Седмица в Исландия: май 2013 (Част 1)

Ден 1: София/Wien

Екскурзията до Исландия е по идея на Елеоноре, която ми преподава Исландски в университета. Въпреки, че съм завършила преди половин година, няма начин да не се присъединя. Елеоноре е започнала с 969067_633150570032506_1297644921_nорганизацията още през декември и до май месец успява чрез различни събития да финансира част от пътуването, т.е. да ни покрие входовете за всички музеи, а и цената за цялата екскурзия е повече от прилична. Моето пътуване обаче започва с полет от София до Виена. Елеоноре и синът ѝ ме чакат на Flughafen Wien, с нея станахме приятелки още докато учех и сега ще спя у тях. Апартаментът ѝ се намира близо до стадиона, тази вечер има концерт на Bon Jovi и музиката се чува през отворената врата на терасата. Магнус, който е на 10 и пее в световноизвестния хор на виенските момчета Wiener Sängerknaben, иска да ми посвири на пиано, затова затваря вратата. Слушам Чайковски и ям пица от порцеланова чиния, а след като той си ляга, с Елеоноре допиваме бутилката шампанско и си говорим за мъже.

Ден 2: Wien/München/Reykjavík

Ставаме рано и оправяме багажа, Елеоноре е впечатлена как съм побрала всичко в толкова малък куфар, а в онзи момент това е единственият, който имам. Времето стига за едно кафе, закусваме със сладките, които съм донесла от София. Срещаме се с останалите от групата на Westbahnhof, радвам се да видя старите ми състуденти. Следват 4 часа във влака до Мюнхен, през които всички имаме важната задача да разпределим в куфарите около 20 стъклени бутилки бира с различна големина, така че да не се счупят по време на дългия път. Всички отиваме в Исландия за пръв път и сме в особено приповдигнато настроение, само Магнус остава хладнокръвен, все пак е наполовина исландец и вече е пребродил потайните пътеки, които ни очакват:

map

На гарата в Мюнхен сменяме влака със S-Bahn до Munich Airport, всичко е изчислено с немска точност, на тези хора просто им се получават нещата. Летим с Icelandair, самолетът е Boeing 757, за пръв път съм на толкова голяма машина, не се усеща никаква турбуленция, а гледката над Атлантика е страхотна. Обядът се състои от огромен сандвич със салата и пуешко, а в самолета вместо парфюми и бижута се продават камъни и минерални. Всички самолети носят имената на исландски вулкани, нашият се казва Magni. Стюардите са супер усмихнати и имат хубави униформи. Полетът е малко над четири часа, но печелим от часовата разлика и пристигаме в ранния следобед. Автобусът ни чака пред изхода, шофьорът ни е на около 45 и се казва Тони.

DSC00031

Елеоноре ни е предупредила да си приготвим хавлия и бански най-отгоре в багажа, които бързо изваждаме преди да натоварим куфарите в автобуса. През последната седмица на май е хладно, небето е ясно, а клишето, че полетата от застинала лава са като лунен пейзаж, се оказва вярно. Първата ни спирка е известният спа комплекс Blue Lagoon, където още на входа попадаме в някаква сюрреалистична картинка: черна земя, бонбонено синя вода и бели изпарения, които обгръщат всичко. Преди да влезе във водата, всеки посетител трябва да се изкъпе със специален дезинфектант, за което следят любезните момичета и момчета от персонала. След това слагаме банските и излизаме навън. Друг път не съм била по бански при 12 градуса, водата обаче е с температура около 37. Имаме цял час да се киснем, да плуваме и да си мажем лицето с натуралната маска, намираща се по стените и дъното на басейна. Леко доловимата миризма на сяра няма как да развали удоволствието от преживяването, исландците наоколо вече са започнали с коктейлите. Когато излизам от водата, вятърът се е засилил, но не усещам никакъв студ – вече съм викинг, официално и неотменимо.

