Круиз 2014: Западно Средиземноморие, Тунис и Малта

Разказ за това как всеки следващ круиз е още по-хубав от предишния

Ден 1: Рим

След като през 2013 пропуснахме круиза, тази година няма да ни се размине. С майка ми чакаме на Терминал 1 сутрешния полет до Рим с Wizz Air. P1120483Заговаряме се с много готина мацка, Александра и сядаме заедно. През следващите два часа ни разказва доста интересни неща за града и за Италия, които познава добре. На предишния круиз добихме бегла представа за Рим, сега ще разгледаме малко повече. Самолетът пристига преди обед, ние имаме организиран трансфер до хотела. Шофьорът не пада под 120 и стигаме доста бързо. Запазили сме круиза, трансферите и хотела от туристическа агенция Sarnela и тук е мястото да ги похваля за добре свършената работа, особено Теодора. DSC00831Хотелът La Maison del Corso B&B е на супер централно място – главната търговска улица Via del Corso. Стара сграда с тясно стълбище и ретро асансьор, която обаче е напълно реновирана отвътре. Стаята е на последния етаж, с двойно легло, голяма и чиста баня и безплатен интернет, не очакваме толкова добри условия и локация за 60 евро нощувка. Оставяме куфарите и се отправяме към първото, набелязано от мен място – Mondo Arancina. DSC00476Един приятел с богат „римски“ опит ми е дал карта на града и ми е отбелязал няколко неща, които задължително да посетим. Естествено започваме от заведението, известно с най-добрите arancini в Рим, и което се оказва едва на 15 минути от хотела. За да стигнем до него минаваме през Piazza del Popolo, в центъра на който има египетски обелиск, а между площада и улицата се издигат две еднакви църкви. IMG_20140522_170059Ще има някакъв предизборен концерт, мястото е оградено и навсякъде има полиция. Има и някакви доста добре изглеждащи представители на реда, с различни униформи от тези на карабинерите и с очила RayBan, така се прави в Рим. Пресичаме голям булевард, подминаваме спирката на метрото и намираме мястото. Две оризови топки са достатъчни да преядеш, аз взимам една с моцарела и домати и една с морски дарове, на майка ми поръчвам една с рагу. Връщаме се в хотела за преобличане, после поемаме към другото място с хикс на картата ми – Castel Sant’ Angelo. DSC00572По пътя успяваме да се потопим в атмосферата на града, не бързаме за никъде, с нормален ход е около 35 минути от хотела. Входът е 10 евро, но това са едни от най-добре похарчените пари за атракция – разглеждаме вътрешната част на древната сграда, а после се качваме на терасата. Всъщност това са наблюдателни площадки, от всяка страна се открива страхотна гледка към града, не мога да спра да снимам. DSC00566Сядаме в кафето и се наслаждаваме на момента. Малко преди 7 е и музеят ще затваря, време е да тръгваме. Спускаме се покрай реката, подминаваме огромната сграда на съда и дузина други административни сгради, после излизаме пред Ватикана. Виждам, че има спрял Hop On Hop Off автобус и решавам да се качим. Хващаме последния тур за деня, няма да слизаме никъде, пред нас започват да се изреждат всички забележителности: DSC00649„Накъдето и да погледнеш в този град ще видиш нещо красиво“, казва майка ми и се мъчи да снима, докато автобусът се клати из малките улички. Слизаме след около 40 минути, Ватикана е красив на залез, връщаме се обратно по главния мост Ponte Sant’ Angelo и снимаме отвън крепостта, която толкова много ни впечатли. Отиваме към Scalinata di Trinità dei Monti, по-известни като Испанските стълби. DSC00654Това е било едно от любимите места на Андерсен докато живее в Рим, но го обсебва мисълта, че просякът, който стои на стълбите всеки ден, иска да го убие. Днес няма просяци, но пък има разни досадници, които продават бира, рози и прочие. Стълбите се претъпкани, а фонтанът отпред е в ремонт. Все пак се качваме догоре заради гледката, която си струва. Връщаме се към хотела и решаваме да седнем в пицарията в сградата отстрани. DSC00631Цените са ок, обаче се разочаровам от пастата, изобщо не е хубава, лазанята на майка ми е малко по-добре, но не е това, което очаквахме. Оказва се „туристически“ ресторант, друго е да се отиде в някоя малка тратория с истинска местна храна. Прозорецът на стаята ни гледа към улицата, шумно е, обаче ние сме уморени и заспиваме веднага.

