Австрия: страната с форма на шницел

За местата, които успях да посетя в тази хубава, спокойна държава

Gmunden (2008)

IMG_0982Решили сме да използваме Einfach-Raus-Ticket на ÖBB, който дава правото на няколко човека да пътуват заедно в рамките на ден за много прилична цена. Особеностите на този тип билет включват използването само на регионални влакове, без бързи и директни. Отиваме на гарата доста рано в един есенен уикенд. Пътуването до Gmunden ни отнема 3 или 4 часа, на няколко пъти сменяме влаковете, но все пак пътуваме за по-малко от 5 евро на човек. IMG_1006Добре че Иван е организаторът, той винаги знае кой влак трябва да хванем. Пристигаме преди обед и се отправяме към центъра. Както в повечето австрийски градове, уикендът е времето да отидеш на битпазар. Площадът пред кметството е пълен с най-различни джунджурии, нищо че духа вятър от езерото и е студено. IMG_1020Сградата на кметството изглежда доста спретната за място с 13.000 души население. А езерото Traunsee е това, за което сме дошли. Всъщност мястото е известен курорт с лечебни бани и е предимно посещаван през лятото. Алеята покрай езерото е много красива, а лебедите и патиците веднага ни заобикалят, свикнали да получават храна от хората. За да разгледаме околността, се качваме на едно от многото туристически корабчета, при това на горната палуба. IMG_1103Оказва се, че въпреки лошото време, не сме единствените туристи. Скоро обаче оставаме единствените навън, всички слизат в закритата част на кораба. Ние оставаме още малко, защото искаме да направим хубави снимки. Гледките към околните планини са страхотни. Върхове високи няколко хиляди метра се издигат над езерото и потъват в мъглата. По зелените склонове на планината се намират десетки вили, не липсва и някой друг дворец. Започва да вали и ние също слизаме в кафенето. IMG_1162Обиколката на езерото отнема два часа и половина, спираме за кратко, за да качим хората, които са посетили двореца. Оказва се, че щом си собственик на вила на езеро, най-вероятно си собственик и на моторна лодка или по-голяма яхта, успяваме да разгледаме доста такива. През лятото мястото би било още по-хубаво, отново сме в центъра. Време е да си потърсим нещо за ядене, затова се насочваме към IMG_1066една от големите улици и се оглеждаме за заведение, което да е отворено в неделя. Сядаме в типична австрийска кръчма, днес имат рагу с телешко месо. След обяда се мотаем из цветните улици и снимаме витрините. Австрийците проявяват особен вкус при декорирането, еклектика от „соц“ елементи, Neckermann шик и плюшени играчки. Дъждът е спрял и се разхождаме още малко. На връщане губим броя на влаковете, които сменяме, пътуваме поне 6 часа обратно до Виена и сме адски уморени. Но пък си струваше.

Saxen & Klam (2009)

Юни месец е и времето е доста горещо като за Виена. Преподавателката по Шведски иска да организираме кратка екскурзия с групата, за да може да ни изпитва по пътя. Винаги е била ексцентрична, затова предложението не ни учудва, а и на никой не му се прави писмен изпит час и половина. 7 момичета сме и се събираме в две коли. Избираме Saxen за първа спирка, заради малкия музей на Стриндберг – Strindberg Museum Saxen, който е отворен за посещение само през уикенда. Стриндберг е бил женен за богата австрийка и е живял няколко години там, затова и музеят е единственият посветен на него извън Швеция. Най-интересната част са картините, имат запазени някои лични вещи и ръкописи. Сядаме в селската кръчма, за да обсъдим експозицията и да обядваме. В такъв тип заведения не работят с меню – имат едно ястие за деня и го сервират на всички, пуешко месо с картофи, а за десерт има кокосова торта. Отново аз съм най-бавната в яденето, не знам как да им обясня, че на маса не се бърза…

Следобедът е отделен за замъка в Klam – Burg Clam, в който една от колежките е работила и ни е уредила частно посещение с гид. Въпреки че титлите в Австрия са премахнати отдавна, хората в селото продължават да наричат собствениците „графовете на Клам“, защото замъкът е техен от последните 5 века. Мястото е наистина красиво, а дворът е повече от романтичен. Може да се наеме за сватбени тържества, както и голямата трапезария в замъка, която по принцип си се ползва от семейството. Стаите са типични за всички подобни европейски замъци – порцелан, картини, стари оръжия, мебели от различни епохи. Единственото по-интересно е аптеката, в която са забърквали мистериозни отвари. Любовният еликсир се продава и днес като сувенир. Наслаждаваме се на тишината и на гледката към селото от високите тераси. Пред стените на замъка спокойно се разхождат красиви коне. Ред е на разходка в близката клисура – от стотици години има живописен път покрай малък поток и буйна растителност в близост до замъка. Стриндберг го е минавал десетки пъти, ние ще трябва да се задоволим само с един. Наистина е много горещо, затова се радваме на сянката в гората, а преподавателката нагазва в един от потоците. На нея ѝ е лесно, обута е с Crocs. След като минаваме цялата пътека, излизаме отново в селото и се отправяме към паркинга. На връщане спираме на брега на Дунава, който е изключително пълноводен и широк на това място, прилича на красиво езеро. Има много хора, които се разхождат по брега, слънцето все още е високо в небето. Имби е страшно доволна от нас, затова ни купува сладолед и се наслаждаваме още малко на гледката към реката. Съботата е към своя края, оставяме тихите села зад нас.

