5 дни в Атина: юни 2013

Гостувам на най-добрата ми приятелка от Виена и сестра ѝ, които през последните две години ме накараха да изтрия всички предразсъдъци, които съм имала спрямо Гърция. Атина е красив бял град, животът там е шумен и цветен, а хората знаят как да се забавляват. Не съм имала класическо туристическо преживяване в града, но успях да видя много страни на ежедневието в столицата. Тук са събрани спомените за най-интересните от тях:

Ден 1

P1100966За пръв път отивам в Гърция, пътувам от София с автобус на Tourist Service – нов, чист и приятен. И друг път съм пътувала по 10-12 часа, интересно ми е да разгледам селата по пътя. На влизане в града хилядите бели къщи блестят под слънцето. Пристигам към 8 вечерта, Марина и баща ѝ ме чакат на спирката. Не съм я виждала от последното ми ходене във Виена през есента на 2012. Нищо, че си пишем всеки ден, хубаво е да сме отново заедно. P1100953Марина живее в приятен квартал в централната част на града, районът се казва Pangrati. Тротоарите са тесни и по тях минават мотопеди. Атинският трафик е абсолютна лудница. Началото на юни е, а вече е много горещо. Вечерта прекарваме вкъщи, Марина приготвя скариди със зеленчуци и ориз и гръцка салата, аз съм донесла бутилка червено вино заедно с другите подаръци от България, вечерята е готова.

Ден 2

Трите със сестра ѝ Ирини спим в една стая на отворен прозорец и вентилатор. Ирини е много красива, за пръв път се срещам с нея. P1100928Работи като модел, а собственикът на закусвалнята срещу техния блок е влюбен в нея. Всяка сутрин преди да отиде на работа, Ирини ни взима фрапе и закуски, безплатно. Алармата ѝ звъни с песен на Katy Perry много рано, ние обаче продължаваме да спим. Баща им не е на работа днес, затова ще ни закара на най-близкия плаж до града – Loutsa, чакаме Ирини да се върне от практиката ѝ. Пристигаме в малко село без туристи, много спокойно и приятно. Хотелите наоколо са с не повече от четири-пет етажа. Плажът е почти празен следобеда, настаняваме се до едно кафе и след P1100930малко се запознаваме със собственика, който се пече на съседния шезлонг. Оставяме Ирини да играе плажен тенис с него, а ние отиваме да плуваме. Водата е изключително чиста, както и пясъкът, нищо, че ивицата не е толкова голяма. Когато се връщаме, двамата са зарязали тениса и пият шотове, има и за нас. Уговорили сме се да ни вземат към 7, трябва да тръгваме. Вечерта се разхождаме в квартала, защото сме уморени и не ни се ходи никъде. Започвам да се чувствам като у дома си.

Ден 3

P1110008Днес ще посетя главната забележителност в града – Акропола (Akropolis). Като цяло нещата в Гърция стават по-бавно, не се бърза за никъде, затова излизаме едва след обед, в най-голямата жега. Вървим пеш до някъде, после взимаме метро, а накрая следва изкачване на хълма. Не знам дали имаме късмет или заради ремонтните работи на обекта, но ни пускат без вход, иначе е някъде към 12 евро. Посетителите са доста, но не прекалено много, предполагам повечето идват в по-прохладните месеци. P1110014Камъните около нас направо парят, но пък аз съм се намазала със слънцезащитен крем още преди да излезем. Не мога да реша кое ме впечатлява повече – хилядолетните храмове, които са в доста добро състояние или гледката, която се разкрива от хълма. Малко ми става мъчно за Пловдив, който е по-стар от Атина, но не е достатъчно рекламиран сред чуждите туристи. Прекарваме поне час в правене на снимки, после водата ни свършва и решаваме да се прибираме, P1110021преди да ни стане зле. Вечерта сме решили да пием коктейли някъде, Ирини предлага да излезем със собственика на модната къща, за която е работила, приятели са. Арис ни взима към 10, отиваме в някакво малко заведение в центъра. Всичко върви добре, докато някаква бивша на Арис не се появява и не му вдига скандал, че е с три момичета, това гъркините са опасно нещо. Моите приятелки обаче са два пъти по-опасни, защото са наполовина бразилки и си тръгваме преди да се стигне до сблъсък. Plaka е P1110026историческият център и може би най-готиното място в Атина, пълно е със заведения, които от своя страна са пълни, въпреки кризата. Сядаме в кафене, чиято открита част е върху красиви стълби и си поръчваме сангрия. Мястото се казва Anafiotika Cafe и веднага ми става любимо. Преди вечерта да е приключила се сдобивам и с прякора „gomenitsa“, който се римува с името ми и значи „пиленце“, много мило, няма що…

