Седмица в Исландия: май 2013 (Част 3)

Ден 5: Skálholt/Vík í Mýrdal/Klaustur

DSC00405Сутринта започва с доза слънце и прилична закуска в хостела. Днес отново ни очакват около 250 км преход с малкия ни син автобус и с шофьора Тони, който всеки ден е с различен плетен пуловер, и който никога не потегля, преди всички да са закопчали предпазните си колани. Харесва ми, че хората се отнасят изключително сериозно към средата, която ги заобикаля, а начина по който шофират е само едно от проявленията на тази съобразителност с условията. След половин час стигаме до Skálholt, където през 1056 е основана първата (от общо две) исландска епархия. Мястото бързо се превръща в център на културата и образованието с изграждането на прилежащ манастир и училище и се запазва като такъв в следващите 700 години. В края на 12-и век DSC00408епископ на Skálholt е Þorlákur Þórhallsson – единственият исландски светец. Бялата катедрала пред нас е завършена през 1963, но основите принадлежат на средновековната църква, която е била една идея по-голяма. Въпреки скромните си размери и семпла фасада, отвътре се оказва доста хубава – изящни и ярки стъклописи и модернистично изображение на Исус в пастелни тонове над олтара. Много много приятно място. Слизаме в криптата, където има експозиция, предоставена от Националния музей Þjóðminjasafn Íslands: каменни кръстове, паметни плочи и саркофагът на епископ Páll Jónsson. Излизаме през малък тунел от другия край на църквата, изключително удобно и практично съоръжение в случай на непредвидени обстоятелства, които по онова време са били доста кървави.

942105_633605279987035_272511466_n

DSC00407

А времето навън е просто чудесно, цели 14 градуса с ясно небе и слънце. Пътуваме около час, наслаждавайки се на природата. Наближавайки целта си, виждаме в далечината могъщата планина Hekla – висока 1448 м. и един от най-активните вулкани в страната. Сняг, лед и облаци покриват билото. Сила и красота.

DSC00426

Пристигаме във фермата Keldur в южния регион Rangárvellir. Защото там се намира най-старата запазена торфена къща на острова. Онази, която видяхме при катедралата, е сравнително нова, сега е време за оригинала. Слизаме от автобуса и радостта ми, породена от прекрасните атмосферни условия, бързо секва. От небето започва да се сипе нещо като DSC00443градушка, но топчетата не са от тежък лед, а от непознато за мен агрегатно състояние на водата. За наше щастие паркингът не е далеч от къщите, така че стигаме бързо, а мъжът с ключовете ни очаква.  Оказва се, че дядо му е последният човек, обитавал фермата и то до 1946. Малко преди това, през 1942, Националният музей е закупил къщите и сега те са част от неговата „колекция исторически сгради“. Постройките се разположени в една линия успоредно на стопанския двор, което е било типично за средновековния начин на строене. Единствено малката църква не е в една редица с къщите и прилежащите складове, ковачница, обор и конюшня. През годините фермата е претърпяла много реконструкции, като последните такива са били в следствие на две силни земетресения, през 1896 и 1912. А един от основните строителни материали, DSC00448използван в стопанството са камъни, изхвърлени от изригванията на гореспоменатата Hekla. Влизаме в къщата през малко антре с груб под от изтъркани каменни плочи – от едната страна е кухнята, състояща се от огнище с няколко съда, а от другата има склад с бъчви за съхранение на мляко и месо. Обзавеждането в най-новата стая или гостната е от края на 19-и век, а малка стръмна стълба води към спалнята с детски по размери легълца. Не само че прилича на къща на хобит отвън, ами и размерите на всичко вътре е като за хобити. Рафтовете са пълни с чудати предмети, а няколко портрета висят на стената. Светлината е оскъдна, а откакто никой не живее там, фермата е студена и влажна, затова се е наложило изграждането на специална вентилационна система. Най-интересният елемент обаче се оказва тунелът за бягство, който е DSC00451подобен на онзи в катедралата Skálholt, но е доста по-дълъг и много по-таен. Откриват го случайно, по време на ремонти работи през 1932 – тесен отвор, който постепенно се разширява, минава под фермата, през склона и води до близката рекичка. Най-вероятно е построен между 11-и и 13-и век, което е доста голяма граница, но повечето историци го приписват на периода Sturlungaöld в средата на 13-и век, белязан от гражданска война между управляващите кланове. Във всеки случай мястото е било обитавано от не един и двама известни мъже, които са се нуждаели от подобно животоспасяващо съоръжение. Между 974 и 1000 във фермата живее Ingjaldur Höskuldsson, един от героите на Brennu-Njáls saga. На около 15 км от Keldur е и Hliðarendi, където се разиграва действието на сагата, разказваща за десетилетия DSC00455дълга кръвна вражда, при която умират повече герои, отколкото в последните четири сезона на Game of Thrones. През 12-и век стопанството става собственост на едно от шестте най-влиятелните семейства в Исландия – Oddaverjar. Главата на фамилията Jón Loftsson, който е успешен политик и до последно подкрепя старата религия,  живее тук до смъртта си през 1197. Основното обитание на неговия клан обаче е в близкия Oddi, който е следващата ни цел за деня. Но преди това имаме време да надникнем в построената през 1875 църква Keldnakirkja и да се разходим из огромния стопански двор. Вътре църквата е доста цветна, даже уютна, а дворът зад нея, подобно на този зад Þingvallakirkja, служи за гробище. Тревата е висока и жилава, обгръща камъните и прави всичко да се слива в жълто-зелена река, прорязвана от сини води. В далечината пасат крави и коне, няма никакви овце.

