Седмица в Исландия: май 2013 (Част 2)

Ден 4: Hvalfjörður/Þingvellir/Geysir

DSC00241Утрото е ясно и хладно. След закуска имаме около час свободно време, преди музеят Landnámssetur Íslands да отвори и да наваксаме с пропуснатото от вчера. Не ми се стои в хотела, Хелене е на същото мнение и решаваме да отидем на плажа. Трябва само да пресечем улицата и да се спуснем по дървените стълби. Къщите наоколо тънат в тишина и никой не се мярка по прозорците. Слънцето е зад гърба ни и дългите ни сенки са се опънали върху тревата. Крайбрежната ивица е тясна и не особено дълга, покрита с тъмен фин пясък, примесен с камъчета и скали. Морето сивее от лявата ни страна, а от дясно се зеленеят стадион, футболно игрище и парк с люлки. Близо до брега, от водата се издигат скални островчета, обрасли с мъх, а в далечината се извисява планината Hafnarfjall. Чудя се защо не сме я видели още вчера, сякаш е изникнала от нищото. Исландската мъгла трябва да е доста упорита, щом може да погълне цяла планина, добре че днес я е изплюла обратно.

DSC00242

DSC00245

На връщане заварваме останалите от групата на улицата пред музея, часът е 10 и вече са отворили. Прекрачваме прага към Egil’s Saga: една от най-известните Исландски саги, чието действие се развива в годините 860 -990, но чийто текст се DSC00261появява в писмена форма едва през 1220-1240. Животът на Egill Skallagrímsson е разказан с множество малки и големи фигури, дърворезби и картини. Самият Егитл е бил фермер, викинг и не на последно място skáld или поет. Съчинява първата си поема на 3, на 7 убива за пръв път, а по-късно се разкрива и природата му на berserker. Сагата продължава с приключения ала Game of Thrones и Vikings, а ние трябва да продължаваме с програмата за деня. Качваме се на автобуса и поемаме обратно на юг. Днес трябва да отметнем така известния сред туристите Golden Circle, но и да спрем на още едно-две интересни места. Първото е Hvalfjörður – автобусът отбива покрай пътя, а ние се спускаме по стръмния склон. Слънцето е пробило плътните облаци и водораслите блестят върху камъните и черния пясък. Пред нас се издига фиордът, който сме пресекли, минавайки през тунел, дълъг близо 6 км. и слизащ 165 м. под морското равнище.

DSC00317

DSC00315

Следващата ни спирка е Gljúfrasteinn или къщата-музей на Halldór Kiljan Laxness,DSC00338 единственият исландец с Нобелова награда за литература, получава я през 1955. Затворено е и въпреки че Елеоноре звъни на телефонния номер, оставен на бележка върху вратата, няма какво да се направи, ще надничаме вътре през прозорците. Вижда се стаята с работното му бюро и скринове с книги. Емблематичният Ролс-Ройс отпред обаче липсва, ще огледаме и зад къщата. В двора има малък басейн, чието съдържание отново е в сюрреалистично синия цвят на водата в Синята лагуна, а бронзова фигура на кон е поставена в единия му край. Пейзажът зад къщата е като първи намек, като обещание за красотата, очакваща ни в националния парк Þingvellir, който е служил за вдъхновение на Лакснес, прекарал целия си живот в Mosfellsbær. В страната, в която всеки десети гражданин има издадена книга, да си успешен писател е голяма работа, нищо чудно че има толкова хубава къща.

DSC00336

DSC00333

А ние продължаваме пътуването по Þingvallavegur и след около 20 минути слизаме при Þingvellir. Националният парк е основан през 1930, а точно хиляда години по-рано исландците избират уникалното съчетание от водопади, разломи, скали и долини да служи за кулиси на техния парламент Alþingi. Разбира се, изборът не е случаен: езеро, пълно с риба, изобилие на дърва за огрев и не на последно място акустика, необходима на избраника, рецитиращ актуалните закони в продължение на дни. Един такъв lögsögumaður е небезизвестният Snorri Sturluson, който е изкарал цели два мандата като „говорител на закона“, но е останал в световната история с други, още по-значими дейности. Вървейки по криволичещия път под краката ни, стигаме до дървената трибуна, отбелязваща мястото, от което са се съобщавали законите – lögberg. Там през 999/1000 Þorgeir Ljósvetningagoði изрича и едно наистина извънредно решение, а именно дружното приемане на християнството от целия исландски народ. През 1944 на същото място се прокламира и независимостта на Република Исландия. Всеки от групата застава мирно за снимка на фона на знамето.

