Уикенд във Венеция: ноември 2011

Защо Венеция?

Защото не съм ходила в Италия, а Иван е намерил изгодни билети и по традиция ще празнуваме рождения му ден на ново място. Краят на ноември е, но температурите във Венеция са доста по-високи от тези във Виена, хората по улиците също.

С какво пътувам?

P1050522С влак от Виена до Венеция като двупосочният билет е около 50 евро, а пътуването трае 10-11 часа, но е през нощта и не губим нищо от дългия уикенд. На отиване делим купе с двойка възрастни японци – те са легнали един срещу друг по дължина на седалките и им е перфектно. Ние също решаваме да спим така, но няма как да си изпънем краката – неудобството да си 1.70 см. На връщане обаче правим номера с пердетата: дърпаме плътно завесите от вътрешната страна на купето и всички, които си търсят място го подминават. Седалките и от двете страни могат да се спускат и образуват доста прилично легло.

Къде спя?

 

P1050717Иван е намерил хостел в Mestre – нощувката струва около 30 евро за двамата. Стаята е просторна, имаме собствена баня и тераса. Отоплението не е много силно, но пък одеялата са в повече. Закуската е на гарата в Местре – капучино и корасани, вкусни и евтини. От там до гарата във Венеция са само 10-15 минути, а влакове има до късно вечерта. За самото придвижване в града използваме 48-часова карта за всички линии на Vaporetto.

 

Какво ям?

P1050787Паста, пица и морски дарове, разбира се. ЗаP1050784 наша огромна радост цените в заведенията не са по-високи от тези във Виена, затова обядваме и вечеряме навън. Пастата обаче е най-доброто, което пробваме, а по-вкусно от нея е само виното. Trattoria ми става любимата италианска дума. Районът около университета гъмжи от малки симпатични заведения, цените са като за студенти, а туристите почти липсват.

 

Какво ми хареса във Венеция?

P1050516Хората: високи, красиви, елегантни. Ако Хабсбургите не бяха върнали Венеция обратно на Италия през 1866 сега щеше да има къде къде по-хубави хора в границите на Австрия. Климатът: слънчево и сравнително меко за сезона. Духът на града: още със слизането на Santa Lucia се случва едно преместване във времето и пространството – на стъпки от сивите бетонни стълби се разливат синьо-зелените води на Canal Grande , над който се издига небезизвестният Ponte di Rialto. Единствено търговците на „маркови“ чанти развалят картинката, но сигурно и по времето на Дожите ги е имало на всеки ъгъл и са били също P1050542толкова досадни. Ние продължаваме да се лутаме по малките улички, а аз зяпам витрините с маски и много бързо успявам да намеря моята – черно домино с пера, ще си го нося вкъщи. Време е първата ни разходка из каналите да започне – качваме се на произволна линия и през цялото време не можем да решим на коя страна да гледаме. Все пак не може да се снима срещу слънцето и трябва да му обърнем гръб. Венеция е точно такава, каквато съм си я представяла – красотата наоколо не ме изненадва, а е някак естествена и съвсем в реда на нещата. Трудно е да опишеш Cannaregio, особено когато си P1050671за пръв път в Италия и още не си натрупал онзи минимален, но жизнено необходим запас от думи, цветове и усещания. Следобедът ни отвежда на Piazza San Marco, където туристите за съжаление са повече от гълъбите. Нямаме време за посещение на Palazzo Ducale, но се нареждаме на опашката за базиликата, чакаме половин час. Злато и мрамор, отвън е по-красива, отколкото вътре. На отсрещната страна е часовниковата кула Torre dell’Orologio, нашето време на площада също е ограничено – взимаме си сладолед и влизаме в лабиринта от улици. Следващият ден е също толкова P1050763слънчев, а Murano и Burano ни очакват. Мирисът на море и вятърът са най-хубавата част от пътуването до там. И двата острова са приятни, но Бурано е една идея по-цветен. Посещението на поне една от работилниците за стъкло е задължително, покупката на някой малък сувенир също. Сърчицата на връв са класиката в жанра. Връщаме се обратно в центъра, за да погледнем още веднъж площада, после се спускаме към лагуната. Улиците там стават по-широки и започваме да забелязваме малкото местни хора, които не бързат за никъде и носят торби с покупки. Опитвам се да си представя усещането да живееш върху потъващи пластове изящество. Да плаваш между вековете и да си мислиш за списъка с покупки. Слънцето започва да залязва, круизните кораби отплават от пристанището и ние трябва да се връщаме към гарата. Залезът е розово-лилав.

P1050697


За повече снимки от Венеция/Бурано/Мурано, разгледайте албума на фейсбук страницата на ItinerariumVitae.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s