DSC00439

DSC00440

DSC00436

Стигаме до Oddi за 10 минути, който подобно на Skálholt е един от центровете на образованието и културата в Средновековна Исландия, но доста по-известен поради факта, че не друг, а бележитият Snorri Sturluson е израснал на това място. Самият Снори произлиза от изключително богатата и силна фамилия Sturlungar, но още като дете негов настойник става Jón Loftsson, който пък е роднина на норвежкото кралско семейство. Снори посещава DSC00465училището на невероятно образования за времето си Sæmundr Sigfússon, дядото на Jón, и натрупва знанията, които ще го превърнат не само в отличен политик, но и в историограф, митограф и не на последно място поет. През 1220 се появява неговата най-важна творба Snorra Edda, съдържаща концентрирана информация за старите богове и северната космогония, както и практически наръчник за бъдещи поети, решили да творят в традицията на викингската или скалдическа поезия. Всъщност каквото и да се каже за „Новата Еда“ все ще е малко, ако не съществуваше, цял един дял от специалността ни отиваше на кино. Затова ние сме му изключително благодарни на Снори, само аз два пъти съм правила реферати за него. За съжаление тук малко от постройките от онова славно време са се запазили. Доста по-ненаселено е от Keldur и обикаляме имота за около десет минути. Църквата в Oddi е изискана както отвън, така и вътре, а на излизане се сбогуваме със статуята на Sæmundr Sigfússon, изобразяваща го в борба с обладан от демонични сили тюлен.

DSC00460

DSC00461

Вече е следобед и е време да обядваме. Няма голям избор на места, но в бензиностанциите винаги има топъл хот-дог, а в тази, на която спираме, има и наливен сладолед. Много е добър, заливат го с шоколад, но не топинг, ами истински разтопен шоколад. Следваща спирка – Seljalandsfoss. Тук вече се засичаме с други туристи, но има достатъчно място за всички. Вятърът е доста силен и с приближаването все повече усещам водните капки във въздуха. Струята прорязва скалите на няколко места, а тясна пътека се извива зад самия водопад. В страни от пътеката, водеща до водопада, има малък дървен мост, отлично място за снимки.

