Седмица в Швеция: от Малмьо до Стокхолм (Част 1)

Ден 1

От 56 часа съм вече на 27, небето е ясно и изгревът предстои. 27 не е като 26, мисля си аз, докато самолетът се издига. Майната му, нали отивам в Швеция – подарък от мен за мен за рождения ден… нямаше как да пропусна евтините билети, които Wizz Air имаха през януари, а и веднага си намерих компания за пътуването. Майка ми отдавна иска да отиде в Скандинавия, ако пък има удобни обувки може и до Северния полюс да стигне, сигурно от нея съм наследила този Wanderlust.

След два часа и половина сме на летището в Малмьо, което е голямо колкото терминал 1, но много по-хубаво от терминал 2. Упътвам няколко братя роми, които ми се оплакват, че „тук никой не говори немски, а ние не знаем английски“, откъде да хванат автобуса за Копенхаген, а ние се качваме на този за Малмьо. Flygbussarna се движат на всеки час между летище Sturup и центъра на Малмьо за 199 SEK в двете посоки. IMG_20150323_112731~2В 9 сутринта понеделникът вече може да започне с капучино и kanelbullar – канелени охлювчета. До влака за Стокхолм имаме цели два часа, затова заключваме багажа на гарата срещу 70 крони и отиваме да разгледаме центъра. Площадът е празен, тепърва отварят магазините и изнасят масите пред заведенията, навсякъде има цветни пера за Великден. IMG_20150328_171452Успявам да направя снимки без никакви хора, които да ми нарушават композицията и се радвам, че този път няма никакъв сняг, дори е слънчево. Връщаме се на гарата, където майка ми е видяла „пейка за пушачи“ – в Швеция има пълна забрана за пушене на закрито, който иска да си пуши вън на 13 градуса в края на март…

Влакът на SJ тръгва в 12:14, радваме се, че няма закъснение, докато след около час се налага да спрем. Стюардесата съобщава, че трябва да се изчака, защото мястото се проверява за вероятно извършено престъпление. Пак започнаха с тяхната любов към криминалните истории, мисля си аз, докато гледам как полицаите и началник гарата обикалят наоколо. Много симпатични полицаи между другото, и майка ми се съгласява. Отивам да взема обяда, който е включен в цената на билета, който пък струва почти колкото самолетния (507 SEK двупосочно на човек). Бистрото е с лъскав паркет и ярко червена тапицерия, получавам си двете порции пиле с ориз и си ги затоплям в микровълновата. Втора класа, в която се возим, е много приятна, седалките са удобни и широки, има специално място за куфарите в края на вагона, тоалетната също е чиста. За час и половина, през които чакаме да свърши проверката, наблюдаваме останалите пътници. Спокойни хора, които четат вестник и си говорят тихо, без следа от нервност или раздразнение заради закъснението. 11038254_10153175024781064_7231015242731863809_nСъобщават, че „слава Богу нищо нередно не се е случило на линията“ и продължаваме с пътуването през четири провинции, в които селата са типични за Севера – малко къщи, понякога само една, но безупречно червени. Еднообразна, но красива природа. Става ти едно меланхолично и спокойно. А WiFi връзката във влака е по-добра от тази, която крада от съседите.

Пристигаме към 7 вечерта, гарата в Стокхолм е огромна и са ни нужни 10 минути да намерим стоянката на такситата. Трябва да избера дали искам обикновено такси или еко, дали съм частно лице или ще ми трябва фактура, чак тогава получавам бележка с номера на колата. Шофьорът е арабин, който говори перфектен шведски; не може да ми върне ресто и иска да му оставя по-малка кръгла сума, но аз успявам да събера 25 крони на монети за бакшиш, на което той се усмихва. Разстоянието от гарата до хотела е малко, стигаме за 10 минути, които са равни на 100 крони, но обслужването, което получаваме струва много повече.

Хотелът е точно като на снимките – яхта от началото на 20-и век, намерила последното си пристанище на остров Riddarholm, в стария град на Стокхолм. DSC00054Оставяме багажа и тръгваме към Gamla stan, в който може да се обикаля с часове из малките улички. Ние обаче обикаляме само докато намерим 7-Eleven, където настъпва един дългоочакван от мен момент: ядене на хот-дог с печен лук и кисели краставички. IMG_20150326_154834Един Big Bite струва 25 SEK, бутилка безалкохолно или вода е между 15 и 20 SEK, но питейната вода в Швеция е много добра, така че не се налага да се купува бутилирана. Канелените охлювчета, за които вече споменах, се продават навсякъде за 10-15 SEK, и за разлика от минералната вода са абсолютно наложителни. Прибираме се в хотела рано, пием ментов чай в лобито и заспиваме още по-рано.