Ден 4

P1100974С Марина отново се успиваме, Ирини отдавна е излязла, но ни е оставила кроасани с шунка и кашкавал. Ако живея в Гърция сигурно ще стана 100 кила, имат невероятно вкусни закуски, за фрапето да не говорим. Отново излизаме по обед, тръгваме пеш към центъра, а Марина ми показва забележителностите по пътя – Римския стадион, известен още като Kallimarmaro или Panathenaic, Арката на Адриан (Hadrian’s arch). P1100991И на двете места има по няколко автобуса с туристи, а навсякъде хвърчат коли и мотори, пресичането там е екстремен спорт. Спускаме се към площад Syntagma, където е сградата на парламента, а от там отиваме към търговската улица Ermou, която пък води до площад Monastiraki. Навсякъде е страшно оживено и навсякъде има много хубави старинни църкви. Изобщо Атина е градът на църквите. P1110035Отиваме към стария град, за да взема някои сувенири, а после сядаме да ядем gyros, вкусно и евтино, иначе цените в Атина са като тези във Виена. Хващаме автобус, за да се приберем, по-претъпкан е и от 111, някакви мъже на спирката едва не се сбиват. Марина ми казва, че хората били изнервени от кризата и ме пита как е при нас. Като дойде, ще види, отговарям ѝ аз. Към 7 започваме да се оправяме за излизане, Марина има среща с някаква P1110027филмова звезда и трябва да сме точни, което означава, че ще закъснеем с около час. Отново отиваме в стария град, в малък бар за вино Brettos, който също ми става любим. Цветни бутилки по стените, дървени бъчви и високи маси. Стигаме до момента с културните различия – да се усмихнеш на някого неволно е равносилно да ти се лепне за остатъка на вечерта, Марина трябваше да ми го каже по-рано. Някакъв тип с вид на пират ме пресреща в тоалетната и докато ми подава кърпички, за да си избърша ръцете, ме пита от къде съм и дали имам планове за вечерта. За да се измъкна уговарям среща с него и приятеля му утре вечер на същото място. P1110041На мен обаче ми се танцува, затова Марина ни води в едно латино заведение, където е работила. По пътя актьорът ми казва, че родното му село е в района на Драма и ми обяснява за древната култура там, но аз като дъщеря на историк директно го питам как се е казвал прадядо му. До края на вечерта не ми говори, и без това не ми е симпатичен. Във Folie има бразилско парти и coxinhas, с Марина сякаш не сме танцували самба от векове. Арис се появява отнякъде и предлага да ни води на частно парти, #продължаваменапред. Нямам идея как се казва заведението, където отиваме, със сигурност не е нищо от рода на Versailles или Sin City, иначе щях да го запомня. Барът е семпъл, няма хора с охрани, момичетата са много добре облечени и гримирани, но не са мой тип, алкохолът е безплатен. В градината има люлка, забавно е и се прибираме сутринта.

Ден 5

P1100983Чувствам се като Али Ръза, т.е. лошо ми е. Арис звъни, за да ме покани на обяд, никакъв шанс да излезна, разбираме се за вечерта. Следобеда съм по-добре и с Марина отиваме на разходка, даже си разделяме един бюрек по пътя. Zappeion е красива сграда, използвана при тържествени поводи, а от нея започва и националният парк, който е много приятен и екзотичен с огромните палми и ярки цветя. По-късно ядем сладолед с приятелка на Марина, която ще видя и следващата година. Вечерта Арис пристига с мотор и иска да ме повози. P1110078Отказвам под претекст, че роклята ми е много къса и не мога да се кача на толкова голям мотор. Истината е, че просто ме е страх, с тяхното движение е най-добре да се возиш на хеликоптер. Изчакваме го да остави мотора и да се върне с колата, а аз наблюдавам гръцкия street life. Отново ми е трудно да запомня имената на заведенията, рядко са на английски, сушито им обаче не впечатлява. Отиваме в някакъв рок бар за последно питие, аз си заминавам утре, а Марина след два дни. Решавам да платя сметката и за тримата, но Арис ми вдига скандал, че така не се прави в Гърция. Поне в едно нещо ние да сме по-модерни, мисля си аз. Предлага ми да остана още няколко дни и да отидем до Корфу. На гаджето ми едва ли ще му стане особено приятно, затова отказвам. Арис ме пита дали всички българи сме толкова упорити. Много, отвръщам аз, плащам последните питиета, с което възмущавам даже и бармана и си тръгваме.

Ден 6

P1110082Ставаме рано и закусваме със спагетите, останали от онзи ден. По пътя към офиса на автобусната фирма Марина ми показва сградите на университета и на библиотеката, още няма много хора навън. Въпреки шума, тълпата и ужасния трафик, градът ми е много симпатичен, има свой собствен облик с ниските, светли сгради и буйната растителност. Хората са малко нахални, дори агресивни,P1110079 но по улиците има настроение и живот, въпреки финансовите неволи на страната. Изчакваме автобусът да дойде от Пирея, а във фоайето са закачени български носии, които Марина оприличава на типичните за нейния остров Андрос. Обещава ми другата година да отидем там, но сега е време отново да се разделим за дълго.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s