Седмица в Исландия: май 2013 (Част 6)

Ден 8: Reykjavík

DSC00668Последният ден в Рейкявик е предвиден за културно-развлекателна програма, т.е. през деня ще обикаляме музеите, а вечерта отиваме на заведение. Днес ще се движим пеш, разстоянията не са големи, а и времето е на наша страна. Облачно е, но все още не е валял никакъв дъжд. Хващаме улицата, която излиза зад хотела и отива в посока центъра на гарда – сградите в малките пресечки са също толкова хубави, а имената на самите улици варират от Óðinsgata до Njálsgata. Чудя се дали наемите на Óðinsgata са по-високи, на мен ми звучи доста обещаващо, човек би трябвало да се чувства страшно сигурен и защитен, ако живее там. Минаваме покрай Hið Íslenska Reðasafn или музея на фалоса, но сме някак прекалено големи за такъв тип куриозни изложби. А и имаме друг музей в програмата – Националната галерия за изкуство Listasafn Íslands. Както може да се очаква, творбите на исландските майстори не са много на брой, но по-никакъв начин не отстъпват на известните европейски художници от съответния период. Разпознаваме доста от местата, които сме видели само преди дни, с такава природа наоколо е трудно да не станеш художник или поет. Отнема ни около час да разгледаме всички зали, а навън продължава да е облачно. Напук на времето в един двор до галерията растат лалета, жълти и червени.

DSC00679

DSC00680

DSC00684

Редно е да влезем във вече споменатата по други поводи  Hallgrímskirkja, която със своите 73 метра е една от най-високите сгради на острова. Архитектът Guðjón Samúelsson така и не дочаква завършването на строежа, който продължава 41 години. Резултатът обаче е повече от чудесен. В стила на Лутеранските църкви, и тази не е особено пищно декорирана вътре, но пък органът е впечатляващ. Името идва от това на поета и министър Hallgrímur Pétursson, живял през 17-и век и останал в историята със сборника от църковни химни Passíusálmar. Вратата на църквата е по дизайн на Leifur Breidfjord и сама по себе си е произведение на изкуството. На площада отпред се издига статуя на един друг, вече споменат Leifur – Leifr Eiríksson, а скулпторът е американецът Alexander Stirling Calder. Всъщност статуята се появява 15 години преди църквата, още през 1930 като подарък от САЩ за 1000 години от основаването на Alþingi, големи са подмазвачи. Качването на кулата не е предвидено, ще трябва да остане за следващия път, дано да е по-скоро.

DSC00672

DSC00674

Следващата ни спирка е университетът Háskóli Íslands – самата сграда е сива и не прави впечатление отвън, но кампусът е доста уреден, а вътре е просторно, светло и цветно. Задържаме се само колкото да си вземем малко брошури относно програмите, някой може да се вдъхнови за един-два семестъра в Рейкявик. Връщаме се обратно в посока центъра, за да посетим националния музей Þjóðminjasafn Íslands, а гидът вече ни очаква на стълбите. DSC00697Изключително симпатичен човек, който специално за нас се старае да говори бавно на Исландски и колкото повече говори, толкова повече го разбирам. Музеят е чудесен и описание на изложените в него артефакти би отнело доста дълго време. Залите са просторни и човек не се чувства притиснат от предмети, които не може да разгледа, както се случва в други подобни учреждения. А най-хубавото остава за десерт – ще видим изключително ценните исландски ръкописи, за които страната едва не влиза във война с Дания през 70-те, и които по принцип се държат под ключ в The Árni Magnússon Institute for Icelandic Studies. Árni Magnússon е човекът, който пътува надлъж и нашир, за да събира каквото е останало от старите ръкописи, използвани по негово време за твърде прозаични неща, като например шаблони за обувки и завиване на месо и риба. Сега ги намираме на тъмно и студено, в специална зала, в която се влиза само със служител на института и с предварителна уговорка. Честно казано, не знам дали наистина са изложили оригиналите, но във всеки случай усещането да се доближиш толкова до подобно съвършенство е страхотно. Codex Regius е по-скоро малък и неугледен на външен вид, но е нещо като Библията за всеки от нашата специалност, а Flateyjarbók е една от най-красиво илюстрованите средновековни книги. Останалите ръкописи съдържат саги, закони и разбира се, любимите на исландците родословни дървета.  Също толкова готино е и следващото упражнение – получаваме малки късчета пергамент от телешка кожа, мастило и пера, за да усетим, че всъщност писането по този начин е доста трудно. DSC00685Някак естествено се спираме на стария Fuþark, нищо че руните не са създадени за пергамент. След тази „детска радост“ се отправяме към близкото езеро Tjörnin и кметството Ráðhús Reykjavíkur. Сградата буквално е нагазила в плитчините, а наоколо плуват патици. Влизаме вътре, за да се съберем около огромна 3D карта на Исландия – Елеоноре слага символичен завършек на пътуването като отново минаваме през всички места върху картата. Остатъкът от деня е свободен чак до вечерта, така че с Хелене решаваме да тръгнем покрай брега на езерото и да се полюбуваме на красивите къщи. От другата страна се виждат църквата Fríkirkjan í Reykjavík, както и кулата на Hallgrímskirkja. Минаваме през моста, после през парка, след което отново тръгваме в посока на кметството, а през това време гъстите облаци се разкъсват за миг и ни позволяват да направим няколко цветни снимки. Жалко, че наистина е само за миг.