Ден 2

По законите на Мърфи се събуждам в 6:30 без аларма… Когато се качваме за закуска обаче, виждам, че ресторантът, който е на горната палуба, е вече пълен с руснаци и японци, основните туристи в Швеция извън летния сезон. Бюфетът предлага само неща местно производство, а ресторантът – уникална гледка към двата съседни острова Södermalm и Kungsholm.

Отиваме пеш до Sergels Torg за половин час, минаваме покрай парламента, който се състои от нова и стара част, навсякъде в града текат ремонти. DSC00105Sergels Torg е мястото, където се събират всички линии на метрото. Площадът е покрит с черно-бели ромбове и архитектурата му се смята за „соц“ заради сивия бетон наоколо, който обаче сигурно е едва 1/3 от този, използван за НДК. Кулата, която се издига в средата е наистина скучна през деня, но вечер се преобразява, осветена в неон. В 9 сме пред Stockholm Visitor Center и чакаме да отворят, за да си купим Stokcholm Card за следващите три дни – 895 SEK за възрастен, които включват цялата мрежа на градския транспорт и входовете за над 70 музея. DSC00126С картата имаме 50 % намаление (т. е. 280 SEK за двама) за Stockholm Panorama – обиколен тур на града, който тръгва от Gustav Adolfs Torg. За разлика от Hop-On-Hop-Off автобусите не се слиза, а се прави панорамна обиколка за час и десет минути, като вместо слушалки има гид. Гидът за наша изненада не е някоя лелка с розово червило, а симпатичен мъж с костюм и дълга коса, който ни казва, че е музикант на свободна практика – свири на чело в операта, но му се налага да работи допълнително като екскурзовод. Пита ме откъде сме, отговарям му „България“ и се надявам да не ми каже, че е бил на Слънчев бряг. Останалите туристи в автобуса са шведи, които са дошли да разгледат столицата, с която всички много се гордеят: „Хората казват, че Стокхолм е Венеция на Севера. Всъщност Венеция е Стокхолм на Юга“, казва Ерик и решава да ни изпее една традиционна snapsvisa (песни-наздравици) в края на тура. DSC00141По време на обиколката успявам да се ориентирам за местоположението на атракциите, тъй като до края на седмицата аз ще трябва да съм Ерик. Най-страхотната гледка към града е от улица Fjällgatan в Södermalm.

DSC00178Позволявам на майка ми да изпуши една цигара в градинката пред Операта, която гледа към кралския дворец, слънцето пече и когато няма вятър е много приятно. В 11:30 се отправяме по Drottninggatan, главната търговска улица, към следващата ни цел. Цялата улица е покрита с метални букви, които изписват цитати на Стриндберг. На номер 85 се намира и неговият последен дом, превърнат в музей – Strindbergmuseet. IMG_20150324_131457~2Трябва ни час, за да го разгледаме, тръгваме си тъкмо навреме – по тясното стълбище се задава цял клас ученици. Сещам се, че не съм ходила в къщата на Яворов докато бях в училище, не съм ходила и днес…

От дългото ровене в TripAdvisor преди пътуването съм избрала заведение за обяд – рибно бистро Kajsas Fisk в Hötorgshallen. Това е нещо като нашите Централни хали, само че вместо филе „Елена“ продават филе от северен елен и пушено мечешко месо. Халите се намират в Norrmalm, а зеленчуковият пазар отпред е любим на местните. Зад зеленчуците се вижда красива синя сграда – концертната зала, дом на кралската филхармония, в която се провежда церемонията по връчване на Нобеловите награди. Тя обаче не ми е в програмата, за разлика от рибния ресторант. IMG_20150324_140350Взимам за мен рибена супа, а за майка ми паста с морски дарове, после изяждам по-голямата част и от двете. Kajsas Fisk току-що измести рибния ресторант L’Osteria в Monterosso al Mare от личното ми първо място за паста. Сметката е около 200 крони с напитките, което е повече от прилично за Стокхолм и за наистина вкусна и качествена храна.

