловни станции на острова. Исландците започват да се занимават с улов на китове около век по-късно, но след като популациите драстично намаляват през 80-те години на 20-и век, международните организации слагат край на промишления улов. През 2016 година обаче страната го възобновява. Двата вида, чийто улов е позволен, са малките ивичести китове и финвалите, а общата квота за година е около 400 екземпляра. Това решение не остава без отговор: природозащитниците са против, защото финвалите са застрашен вид, записан в т. нар. „червена книга“; туристическият борд също е против, защото уловът влияе зле именно на туровете за наблюдене на китове. И въпреки, че повечето исландци вече почти не консумират месо от кит (което основно се изнася за Япония), то голяма част от тях не са против улова на китове, който е тясно свързан с историята и традициите им. В последните години тече кампания под надслов „Meet Us Don’t Eat Us” („Срещни се с нас, не ни яж“), която подканя туристите да отидат на тур за наблюдение на китове, вместо да похапнат месо от кит в някой крайбрежен ресторант.

Нашият тур за наблюдение на китове

Няма как, когато видиш снимка като горната, да не ти се прииска да отидеш на тур за наблюдение на китове. Компанията, която избрахме за тази цел, е същата като от споделения Instagram профил. Elding (https://elding.is) предлага турове за наблюдение на китове в Рейкявик от 2000 година, а в Акурейри от 2016 година. Трябва да отбележа, че купихме билетите малко преди тура, но ако имате точно определена дата и час, в които искате да го направите, то е добре да запазите по-рано. През лятото големи круизни кораби често акостират в Акурейри и повечето места за туровете са разпродадени предварително. По-голямата част от хората на нашия тур бяха именно круизни пасажери. Офисът на фирмата, както и кеят, откъдето тръгва корабчето, са много близо до центъра и няма как да ги подминете. Ние се спряхме на класически тур с малък кораб, чиято цена е наполовина по-ниска от тази както на експресния тур с по-малка лодка, така и на екстремния тур с RIB safari лодка. При следваща възможност да направя тур за наблюдение на китове, бих се качила на някой от по-малките плавателни съдове, които се доближават по-близо до китовете, като в идеалния случай турът ще бъде и от Хусавик (Húsavík) – т. нар. “столица на китовете”. Но и така преживяването на корабчето е чудесно, защото плаваме по изключително живописния фиорд Ейяфьордюр (Eyjafjörður), който е дълъг 60 км. и широк между 5 и 15 км. На единия му бряг се зеленеят земите на фермери, а червените покриви на къщите им се виждат отдалеч. На другия бряг се редят причудливите форми на планинската верига Трьотласкаги (Tröllaskagi). Сняг и лед покриват високите върхове, а вятърът се усилва с всяка измината миля. Ние сме се екипирали подобаващо и докато очакваме появата на китовете, слушаме информацията на гида. Това, което научаваме е, че лодките трябва винаги да се движат успоредно на китовете, но никога зад тях, сякаш ги преследват. Разбира се, не е добре да се движат препендикулярно или пък срещу стадото, защото това също може да бъде прието като заплаха. Точно в този момент момичето прекъсва беседата си, за да обяви, че от дясната страна на кораба е забелязан кит…

наблюдение на китове

Две момичета и четири кита

Да, обаче ние с Ани нещо не го виждаме… явно се е гмурнал прекален бързо към дълбините и единствената следа от него е морската пяна на повърхността. Решаваме се на стратегически ход – от мястото за наблюдение на носа на кораба се прехвърляме на горната палуба. Точно навреме, защото малко след това гидът обявява, че група от четири гръбати кита се движи успоредно на корабчето. Разбира се, на палубата започва едно синхронно притичване от ляв към десен борд според нейните инструкции. С Ани сме ентусиазирани като деца, които за пръв път ще видят нещо специално. Дали това ще са само извивките на гърбовете им, подаващи се над вълните, изригващите фонтани от въздух, когато се показват на повърхността, или грациозните движения на опашките при потапянето им, изпадаме в истински възторг. Защото срещата с животните в естествената им среда е толкова по-различна от всичко, което може да се научи или види по телевизията, в зоологическата градина или в музея. В началото се опитвам да правя снимки и видео, но нито съм достатъчно бърза да уловя движенията им, нито камерата ми е достатъчно добра или стабилна, за да имам качествен материал. Затова много скоро след появата на китовете изключвам фотоапарата и просто се наслаждавам на гледката. На тъмно синьото море и неговите господари. Вече сме прекарали повече от час в компанията на четирите гърбати кита, когато става време да се връщаме обратно. Гледаме как тъмните им силуети, открояващи се под прозрачните води, се отдалечават от корабчето. На връщане с Ани решаваме да седнем вътре и да постоплим изтръпналите си от вятъра лица и ръце, както и да осъзнаем какво точно се е случило. Все пак това не е цаца, ами кит, разбираш ли, кит!

наблюдение на китове


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.