DSC00692

DSC00693

DSC00694

DSC00696

Тръгваме обратно към центъра и Laugavegur – за обяд смятаме да вземем нещо от супермаркета на главната улица, който забелязахме вчера, имат витрина с топла храна. Вече не мога да преценя дали е евтино, или скъпо, но кюфтенцата със сос определено са добри. За десерт сме решили да опитаме от известните исландски гофрети със сметана и канела. Не ни се налага да ги търсим дълго, защото камионът с надпис vöfflur е паркиран на един тротоар, недалеч от Hallgrímskirkja. Едно от най-вкусните неща, които опитвам тук, но перфектният ми чревоугоднически момент е развален от внезапния дъжд. Тръгваме в посока крайбрежната алея, като този път минаваме покрай исландското народно събрание Stjórnarráðið. Скромна по размери и вид сграда, пред която се издига паметник на поета и министър Hannes Hafstein.  Скромни хора и министри.

DSC00688

Дъждът спира, но откъм морето духа толкова силен вятър, че се отказваме да вървим по самата алея и оставаме от другата страна на улицата. Тъкмо ще разгледаме по-отблизо изключително красивата къща Höfði, която през годините е служила като френско и британско посолство, но е по-известна с една среща от 1986. Тогава Рейгън и Горбачов правят първата крачка към края на Студената война точно тук, или поне така се разказва.