DSC00467

DSC00475

Продължаваме към най-известния вулкан в страната Eyjafjallajökull. В подножието му се намира ферма, която след изригването на вулкана е била в доста лошо състояние заради DSC00484частиците фин прах, които са се наслоявали в продължение на дни. Днес, семейството, което живее там, има малък магазин за сувенири и освен това прожектира на всички заинтересовани кратък филм, разказващ за изригванията през 2010, спасителните операции и тяхната лична борба да направят фермата си отново обитаема. На тръгване се сдобивам с малък черен сапун, съдържащ прах от вулкана. От другата страна на пътя се намира поредната забележителност за този страхотен ден – водопадът Skógafoss. Определено е най-хубавият от четирите, които съм видяла до момента. Изкачваме се по пътеката до самия връх, където малка платформа разкрива изключителната гледка. Заслужава си, въпреки пронизващия вятър горе. Слизането надолу е хлъзгаво, тук навсякъде трябва много да се внимава.

DSC00486

DSC00489

Времето доста напредва, а ние трябва да се отбием и в близкия Skógasafn – етнографски музей с хубави и разнообразни експозиции, който обаче затваря скоро. Музеите реално са три, а историческите сгради шест – и тук има торфена ферма, много ни се събраха за един ден. Целият музеен комплекс е много интересен за разглеждане, но май само ще гледам, след като батерията на фотоапрата ми се предава. The Museum of Transport and Communication може да се похвали с някои наистина любпитни експонати, но на мен най-много ми хареса рибарският кораб Pétursey. След препускането между сградите и хилядите старинни предмети, следва спокойно половин часово пътуване до най-южното село на острова Vík í Mýrdal. Ще го разгледаме в някой от следващите дни, сега спираме само в магазина за сувенири. Докато моите колеги се нахвърлят на пуловерите (много са хубави наистина, но вълната адски боде!), аз си търся нещо за главата, но по възможност не традиционна плетена шапка. Успявам да DSC00492намеря и перфектното такова – красива бяла лента от заешка кожа, може да се носи по няколко различни начина, топли и е в тон с бялото ми яке и ръкавици. Цената не ми се коментира, но е далеч по-ниска от тази на пуловерите, а и такива неща се купуват веднъж. Няма как да не взема малка плюшена кайра за детето на брат ми и ключодържател с Один и Слейпнир за себе си. Толкова със сувенирите, трябва да потегляме към Kirkjubæriklaustur, който е на около час път и в чиито околности ще се настаним. Пристигаме на мястото за нощувки днес и утре – Hunkubakkar Guesthaus, само на 6 км. от селото. Прекрасни червени дървени къщички, разпръснати върху огромна зелена поляна с окосена трева, даже има и дръвчета. С Хелене ще делим един покрив с Михаел и Себастиян, имаме две големи отделни стаи, свързани с антре и обща баня. Момчетата ни оставят да изберем по-DSC00496хубавата стая: обзавеждането включва едно двуетажно и едно обикновено легло, стъклена масичка със стол, мивка с кухненски плот и хладилник и най-важното огромен прозорец. Много ми харесва, че къщичката е повдигната на дървена конструкция, нещо като мини веранда със стълбичка. Ресторантът е в отделна сграда, заедно с рецепцията. За вечеря има агнешки котлети със зеленчуци, а десертът е превъзходното исландско кисело мляко – skyr с боровинки. Отново всичко е изключително вкусно, а собствениците са много мили и симпатични хора. Колкото и да е късно, навън все още е светло и след вечеря обикаляме безцелно наоколо. Прибираме се, чак когато вятърът осезаемо се засилва. Най-накрая топла баня, а и леглата са супер удобни. Докато заспивам, усещам как дъските отвън скърцат и къщичката леко се тресе под напора на ветровете. Сигурно така се чувства и баба Яга в къщата си на кокоши крак, когато навън духа силно.

DSC00494

 

 

 


One thought on “Седмица в Исландия: май 2013 (Част 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s