Уикенд в Турция: Истанбул и Одрин

Ден 1

Краят на март 2013, хладна и мъглива сутрин. С гаджето чакаме на една бензиностанция на изхода на града. Миналата седмица имах рожден ден и по този случай ще се ходи до Истанбул. P1100364Не успяхме да се организираме по друг начин и ще пътуваме с някаква агенция от Карлово, супер евтина оферта и единствената, която няма нощни преходи. Последният факт обаче не е случаен – автобусът е пълен с врещящи осмокласници и няколко учителки, които се опитват да въдворят ред и да ни намерят две седалки. „Няма да ви запомним имената“, казва едната, а другата добавя: „Ще им викаме Ромео и Жулиета, ама накратко Ром и Жул“. Радвам се, че на мен поне се падна „Жул“. Идва ред на екскурзоводката, наричана от децата „леля Наска“, да вземе думата и по пътя до границата да разкаже на малките гремлини за битката при Клокотница. Не си спомням колко трае пътуването ни от Пловдив до Истанбул, но със сигурност времето минава бързо, когато си с група 15-, а не 55+. P1100570Първи впечатления от Турция: хубава магистрала, малко растителност по пътя и много слънце. Пристигаме в града в ранния следобед, а трафикът е неописуем… Поне час въртене по улиците, докато стигнем до квартал Laleli, в който се намират много и предимно евтини хотели.  Ние се настаняваме в Hotel Buyuk Keban, който се оказва доста по-хубав от очакванията ми. Стаята е супер малка, но с хубава баня и нови мебели, всичко свети от чистота. Озадачават ме плътните завеси и дървените капаци на прозорците, но едва вечерта разбирам предназначението им. Оставяме си нещата и слизаме обратно долу, ще ходим пеш до Kapalicarsi. Оказва се, че е доста близо до хотела, аз се опитвам да запомня пътя във водовъртежа от коли, хотели и магазини. Гаджето ми е по-практично, вече е взел визитка с адреса и името на хотела. P1100369Леля Наска ни дава 2 часа за обиколки, ние влизаме за малко в пазара, колкото да купя някаква дреболия. Имам опит с пазаренето от едно посещение в Мароко, успявам да сваля наполовина цената на шарена керамична купа, наистина са им красиви нещата. Самият пазар обаче не ме грабва, прекалено много хора и витрини, след по-малко от 30 минути излизаме и се нареждаме на опашката за дюнери, не сме пробвали с телешко месо. Пращам смс на леля Наска да не ни чака, ще се движим отделно тази вечер. На връщане към хотела започва да се стъмва, а по улиците изникват хора, които продават пържена риба върху варели. От хилядите магазини за дрехи, чаршафи и кой знае какви други артефакти ми се завива свят. Количките, от които продават фреш от нар и портокал ми стават любими. Безцелното обикаляне на улиците ни води до една добре осветена джамия, после се спускаме обратно към хотела. Доста е късно, а врявата по улицата не намалява, затваряме плътно прозорците и капаците. Над 100 телевизионни канала и нито един на разбираем за нас език.

Ден 2

Дървените капаци са безсилни да възпрат шума от улицата, животът в Истанбул сякаш никога не спира. Реваншът е вкусната закуска – баници, сирена и маслини. Навън времето е прекрасно, слънчево и топло, а ние като милиони други туристи преди нас ще се разходим с корабче из така желания от владетелите Босфор.

P1100490

90 % от пасажерите са български групи, има и гид, който говори на български по време на разходката: Мостът Галата, кулата Галата, джамия Х, джамия У, къщата на Перла, къщата на тоя, къщата на ония…“.  Спирам да слушам и се фокусирам върху правенето на някоя и друга свястна снимка, въпреки клатенето и бутащите се хора. Безспорно луксозните вили са много хубави, но дворецът Долмабахче засенчва всичко наоколо. От корабчето изглежда така сякаш се носи върху водата.