След обяда се връщаме към стария град – Stortorget е площадът, който от Средновековието събира всички главни пътища в едно. 11075024_10153185912061064_4452405913135187360_nПравя снимки, хващайки последните слънчеви лъчи и чакам да стане време за организирания тур в музея на Нобел – Nobelmuseet. Майка ми решава, че ще го разгледа сама за 15 минути, след което сяда в кафето, а аз прекарвам 45 минути с група индийци, които знаят всичко за техните нобелови лауреати и засипват жената, която води тура, с информация. Купуваме си шоколадчета с лика на Нобел. След четири следобед застудява и вятърът се усилва, затова се отправяме обратно към хотела, който е на 15 минути пеш от Gamla stan. IMG_20150327_144757До самия хотел се издига Riddarholms kyrka – последният дом на шведските крале и кралици. Супер симпатичните момичета от рецепцията ни казват, че като гости на хотела ползваме 10 % отстъпка в ресторанта, затова след няколко часа почивка в стаята решаваме да се качим за вечеря. Ресторантът се намира на същата палуба като бюфета за закуска, но в предната част на яхтата, отделени са един от друг със стъклени врати. Повечето маси са заети, но тъй като сме само две ни настаняват на малка маса до прозореца, имаме червени лалета във вазата. Майка ми иска нещо традиционно, затова ѝ поръчвам köttbullar – кюфтенца с картофено пюре, сос от боровинки, кисели краставички и маринован лук (замразени могат да се купят от IKEA заедно с добавките), а за себе си взимам бургер по рецепта на заведението, защото не ми се яде много. IMG_20150324_213240Хубаво, обаче бургерът е голям колкото два Биг Мака и върви заедно с пържени картофки, салата и сос. Успявам да погълна половината от него, картофите и салатата са още по-вкусни, прецакаха ми намерението да си поръчам десерт. Пием страхотен шведски сайдер от круши – Briska. Вечерята струва общо между 300 и 400 крони, тайната е да не пресмяташ сумата в евро, още по-малко в левове.

Ден 3

Ставаме рано, защото програмата за деня е доста сериозна. Руснаците отново са окупирали ресторанта, все едно отвън виси табела „Крим“, но успяваме да намерим маса с гледка към езерото. DSC00197Малко им завиждам на рускините, че са с поли и по къс ръкав, а аз съм с дебела жилетка и ботуши. Успокоявам се с две хлебчета с масло и хайвер, отдавна не ми се е случвало хлябът да е най-вкусното нещо на масата. От другата страна на езерото ме гледа Stadtshuset – сградата на кметството, където в 10:00 е първият тур за деня. Ние отиваме по-рано, за да разгледаме градината, която се спуска до водата, а точно отсреща се намира хотелът ни – Mälardrottningen Yacht Hotel & Restaurant. Езерото Mälaren е магическо място. DSC00224Искам да остана цял ден там, но вятърът ми подсказва, че е по-добре да вляза в магазина за сувенири. Нямам ръкавици и докато снимам ръцете ми стават червени. Купувам си триизмерна картичка на сградата, напомня ми на тази с мигащата японка, която стои в секцията на баба ми. Кметството е толкова уникално вътре, колкото и отвън, още повече ме впечатлява фактът, че Стокхолм няма кмет. Тази роля се поделя от жена с репрезентативни функции и мъж – финансов съветник. За сметка на това имат местна управа, нещо като малък парламент, която решава всички въпроси на отворени за посетители заседания.

Връщаме се обратно към Gamla stan по един от многото пешеходни мостове и влизаме в Riddarhuset. DSC00073Къщата на благородниците не е известна забележителност, но съм решила, че щом е близо до хотела, трябва да се посети. Оказва се интересна и различна – в главната залата се намират плакети с гербовете на стотици благороднически семейства от цяла Европа, а имената им звучат като тези на домовете от Westeros. Порцелановите чинии, окачени във витрините, ме карат да огладнея, ясно е, че ще повторим ресторанта от вчера. IMG_20150325_135749Днес взимаме räksallad – традиционна салата със скариди. Момчето, което продава риба на щанда срещу бистрото, е около 2,5 пъти по-секси от Калин Врачански, но ме е срам да го снимам. Следобед отиваме в Östermalm, защото имам среща там. Оставям майка ми в едно кафене, поръчвам ѝ капучино и ѝ казвам да не се притеснява, тъй като този квартал е еквивалент на Лозенец, а не на Люлин, и аз няма да се бавя повече от час.

Малко след 5 се отправяме към Kungliga Djurgården, където един до друг се намират Nordiska Museet и Vasamuseet. IMG_20150325_193321Днес e сряда и двата музея работят до 9 часа вечерта. Във всеки ден от седмицата без понеделник различни музеи са отворени до късно. Музеите в Стокхолм са известни с добрите си ресторанти, ще ги пробваме другия път. Влизаме първо в Nordiska Museet, който е огромен и освен много различни сбирки, има и паркинг за бебешки колички. Експозициите дават добра представа за шведския начин на живот през вековете, но хилядите изложени предмети идват малко в повече. Vasamuseet обаче задължително трябва да се посети – точно под носа на величествения кораб са сложени маси, където пенсионери играят на табла. IMG_20150324_213359~2Тръгваме си малко преди да затворят и гледаме светлините на града, докато майка ми пуши. Три дни сме там, а кутията ѝ е все още пълна, до края на седмицата сигурно ще ги е отказала. През този ден успяваме да се качим на всички възможни превозни средства, а когато се връщаме в хотела се качваме и в ресторанта. Кюфтенца и крем супа с артишок. Сайдер за десерт и вечерта може да приключва.


Въпреки студеното време, снимки има в изобилие, и на Стокхолм (ТУК), и на Малмьо (ТУК)


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.