DSC00041

Пътуването от лагуната до столицата отнема около час като пейзажът по пътя е еднообразен, но небето неочаквано просветлява, а мъглата се разсейва. Настаняваме се в Hotel Cabin, аз съм в една стая с Хелене, с която сме учили заедно и която вече е асистент в университета. Стаята ни е мъничка, с прозорче към паркинга, но много чиста и уютна. Следва свободна програма в Рейкявик, по-голямата част от групата остават да вечерят на салатения бар в хотела, а ние с Хелене отиваме до бензиностанцията отсреща. Най-вкусното и евтино нещо, което можете да консумирате в Исландия е хот-дог: продава се във всяка бензиностанция и на специални будки; гарнитурата е печен лук и салата от скариди. „Mig langar í einu pylsu með öllu“ или „Искам един хот-дог с всичко“ е магическото заклинание, което ще ви спечели благоразположението на местните и няма да ви остави гладни. Момчето на щанда много се радва, че говорим Исландски и започва да ни разпитва откъде сме и какво ни води в Рейкявик. „Много готино, че сте дошли тук и че сте научили езика“, казва той някак искрено и добавя: „За първи път виждам някой от България, супер яко.“  Няма и половин ден, откакто съм в Исландия, и вече започва да се прокрадва желанието да зарежа всичко и да остана тук. Все пак малко са държавите, в които любезни усмихнати красиви високи руси хора продават хот-дог. И то наистина добър хот-дог.

DSC00064

След „вечерята“ се насочваме към крайбрежната алея, която е съвсем близо до бензиностанцията и хотела. Учудващо, но не ни е студено, ефектът от горещия извор си казва думата и вървим срещу пронизващия вятър. Броят на пейките, покрай които минаваме е по-голям от този на разхождащите се по алеята хора. Става ми тъжно за тях – обречени да останат празни, дори когато се намират на толкова красиво място. Пейките, разбира се. Вятърът се усилва и поемаме обратния път по алеята. Хелене се прибира в хотела, а аз оставам още малко, защото не мога да откъсна поглед от планината Esja – забулена в облаци и мъгла, с полегати склонове, издигащи се над спокойната вода и над малките къщи, разпръснати по бреговете в подножието им.

DSC00067

Слънцето се скрива, но е сезонът на белите нощи и навън не се стъмва. За сметка на това вятърът става заплашително силен и още по-студен. Доверявайки се на древната българска мъдрост „от студ умри, но гъзар бъди“ изобщо не сметнах за необходимо да си взема шапка за пътуването до Исландия. Така следващият по-силен порив откъм океана лесно ме убеждава, че е време да се връщам в хотела. Оставяме щората на прозореца вдигната, тази нощ ще спим на светло и ще сънуваме тролове, елфи, джуджета и други вълшебства.

DSC00058

Ден 3: Reykjavík/Eiríksstaðir/Borgarnes (300 км)

След банковата криза през 2012, Исландия става в пъти по-достъпна за туристите, като повечето от тях са от Великобритания, плътно следвани от германци и азиатци. В нашия хотел гъмжи от първите, сигурно затова и закуската е толкова скучна. Някои по-ранобудни от групата са ходили да плуват в близкия закрит басейн, което е и едно от най-уважаваните местни забавления. Ще разгледаме Рейкявик по-подробно в края на пътуването, а сега продължаваме към Borgarnes. Пътят ни се движи успоредно на речна долина – бели струйки разпенена вода извират от покритите с мъх скали и се вливат в спокойната река. Започват водопадите Barnafossar и Hraunfossar, а ние правим кратка фото пауза. Студени и топли, цветовете тук са съвършени.