P1100428

Човекът с кулата от гевреци на главата все още е на брега, когато слизаме. Всеки тук продава нещо по улиците, но никой не проси или поне аз не виждам такива. Към екскурзоводката ни се е присъединил Орхан – български турчин, който през целия ден ще е с нас и ще ни разказва за основните забележителности, а и ще помага на шофьора с избора на улици. Последното е доста важно като се има предвид, че за един ден трябва да отхвърлим главните туристически дейности. Следващата от тях е изглед от азиатската част на града – след преминаването на един от главните мостове се влиза в хубав квартал с много зеленина, чисти и просторни улици и наистина хубава гледка. Спираме за фотопауза на малък импровизиран парк с кафене. Буйната зеленина и морето в подножието на хълма правят пейзажа средиземноморски, изгледът си струва.

P1100516

Площад Таксим и Желязната църква са затворени за ремонт, а дворците не са ни в програмата, затова се отправяме към последните два обекта за деня – Hagia Sophia и Синята джамия. Оказва се, че първата също е затворена поради течащи в момента реставрации, а пред втората има опашка. Тук положението със снимките е още по трагично – в кадър влизат средно по 260 човека. Но пък църквата-джамия-музей е наистина красива.

P1100553

Султан Ахмед джамия също изглежда монументална, просто не ни се влиза в нея. Докато групата се е наредила за посещение, ние се шляем на площада пред нея и хапваме и печена царевица. „Ат-мегдан“ се нарича площадът, а другото наистина интересно нещо там е египетският обелиск или Теодосиевата колона.

P1100554

По пътя обратно минаваме през доста добре изглеждащи части на града, но навсякъде е толкова претъпкано, че за първи път се радвам да гледам през стъкло. В късния следобед достигаме и до хотела, ние сме се отказали от „традиционната вечеря в турски ресторант с българска музика!?“ и ще имаме време за малко почивка. Когато излизаме да търсим храна вече е тъмно, P1100568табелите на няколко ресторанта светят на отсрещния тротоар. Избираме най-пълния и се качваме на втория етаж, обзавеждането е скромно, но има доста хора, които ядат и изглеждат доволни. Агнешки котлети, нещо като гювече, но с морски дарове, салати и хляб. Вечерята е доста вкусна, цените са като във всеки западноевропейски град, а обслужването наистина е на ниво. Не ни остава нищо друго освен да се опитаме да поспим, въпреки шума.

Ден 3

P1100597Баници. Баници на рулца. Не мога да ги изям всичките, но поне мога да се опитам. Не знам дали в Турция закуската е най-важното хранене, но със сигурност е най-вкусното. По пътя обратно към Пловдив ще имаме две добре изпитани от родните туристически агенции спирки – Forum Istanbul Shoppingmall & Aquarium TurkuaZoo и Одрин. Влизаме в аквариума, който е леко разочароващ и не отнема особено много време за разглеждане. Освен скатовете няма други симпатични животинки там, акулите са доста малки и постни, а гигантските костенурки изглеждат някак тъжни. Молът не представлява абсолютно никакъв интерес за нас, затова пием лимонада на слънце, докато чакаме групата да се събере. Следва протяжно пътуване по магистралата с едно спиране за почивка. Няма как, P1100650пак ще ядем баница, този път „къпана“. В Одрин ни стоварват пред Селим Джамия и получаваме 2 часа свободно време, което е адски много за такъв малък град. Спускаме се към търговската улица, която със своите старинни къщи някак напомня за малките улички в Пловдив. Слънчево е и я обикаляме от край до край, магазините за дрехи не са интересни, но в тези за локум и баклава трябва да влезем. Пазаруването не е особено лесно – първо ни говорят на турски, после на гръцки, накрая някак се разбираме и на български. С четирите кутии сладки се изчерпват и сувенирите, които ще занесем вкъщи. Чудя се дали ако Одрин беше останал в нашите граници, все още щяха да правят толкова хубава баклава?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s