DSC00700

DSC00701

Пристигаме в хотела леко уморени и леко поизмръзнали, но топлият душ оправя всичко. Всичко без куфара, него трябва да си го оправя сама, но като се има предвид, че не съм правила обичайните за пътуване в чужбина покупки, не изпитвам никакви затруднения с това. В 9 имаме среща във фоайето, Елеоноре ще ни води на кръчма. Хелене иска да си почине и да се наспи преди ранния полет, ще ни се наложи да станем около 5 на следващия ден, но на мен DSC00711не ми се стои в хотела последната вечер, така че се оправям и слизам долу. Имаме запазена маса в заведението, където ни очаква Щефан – именно неговата агенция се погрижи за доволно ниската цена на пътуването. Барът е на две нива, тъмен, не особено шумен, а не стените висят стари ски. Не съм фен на бирата, затова си взимам кола. Не че съм фен на колата, но даже не искам да знам колко струва мартинито тук. Взимаме и няколко общи порции пържени картофки, всички сме попривършили с джобните. Малко след полунощ основната група решава да се прибира, но аз и Софи сме на мнение, че така или иначе няма да се наспим, поне да видим града и през нощта. Малките пресечки на Laugavegur са претъпкани с барове, а отвън често се заформят опашки. Определено има движение на хора, градът не е толкова скучен, колкото човек би могъл да предположи. Ние нямаме повече пари за пиене, но за ядене винаги се намират, така че не може да устоим на изкушението, когато случайно минаваме покрай Bæjarins Bestu Pylsur. Пред малкия щанд с най-добрия хот-дог в Рейкявик има опашка, а по прозорците висят снимки на някои от знаменитостите, похапвали тук, начело с Бил Клинтън. Докато хапваме отстрани, някакъв тип се заговаря с нас, от Аризона е и пита за нашия произход. Едва споменавам България, когато ответната страна започва да реди традиционните „ракия“, „шопска салата“, „майната ти“ и ми съобщава със светнали очи, че бившето му гадже е от Плевен, след което ми иска фейсбука, защото той много обича България. DSC00713Не знам дали ми е смешно или тъжно, но Софи определено е впечатлена от такова съвпадение, казва ми, че българките сигурно сме много популярни. Американецът междувременно става досаден, затова му казваме чао и тръгваме обратно към хотела, но този път през задните улици за по-бързо. На булеварда точно преди входа е спряна кола със свалени прозорци, от която се разнася музика, а два момчета и едно момиче стоят отпред. Явно им е доста скучно, защото ни спират и започват да ни разпитват откъде сме и какво правим тук. Супер въодушевени са, когато отговаряме на Исландски, затова ни предлагат да се присъединим към тяхната обиколка с колата, нещо като градски вариант на rúntur,  но без алкохола. Софи ме изпреварва точно преди да се съглася и отказва, часът минава 2. Едно от момчетата настоява да се снимаме, а аз си мисля колко различни могат да бъдат забавленията. Лягам, но не мога да заспя.

Ден 9: Keflavík/München/Wien

Малко може да се каже за пътя на връщане – ставаме рано, а Тони ни чака с автобуса, за да ни закара до летището. С последните 1990 крони, които са ми останали, си купувам спрей на Victoria’s Secret, по другите летища все още ги няма. Обслужването на исландските авиолинии отново е на ниво, да не говорим, че даже салфетките им са брандирани с факти от историята, DSC00717поднесени с доза чувство за хумор. Пътувайки на Изток „губим“ няколко часа и пристигаме в Мюнхен малко след един на обед. Горкият ми малък черен куфар слиза от лентата със счупени колелца, цели 5 години го влачих между Австрия и България, но ще трябва да го освободя от вярната му служба. За съжаление нямам време да се оплача на летището и да поискам нов, защото бързаме за влака и ми се налага да го влача на каквото му е останало, предизвиквайки невъобразим шум. Събота е и S-Bahn в Мюнхен е претъпкан, едва се побираме цялата група с багажа. Когато стигаме на гарата, влакът вече е там и успяваме да се качим малко преди да тръгне. За разлика от същото пътуване преди седмица, но в обратна посока, настроението не е толкова приповдигнато. Ваканцията вече приключи и сякаш сега усещаме цялата умора от пътуването. Прибирам се директно в старата ми квартира и цяла вечер разказвам за Исландия.

Ден 10: Wien/София

За тази част от пътуването има още по-малко какво да се каже, освен, че както винаги австрийските авиолинии са продали повече места, отколкото разполагат и на чек-ин гишето се опитват да ме убедят да пътувам до София през Мюнхен и Истанбул. Няма как да стане, не им искам ваучерите за полет. Може би съм сбъркала все пак, това е най-лошият полет по тази отсечка до сега, голяма турболенция и няколко опита за кацане, София посреща със силен вятър и облаци. Обаче картините от Исландия не могат да избледнеят и до този момент.

DSC00716


3 thoughts on “Седмица в Исландия: май 2013 (Част 6)

  1. Leifur Eiríksson Отговор

    Браво, браво, много добри пътеписи за Исландия. Справила си се отлично. Поздрави!

    1. DenitsaS Отговор

      Благодаря! Надявам се скоро да пусна нови материали за прекрасния остров 🙂

  2. […] Höfði съм разказвала в Седмица в Исландия: май 2013 (Част 6),... https://itinerariumvitae.com/2018/01/24/%d1%80%d0%b5%d0%b9%d0%ba%d1%8f%d0%b2%d0%b8%d0%ba2017

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *