Седмица в Исландия: май 2013 (Част 5)

Ден 7: Klaustur/Vík í Mýrdal/Reykjavík

DSC00592Утрото започва със силен вятър, който сякаш се опитва да отдели дървената ни къщичка от нейните къси крачета и да я понесе нанякъде. Отново се чувствам страшно бодра, сигурно е от въздуха и от водата тук. Твърде жалко, че днес трябва да напуснем Hunkubakkar. Оправяме се за закуска, а ароматът на току-що изпечени гофрети се усеща още при рецепцията. Хапваме ги с rabarbarasulta – конфитюр от ревен и birkisíróp – сироп от бреза. Вчера в Kirkjubæriklaustur не се сдържах да взема от магазина по едно 50 мл. бурканче и от двата специалитета за общо 1000 крони. Искам да занеса малко от този вкус вкъщи. След закуска натоварваме куфарите в багажника, за да сме готови за тръгване и отиваме във фермата отсреща. Дъщерята на собствениците ще ни покаже животните. Аз не за пръв път влизам в конюшня и обор, но същото не може да се каже за DSC00596мнозинството от колегите ми, които са наистина въодушевени. Отвън ни чакат две красиви червено-кафяви кончета, а отвътре долита блеенето на малките агънца. Майките и малките са в отделни кошари, а цялото помещение е изключително чисто, светло и проветриво. Оказва се, че момичето, което е на нашите години, сама се грижи за животните. Всеобщо известно е, че както конете, така и овцете в Исландия са от специална порода. Сега обаче научаваме, че в продължение на години е правена такава селекция на овцете, че в момента всички овни до един са без рога, което ги прави по-малко агресивни и опасни. Освен това са и много социални и подават главите си над ниската ограда, за да може да ги погалим, все едно са домашни котки. Питам момичето, дали някога не е искала да отиде в Рейкявик, вместо да стои тук, а тя ми отговаря „Нали все някой трябва да остане на село и да се грижи за стопанството, не може всички да живеем в града.“ Едновременно я разбирам и не я разбирам. Чудя се как ли бих постъпила аз на нейно място. Но преди да съм измислила каквото и да е, Елеоноре ни приканва да се качваме в автобуса.

DSC00593

DSC00583

Взимаме си довиждане със семейството от Hunkubakkar Guesthouse и потегляме към каньона Fjaðrárgljúfur, от който ни делят едва 2 км. в посока Запад. Времето и днес е благосклонно към нас и оставаме около половин час, опитвайки се да следваме пътя на реката Fjaðrá, изкачвайки се по склоновете на платото, потънало в мъх и трева. Самият каньон е дълъг 2 км., дълбочината му стига до 100 м. и цялото му великолепие в този ден е запазено само за нас. Доста се разглезих на това пътуване с почти постоянната липса на други туристи наоколо. Не по-малко се разглезих и от заобикалящите ни, спиращи дъха природни гледки.

DSC00597

DSC00599

DSC00601.JPG

Пътят на връщане отново минава покрай Hunkubakkar, така че може още веднъж да се сбогувам с красивите червени къщички. Предстои ни около час път до най-южното село на острова Vík í Mýrdal, което с приблизителния брой от 540 жители минава за голямо такова. Отново имаме около половин час, за да се разходим и да се възползваме от супермаркета. И тук е също толкова приятно като в Kirkjubæriklaustur, а още по-хубавото е наличието на супер вкусните kleinur в магазина – нещо като нашите бухти, пържени и леко подсладени. По принцип са разпространени в цяла Скандинавия, но толкова вкусни са само в Исландия, продават се в големи пакети и вървят прекрасно с натурален skyr. Обядът е готов, ще хапваме в автобуса.

DSC00603

DSC00602

Главната цел на днешното пътуване е всъщност една от най-големите забележителности в Исландия, а именно черният плаж Reynisfjara, разположен на 10 км. от Vík í Mýrdal в подножието на планината Reynisfjall. Още от паркинга се разкрива суровата красота на DSC00620черните скали, издигащи се от водата. Времето доста се е поразвалило от  сутринта, а вятърът носи към брега буйни вълни. Ще останем тук около час, така че имаме достатъчно време и за снимане, и за разходка, а с повече късмет може да видим и някоя lundar или кайра, въпреки че в момента не им е сезонът. Първо се разхождаме горе на склона, а Елеоноре ни припомня легендата зад скалите Reynisdrangar – два трола, опитващи се да извлекат кораб на брега, биват вкаменени от слънчевите лъчи. Спускаме съм надолу към самия плаж, а върху пясъка ясно личат отпечатъците на различните птици, които обитават близките скали. За момента виждаме много буревестници, гагарки и Óðinshani, но никакви кайри не се мяркат. Вниманието ни обаче бързо е привлечено от скалата Gardar с нейните DSC00648базалтови колони и  асиметрични форми. Навътре се вижда малка пещера, но от съображения за сигурност, не е препоръчително човек да се навира по такива места. В един момент забелязвам, че вълните стигат все по-навътре и заличават отпечатъците на птиците, които спокойно се носят върху водата. Елеоноре ни предупреждава, че приливът е започнал и трябва бързо да се изтеглим нагоре, тук течението е изключително силно и плажът има „лоша слава“ като най-опасният в страната. Въпреки, че разстоянието не е голямо и вървим бързо, последните от групата се качват горе с мокри обувки, буквално за минути целият плаж е залян от вода. В такива моменти се усеща истинската сила на природата, особено DSC00626впечатляващо за хора като мен, свикнали с градски туризъм. Жалко за групите, които пристигат сега, може би няма да могат да се разходят върху черния пясък. Ние имаме още време, което запълвам с правене на снимки, опитвайки се да намеря различни ъгли към скалите. Съвсем неочаквано обаче намирам нещо друго – самотна малка кайра на една от скалите. Вариото не ми помага много, защото е доста далеч, но все пак единствена от групата мога да се похваля, че съм успяла да я уловя. Става още по-студено и започва да вали, поради което една част от колегите ми се връщат в автобуса. На мен обаче ми се стои още, само тук морето и небето се сливат в едно, а едва доловими розови отенъци се прокрадват между скупчените облаци. Довиждане на красивия Dyrhólaey.

