Южна Исландия
Исландия надлъж и нашир

Южна Исландия: историческите ферми

Идея за еднодневна разходка с изходна точка Рейкявик в посока юг – съчетава се чудесно с водопадите Seljalandsfoss, Gluggafoss и Urriðafoss

Пътят на юг

Пътуването започва в ясното и слънчево съботно утро на месец юли. Пътят към Oddi е познат и пълен с чудесни гледки – старите 50000 години полета от застинала лава Svínahraun (svín = прасе, hraun = лава), се разстилат от двете страни на главен път 1 (известен като Route 1 или Ring Road на английски и като Þjóðvegur 1 или Hringvegur на исландски), минаващ през Selfoss. Най-големият град и административен център в Южна Исландия е едва на 50 километра от столицата и има население от близо 6500 души. Счита се, че е основан от Þórir Ásason през годината 1000, а през 1900 година едва 40 души живеят тук. Градът е разположен на двата бряга на най-пълноводната река в страната Ölfusá, известна с пасажите сьомга, които я населяват по целия 25-километров път до океана. Минаваме по моста, построен през 1945 година (след като оригиналният мост от 1891 година се срутва), а от него се открива изглед към планината Ingólfsfjall, носеща името на един от първите заселници на острова Ingólfr Arnarson, за когото се смята, че е прекарал зимата на 873-874 в подножието на високата 551 метра планина. Според легендата Ingólfr е погребан на върха и веднъж годишно в някоя безкрайна лятна нощ гробът му се отваря и заровените в него съкровища могат да бъдат намерени.

Да яздиш на гърба на дявола

Когато за пръв път видях бялата църква с червен покрив в Oddi буквално се влюбих в мястото. За Oddi като център на просвещението и като дом на Snorri Sturluson, отгледан от известния goðorðsmaður Jón Loftsson, вече съм разказала в Седмица в Исландия: май 2013 (Част 3)За Oddaverjar или семейството на Jón Loftsson  може да се каже, че са една от най-влиятелните фамилии на острова през 12-и и 13-и век, както и една от най-старите, извеждайки произхода си от първите заселници. Най-интересният представител на семейството безспорно е Sæmundur fróði Sigfússon (1056 – 22.05.1133), дядото на споменатия вече Jón Loftsson. Думата fróði в името му означава “учен, знаещ, мъдър” и с такова прозвище в исландската история могат да се похвалят много малък на брой хора. Sæmundur е първият исландец, който получава образованието си в чужбина – в мистичното “черно училище” Svartaskóli, което се е намирало или в Северна Франция, или (по-вероятно) в областта Франкония в Южна Германия. След завръщането си в Исландия Sæmundur се установява в Oddi, става свещеник и започва строежа на църква и училище. И тук историята се смесва с фолклора и митологията: в черното училище Sæmundur се обучава с още двама исландци Kálfur и Hálfdan, но когато идва денят да го напуснат, двамата молят Sæmundur да мине след тях през вратата, защото обикновено дяволът хваща именно последния излизащ ученик и го задържа при себе си за още една година. Sæmundur се съгласява, но облича прекомерно широко наметало и пришива в единия ръкав агнешки бут. Така минавайки последен през портата успява да се измъкне от хватката на дявола, който получава агнешкото и старото наметало. Вече свободни Sæmundur, Kálfur и Hálfdan отиват на гости на краля, който им казва, че имотът в Oddi е празен и той ще го подари на онзи от тях, който успее да стигне най-бързо до Исландия. Sæmundur се връща при дявола, за да му предложи следната сделка: ако дяволът го пренесе през морето до родината му, без да намокри ръба на дрехата му, то може да получи в замяна душата му. Дяволът се превръща в огромен тюлен, а Sæmundur се качва на гърба му, като предварително е скрил Библията в дрехите си. През целия път той чете от книгата, а когато достигат острова удря с нея тюлена по главата, дяволът потъва във водата, а Sæmundur слиза на брега първи и получава Oddi. Борбата с диаболичното създание е увековечена в няколко бронзови статуи, една от които се намира на поляната над църквата, а друга е пред сградата на университета Háskóli Íslands в Рейкявик. Докато облаците се събират над синеещия се в далечината Eyjafjallajökull, слизаме по пътеката покрай паркинга, за да поздравим конете в съседния имот. Радваме им се през оградата, без да ги докосваме, тъй като собствениците обикновено са чувствителни на подобен род посегателства. Миг на безметежност и топли слънчеви лъчи, след което е време да тръгваме.