Linz (2010)

DSC04939За втори път сме решили да използваме Einfach-Raus-Ticket, но сега сме повече хора и отиваме до Linz. Упражнението със сменянето на влакове се повтаря отново, добре че нямаме прехвърляне в Amstetten, там никой от нас не желае да слиза. Когато пристигаме в града, слънцето грее приятно, нищо, че отново е есен. Уикенд е и битпазарът няма да ни се размине. DSC04922Линц е малък, приятен град, който всъщност изглежда като квартал на Виена – хубави сгради, красива катедрала в центъра, търговска улица със заведения и голям парк. Точно към този парк сме се запътили и ние, а превозното средство до там е специален трамвай – Pöstlingerbergbahn, който свързва центъра с хълма над града. Панорамата по време на пътуването е страхотна, жалко че снимките през стъкла не стават хубави. DSC04983Последната спирка е атракция за деца – село с джуджета, тунели и приказни къщички. Ние обаче продължаваме нагоре към гората. Откакто бях дете не съм виждала свободно разхождащи се сърни и елени. Продължаваме да вървим и излизаме на широка площадка – зад нас се намира малка църква, а отпред се разкрива страхотна гледка към града. Оставаме там до обяд, после се спускаме към центъра. Намираме си китайски бюфет или най-любимият вид ресторант на студентите с all you can eat меню за 6 евро. Следобедът е посветен на музея на бъдещето – Ars Electronica Center, една от най-впечатляващите сгради в Линц. На не толкова технически запалените от компанията ни стигат и час и половина разглеждане, решаваме да се завърнем в настоящето. Покрай музея се изкачват стръмни улици с калдъръм, почти като в стария град на Пловдив. Стигаме до друга църква, а от там и до красива алея, която слиза към реката. В която и част на Австрия да видя Дунава, винаги изглежда различно, и винаги е красив. Време е и този ден в Линц да приключи, влаковете ни чакат, а пътят обратно обикновено е по-дълъг.

Weiden am See (2011)

P1040191Краят на летния семестър е, а брат ми като всяка година ще ми идва на гости, но този път с гаджето си и най-добрия си приятел. Супер, мисля си аз, сега трябва да им търся някакво забавление, различно от музеи и дворци… Времето обаче е на моя страна, затова след като цяла седмица обикалят сами в града, решавам да ги заведа на плаж през уикенда. Моите съквартиранти вече са проучили маршрута с влак до Neusiedlersee, преди седмица ходиха да крадат череши от някаква гадина в района. Взимам Иван с мен, изпитите ни още не са P1040013приключили, но може да си позволим малко размотаване. Гаджето на брат ми прави сандвичи, пълним торбата с други неща за ядене и пиене, но забравяме крема за слънце. До езерото се стига бързо и удобно с ÖBB, билетът е под 15 евро на човек. Самото градче Weiden е малко и симпатично, а регионът е част от UNESCO World Heritage. Езерото е много популярно сред австрийците, защото предлага не само възможност за плаж, но и за плаване с платноходки. В парка има бани, тоалетни, ресторант и магазин. Входът е 4 евро за възрастни и 2 евро за деца, а вместо бетон и пластмаса, хората получават трева и специално направени дървени скари точно до водата. P1040042Водата обаче си е студена през юни, затова се отдаваме предимно на ядене и лежане. Въпреки че има доста хора, е много спокойно – единствените дразнители са патиците, които обикалят около краката ни и дебнат за някой изпуснат сандвич. Даваме им малко хляб, българската луканка не им е по вкуса. Ники е донесъл жълти вестници от България, които не особено предвидливо четем обърнати с лице към слънцето. Когато се прибираме вечерта, разбираме за грешката си – два Мики Мауса ни гледат в огледалото.

Eisenstadt & Mattersburg (2012)

P1080533Отново е юни и лекциите се приключили. Майка ми е при мен за десет дни и сме изръшкали всички музеи и дворци, които е искала да види. Времето е лошо и се чудя къде да прекараме поредния дъждовен ден. В тоалетната на Hundertwasserhaus има реклами за различни забележителности, намирам талон за екскурзия до Eisenstadt със специален автобус, има тръгване на следващия ден. Автобуст потегля от спирката P1080608пред Операта в 9 сутринта и пристига към 10 пред двореца на унгарската благородническа фамилия
Естерхази – Esterhazy Schloss. Скромната ни група от две японки, шведска двойка 55+ и ние двете е посрещната от гид, който ни показва апартаментите на принцесата. До 12:30 имаме свободно време да разгледаме останалите експозиции в двореца, залата на Хайдн е най-красива, а в магазина за сувенири се предлагат страхотни вина от Панония. В двора японките показват как едновременно се държи чанта, чадър и се снима с фотоапарат с десет сантиметров обектив. P1080548Ние обаче сме седнали в кафето на двореца и хапваме традиционната торта „Естерхази“, шведите директно са минали на вино. След половин час сме вече пред замъка на Mattersburg – Burg Forchtenstein. Тук отново имаме едночасов тур из стаите, оръжейницата и кулите, средновековните замъци са привлекателни по един особен начин. Оставят ни час свободно време да обиколим крепостта сами и да разгледаме оръдията. Продължава да вали и дърветата наоколо изглеждат още по-зелени. Пътуването обратно трае не повече от час, във Виена също вали.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s