DSC00607

DSC00611

DSC00616

DSC00621

DSC00633

DSC00627

DSC00642

От Рейкявик ни делят 180 км., което означава около два часа и половина в автобуса. Вярно е, че успяваме да се стоплим, имаме и храна, обаче настроението е някак минорно. На никой не му се връща обратно, поне не след толкова кратко време. Първия ден се опитвах да снимам и DSC00650през прозореца като прилежен японски турист, обаче скоро след това се отказах. Много по-приятно е просто да се отпуснеш на седалката и да потънеш в хоризонта. Рядко се разминаваме с други автомобили, едва когато наближаваме предградията на столицата се усеща някакво раздвижване. Отново се настаняваме в Hotel Cabin, но този път с Хелене удряме джакпота със стаята. Ние сме на различен етаж от групата, обаче получаваме двойна delux стая, която е точно два пъти по-голяма от тази, в която спахме първия ден и с изглед към океана. Имаме малко време да се пооправим, после тръгваме към центъра пеш, не е особено далеч, а и Елеоноре иска да ни обясни няколко неща по пътя. На главната улица Laugavegur се разделяме с нея и Магнус, които отиват на среща с DSC00663роднини, а за нас следва волна програма. Убеждавам Хелене да не използва картата и се мотаем безцелно из малките улички. Имат невероятно красиво подредени витрини на магазините, независимо какво се продава вътре и колко забутано изглежда мястото. Самите сгради в центъра са малки и спретнати, със собствен стил и архитектура, съчетаваща различни елементи. Другото, което прави впечатление, са големите книжарници, но предвид отношението на исландците към литературата, не е изненадващо. Тук хората не само, че много четат, но и много пишат. Изгубваме се между рафтовете книги, пак не мога да се сдържа и си взимам The little big book about Iceland с фотографии от цялата страна, струва 1.990 крони и си струва. DSC00664Продължаваме с разходката в неясна за нас посока. Навсякъде цари усещане за безметежно спокойствие или поне аз така го усещам. Струва ми се излишно, но все пак трябва да спомена, че улиците са много чисти, тротоарите и те. Най-големи проблеми създава времето, което се сменя на всеки двайсет минути – слънце, облаци, дъжд, отново слънце. Но поне вятърът тук не се усеща толкова силно. Огладняваме и започваме да търсим някъде, където да седнем, но по възможност и по разбираеми причини да не е ресторант. Минаваме покрай огромната витрина на едно running sushi, има доста хора, което винаги е добър знак, така че влизаме вътре. Цените са приемливи, а сушито се оказва доста вкусно. На бара срещу нас стоят две изключително DSC00665красиви момичета със страшно дълги коси. Чудя се дали ако поживея известно време тук и моята коса ще стане толкова дълга, изпитвам възхищение и малко завист. Връщаме се по обратния път, но спираме за малко пред две от важните сгради – тази на парламента Alþingishúsið и тази на църквата в съседство Dómkirkjan. По-старата от двете е сградата на катедралата и то с около стотина години. В момента само малка част от дейността на парламента се случва в красивата къща, която вече е отесняла за 63-те члена на Alþingi. Катедралата от своя страна е седалище на само един, но много важен човек – епископът на Исландия. През 2012 и за първи път в историята на страната за тази длъжност е избрана жена, Agnes M. Sigurðardóttir. Малко преди нашето пътуване, постът на министър-председателя също беше заеман от жена, Jóhanna Sigurðardóttir. Не съм феминист, но пред такива факти, няма как да остана равнодушна.

DSC00666

Продължаваме в посока крайбрежната алея и пред нас се появява сградата на исландската опера Harpa Concert Hall, завършена през 2011. Повърхността блести като люспите на гигантска риба, а исландците имат уникалния „късмет“ никоя новопостроена сграда да не нарушава цялостния облик на хубавата им столица. Последният факт не е изненадващ предвид участието на самия Ólafur Elíasson в проектирането и дизайна. Близо до входа дават под наем segway, но ние влизаме вътре, за да погледнем навън през цветните стъкла. Хубав изглед. По дървения кей зад операта се стига до Siglingafélag Reykjavíkur – Brokey или Reykjavík Yacht Club, което обяснява концентрацията на бели платноходки и яхти наоколо. Днес по алеята Sæbraut е по-оживено, а тези 500 метра между  Harpa Concert Hall и Sólfar ми стават любимите. Sólfar  или Sun Voyager е скулптура на Jón Gunnar Árnason, която наподобява стоманен викингски кораб от бъдещето. Намирам я за много красива и се радвам, че няма други хора наоколо и мога да направя няколко хубави снимки.

DSC00657

DSC00652

DSC00656

Колкото повече се приближаваме до хотела, толкова по-сребристи стават отблясъците в морската вода. Планинската верига Esja е все е така прекрасна, издигаща се спокойно в далечината. Лека нощ, Рейкявик.

DSC00654


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s