DSC00346

А най-хубавото е, че няма никакви други туристи и цялата красота, която се разстила на хоризонта е само за нас. Човешкото око е алчно и ненаситно. Опитвам се да поема и да запомня цветовете наоколо. Фотоапаратът ми сякаш не успява да улови най-същественото, а DSC00374уж е нов и не особено евтин. Докато се мъча над снимките, в тревата пред мен необезпокоявани се разхождат патици, дебели и доволни. Оказва се, че са harlequin ducks и са мигрирали от Северна Америка заедно с още няколко пернати вида. Изглеждат напълно интегрирани, все пак с хубавото лесно се свиква. Даже и с лошото време се свиква. Днес вече нито дъждът, нито вятърът могат да ме впечатлят. Единствено групата исландчета, която се задава по моста, може да го направи – всички са по къс ръкав. От другата страна на същия този мост се намират и единствените „сгради“ в тази част на националния парк, която е под защитата на ЮНЕСКО – църквата Þingvallakirkja и фермата Þingvallabærinn. DSC00377Факт номер 1: църквата е една от първите, построени в страната през 11-и век, но сегашната дървена постройка датира от 1859. Факт номер 2: в малкото гробище почиват поетите Jónas Hallgrímsson и Einar Benediktsson. Факт номер 3: архитект на фермата, построена през 1930, е Guðjón Samúelsson, който е проектирал четири изключително важни сгради в Рейкявик – университета, болницата, театъра и църквата Hallgrímskirkja. Факт номер 4: фермата има две предназначения – да служи като офис на надзирателя на парка и като лятна резиденция на исландския министър-председател. Последният факт от изброените ми е любимият. Представям си какво е да се събудиш и да гледаш тази красота през прозореца, докато си пиеш сутрешното кафе и хапваш гофрети. Съвършенство.

DSC00381

Продължаваме да вървим по пътеката покрай река Öxará, която прорязва западното плато и се спуска от ръба му в серия от красиви каскади, най-хубавата от които е водопадът Öxarárfoss. Каменни късове преграждат пътя на водата, която се излива отгоре, хлъзгаво е и никой не се приближава прекалено много. Отново гледката е само за нас, егоистът в мен ехидно се усмихва. За съжаление е мрачно и снимките не са това, което биха могли да бъдат. На такива места ми се иска да съм много талантлив художник или поне фотограф.

DSC00349

DSC00366

Всяка година евразийската и северно-американската тектонски плочи, върху които се простира националният парк, се отдръпват една от друга от 1 до 18 мм, най-яркият пример за което е каньонът Almannagjá. Той е най-големият, но далеч не единственият на територията на Þingvellir – особено популярен сред туристите е по-малкият по размери, но пълен с блестящи късчета метал Peningagjá, който пък получава името си тъкмо от „традицията“ да си пожелаеш нещо и да хвърлиш монета в кристалните води от моста над разлома. „Чувала съм за един случай, в който наистина желанието на германски турист се сбъднало“, казва Елеоноре, докато ние усилено търсим стотинки по джобовете. „Жената разпалено се опитвала да убеди мъжа си, че задължително трябва да си пожелае нещо и да хвърли монета през рамо. Той от своя страна се дърпал упорито, но накрая му омръзнало да се разправя с нея и изпълнил ритуала. Едва след няколко минути жена му се подхлъзнала и паднала в ледената вода през перилата на моста.“ Успявам да намеря не само евро, но и български стотинки за хвърляне, исландската крона е прекалено скъпа за подобен род упражнения.

DSC00382

След отправените пожелания, е време да се отправяме към точка номер две от „златния кръг“ и може би най-популярния водопад в страната – Gullfoss. Разположен е в каньона на река Hvítá и е бил подарен на държавата от собственика на земята през 1975. Имаме ограничено време да се любуваме на пейзажа, но късметът да няма други посетители все още продължава. 15 минути за снимки и се качваме в автобуса, облаците се сгъстяват.

DSC00385

DSC00391

След час стигаме и до последната „забележителност“ за деня – Geysir. Всъщност името на местността е Haukadalur, а Geysir се нарича най-големият гейзер, който обаче не изригва особено често, в някои години даже изобщо. За наше и на милионите туристи щастие, точно до него се намира не по-лошият Strokkur, който изпраща пара и гореща вода в небето на всеки десет минути. Наистина не ни разочарова и успяваме да видим 4 негови изригвания, едно от които е наистина впечатляващо. По-малкото му братче Litli-Strokkur също ни показва възможностите си, бълвайки огромни мехури. Разхождам се сред изпарения и кратери. Поредното сюрреалистичното място от това пътуване. Прекалено хубаво, за да бъде разказано.

DSC00400

936342_633150370032526_528897062_n

DSC00393

Най-изтощителният, но най-красив ден до момента. Докато пътуваме цари пълна тишина. Настаняваме се в Youth Hostel Laugarvatn в Laugarvatn, който се състои от няколко постройки – ние сме в основната сграда, има и отделни къщички. Самото място е някак странно и мрачно, призрачно тихо и спокойно. През прозорците се процежда единствено сива мъгла, която напълно е закрила езерото. С Хелене сме сами в просторна стая с 4 легла, DSC00403а обзавеждането е типично като за общежитие. Не виждаме други хора, докато се разхождаме по етажа, но намираме баните в дъното на коридора – големи и студени. За сметка на скромните условия в хостела, вечерята ще бъде сервирана в местния бистро-ресторант Lindin с гледка към езерото. Трябва да сме там точно в 19:00 и добре, че е така, защото целият ден премина на остатъци, открити по раниците. Сега обаче получаваме доматена супа с домашен хляб, панирана риба със сос от скариди и пюре от грах и шоколадов мус. Чревоугодникът в мен искрено се надява, че тенденцията всяка следваща вечеря да е по-вкусна от предишната, ще се запази до края на пътуването. Навън е студено и ръми, затова след вечеря се връщаме директно в хостела. Време е за музикална вечер в общото помещение, все пак имаме две китари, дайре и няколко добри певци.

 


One thought on “Седмица в Исландия: май 2013 (Част 2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s