DSC00104

DSC00106

За обяд спираме на бензиностанцията. За няколко часа път не сме видели друга, може би е само тази. Имаме време за хот-дог и сладолед, навън започва да вали, а пътят ни продължава през широки ливади и хълмове. Промененият пейзаж и все по-често срещаният зелен цвят подсказват, че сме навлезли в Западна Исландия. Областта се казва Dalir и двете главни DSC00166забележителности за деня се намират там. Първата е Eiríksstaðir – викингско селище, обитавано от две значими исторически фигури – Eiríkur Rauði и синът му Leifur Eiríksson. Селище може би не е точната дума, защото става въпрос за една реконструирана къща, днес превърната в музей. Бащата Ерик „Червения“ е известен с това, че след като е убил значителен брой мъже в Норвегия, поема към Исландия. Освен, че успешно се заселва там, продължава с пътуванията и основава първата викингска колония в Гренландия, а двете негови селища дават началото на сегашната столица Nuuk и на малкия град Qagortog. Синът Лейф „Щастливеца“ не му отстъпва в плаването по море и се смята, че той е първият европеец стъпил в Северна Америка. Точно така, доста преди Колумб, още през 1000 година, в днешна Канада. Не само, че стъпва DSC00169там, но и прекарва една зима в завладяния от него Vinland, познат днес като Нюфаундленд. Въпреки, че историята няма да им го признае, всички исландци знаят кой е откривателят на Новият свят, но някак си не го изтъкват и оставят 99,9 % от хората да живеят в заблуда по този въпрос. Нашият домакин обаче знае, че ние знаем, каквото и той знае и вече сме седнали на постланите с лисичи кожи дървени пейки край огъня, печем хляб от просо и слушаме приказки. Магнус е получил меч, щит и шлем и изглежда точно като образа на Лейф от статуята, поставена на пътя пред къщата. Следва еpic fail за момчетата в групата ни, защото никой от тях не може да изкара звук от бойния рог, не могат да го надуят и това си е. Време е да тръгваме, домакинът ни също си има работа – трябва да събере разпилените край пътя овце.

DSC00141

По пътя за Borgarnes спираме до ферма за зеленчуци – точно до шосето има дървен открит щанд с наредени пликове с лъскави домати. В зелена пощенска кутия се пускат паричките, ако решиш да си купиш нещо. Излишно е да казвам, че на никой не му минава през ум, че някой може да открадне каквото и да било. Отстрани има малък извор с гореща вода, която се използва и за електричество за оранжерията. Всичко ври и кипи, носи се пара, но мястото е оградено и червена табелка предупреждава за опасността. Въпреки, че изоставаме с план-графика за деня, малко преди да влезем в града отново спираме край пътя. Не че не сме виждали дъга друг път, но пейзажът просто е нереален. И все пак истински. Фотошоп не съществува тук.

DSC00220

Часът е 18:30 и вече сме в Borgarnes, автобусът паркира пред Landnámssetur Íslands – интерактивен музей, в който може да бъде проследена историята на заселването на острова. DSC00202Фактите не ни интересуват особено, знаем ги наизуст. Артефактите обаче винаги са интересни, били те и само реконструкции. Музеят затваря след половин час, но Елеоноре успява да се договори с управата – днес ще разгледаме само единия етаж, а утре ще видим и другия със същия билет, много я бива в преговорите. Освен макети на корабите и множество карти с маршрути, на горния етаж се помещава нос на викингски кораб, закрепен на платформа. Стените са като морската шир, от тавана долитат звуци на непознати птици, а платформата се поклаща ритмично. Усещането на носа е много приятно, все пак не ни блъскат истински вълни в Атлантика. Заселването на Исландия се случва поетапно между 847 и 930 като DSC00229отделните експедиции достигат различни части на острова и техните предводители някак естествено си разпределят земята. Разбира се, че повечето са мъже – търсещи по-добър живот и бягащи от смъртни заплахи. Днес сигурно щяха да ги наричат бежанци и да ги сочат с пръст. Малко от жените им предприемат пътуването от Норвегия до Исландия, но пък близките британски острови и крайбрежието на днешна Ирландия се оказват изключително удобни за викингите да се сдобият безплатно с нови жени и роби. Днес всеки исландец може да проследи родословното си дърво обратно до онези мъже, благодарение на прилежно съставяните през вековете ръкописи с информация за заселниците. DSC00240Но за ръкописите по-късно. Настаняваме се в Hótel Borgarnes – неугледна ниска сграда, някак соц, но типично исландска. Стаята ни е много просторна и хубава, а от прозореца спокойно може да се излезе в задния двор. Имаме вечеря в ресторанта на хотела: зеленчукова супа, агнешко с пепър сос и варени картофи и домашен сладолед. Ако някой ми беше казал, че в Исландия приготвят агнешкото по-добре от това при нас, нямаше да му повярвам. Тъжно, но факт, а те даже не празнуват Гергьовден. След вечеря с Хелене и Софи решаваме да се разходим из града. Лека мъгла се разстила над морето, пусто е и тихо. Няма какво много да се види около хотела, затова пресичаме моста и се насочваме към църквата. Часовникът на фасадата показва 21:45, синьо-сивкавата студена светлина все повече ми харесва.

DSC00235


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s