По стъпките на героите

В случай, че сте чували онзи “виц”, в който се казва как ако се изгубиш в исландска гора, просто трябва да се изправиш, ще останете изненадани от факта, че там вече има чисто нови и доста прилични гори. Спираме за обяд в една от тях – на поляната има беседка, контейнери за боклук и едноетажна дървена постройка за горския. Тези малки новосъздадени зелени оазиси остават извън туристическите карти и може би за добро. Тревата е мокра, а на близкото дърво има писукащи малки топки пух, които също като нас най-вероятно са гладни. Когато продължаваме по пътя след паузата, сиви облаци са се скупчили на небосклона и ни следват чак до Hliðarendi – онази ферма, обитавана през 10-и век от Gunnar Hámundarson, който е един от главните герои на сагата от 13-и век Njáls saga. Той е описан като красив, умен и смел – истинско олицетворение на духа на времето. Но тук идва мястото за голямото “но” – Gunnar сключва брак не по сметка, а от страст, с красивата Hallgerðr. Както във всяка сага, така и в тази основна сюжетна линия са кръвните вражди между влиятелните семейства на острова и точно в една такава се замесва Gunnar, когато убива двама мъже от клана на Gissur. Отмъщението не закъснява и къщата на Gunnar е обградена, а той се оказва сам с жена си и майка си срещу многобройните нападатели. Разбира се, един герой от сагите не умира просто така и Gunnar успява да прободе един от враговете и да убие още няколко с лъка си, докато тетивата не се скъсва. Тогава той най-любезно моли жена си, която е известна с красивата си, дълга до земята коса, да му отреже малко от нея, за да поправи лъка. Ето тук отново се появява онова “но” от преди малко – Hallgerðr не е забравила, че е получила шамар от Gunnar преди три години, когато неправилно е била обвинена в кражба на храна от съседна ферма. И сега най-любезно му отказва, докато нападателите са все по-близо. Gunnar се изправя срещу тях с каквото друго оръжие му е останало, но бива убит, а майка му се обръща към Hallgerðr с думите “ти си зла жена” (цитат по памет). Толкова по темата за феминизма в Скандинавия. С днешна дата към Hliðarendi принадлежат няколко къщи и дървената църква, построена през 1897 година, която за съжаление е заключена, а надничането през прозорците не върши особена работа. В близост до тях са останките на фермата, за която се смята, че е принадлежала на Gunnar, както и могила, където според легендата е бил погребан (малко вероятно, тъй като могилата е от твърда скала, а не издигната от човешка ръка). Останалото наоколо са безкрайни зелени хълмове с изглед към Eyjafjallajökull и в изключителни дни като този и към островите Vestmannaeyjar, които биха заблудили окото, че са просто планини, издигащи се от лавовите полета. Интересното е, че на една от поляните е поставена бронзова скулптура на известната художничка Nína Sæmundsson от серията Móðurást (“майчина любов”) – тук майката е с две деца, а същата по големина статуя на жена, но само с едно дете се намира в Mæðragarðurinn (“градината на майките”) в центъра на Рейкявик. Облаците стават все по-плътни и е време да продължим по следите на Njáls saga към Bergþórshvöll, където трагедията е още по-мащабна и се умира като в епизода The Winds of Winter от сериала Game of Thrones – ключова дума огън. Другият главен герой в сагата Njáll Þorgeirsson е близък приятел на Gunnar, но за ралзика от него е съвсем мирен и разумен човек, известен с безпогрешните си съвети (апропо той казва на Gunnar никога да не убива двама човека от едно и също семейство). Синовете му Grímur, Helgi и Skarphéðinn обаче не са толкова миролюбиви и след като се замесват във вражда, фермата им е обградена от стотина души, предвождани от Flosi Þórðarson, и подпалена. Възрастният вече Njáll и съпругата му Bergþóra решават, че няма да бягат и така всички с изключение на Kári (един от зетовете, който в третата част на сагата ще се опита да си отмъсти) загиват. Няколко кокошки и голямо уморено куче са единствените обитатели на имота в момента. С изключение на информативната табела, тук е останало още по-малко, което да напомня за героите на сагата, отколкото в предишната ферма, но в близкия град Hvolsvöllur има музей, разказващ за тях – Sögusetrið Hvolsvelli/Njál’s Saga Center. По пътя обратно отново се появяват красивите рижави исландски коне, тичащи към вечерта покрай сивия асфалтов път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.