Ден 2: Рим/Чивитавекия

Сутринта започва със закуска по италиански: пресни кроасани и капучино.DSC00832 Кухнята е малка, все едно си вкъщи, много е уютно и разбира се вкусно. Момчето, което помага с куфарите, слага и закуската, за съжаление не говори английски, но пък прави много хубаво кафе. Трансферът ни до пристанището е едва следобеда, имаме достатъчно време за разходка, но трябва да освободим стаята, затова оставяме куфарите при собственика, който е много учтив и отговаря на всички въпроси с усмивка.DSC00843 Рано сутринта е хладно, от хотела отново излизаме на площад Piazza del Popolo, който днес е празен и се качваме по стълбите към Villa Borghese, ще разгледаме градините. Поредната красива панорама към града се разкрива от терасата над сградата, от тук най-ясно личи колко прави са всички улици в града. Започва да ръми и се връщаме към главната улица за малко шопинг, който започва със закупуването на един чадър от някакъв мургав господин. DSC00859Дъждът се усилва и продавачите на чадъри се утрояват от водата като същински гремлини. Единственото предимство на дъжда е, че почти няма хора пред Fontana di Trevi и правя хубави снимки. Сега е моментът да хапнем сладолед, сядаме в сладкарницата отсреща, група японци ни правят място на тяхната маса. DSC00508На връщане към хотела се спираме в няколко магазина за сувенири, фигурките на папата се продават наред с тези на Балотели. На мен обаче най-много ми харесва календарът със секси католически свещеници, ако отпечатат Дядо Николай на календар ще трябва да го раздават безплатно, по-скоро може да се снима в реклама на скъпи часовници или на Mercedes. Връщаме се за багажа и изчакваме пред хотела за трансфера – точно навреме пристига микробус с две места за нас, останалите шест човека са американци, които обаче ще пътуват на друг кораб. Пътят до Чивитавекия е почти час, шофьора ни оставя точно на терминала и ни помага с багажа, подранили сме с три часа, но пък се качваме бързо на кораба. MSC Lirica е доста по-малък от MSC Fantasia, така че се ориентираме бързо. P1110926Качваме се в бюфета за обяд и чакаме корабът да отплава. На вечеря сме настанени с много симпатична двойка от София, Маги и Киро, с които се сприятеляваме до края на круиза. Сервитьорът е от Румъния и става голям смях с него, освен това всяка вечер ни казва кое е най-доброто за деня и ми носи по няколко десерта. На този круиз има много повече българи, запознаваме се с още няколко двойки: една по-възрастна, много симпатични хора и една по-млада, също разбрани хора, но с интересен стил на обличане. DSC00864От персонала също има много сънародници, някои от които са мениджъри на заведения. Този път сме запазили вътрешна кабина, защото денят на море е само един и сме решили да спестим от балкона, малка е, но ни е достатъчна за седмица.

Ден 3: Ла Специя/Чинкуе Тере

Предварително съм разгледала корабните екскурзии, този път сме само две, затова сме решили да ги пробваме. DSC00896В Ла Специя запазваме обиколка на Cinque Terre, което се оказва едно от най-красивите места, които съм виждала. Групата е смесена и екскурзоводката говори на Италиански, Френски и Английски, отиваме с автобус до първото село Riomaggiore, а тя ни разказва специфичната история на региона и как точно са се образували селата. DSC00916Забранено е за превозни средства да влизат в селото, затова тръгваме пеш през тесните улички, а цветовете на сградите наоколо заслепяват, имаме малко свободно време за снимки. Качваме се на лодка, която ще ни отведе до следващото село Manarola. Въпреки, че пейзажът се повтаря, всяко село има някаква отличителна черта, обаче едва ли може да се определи кое е най-красивото. DSC00959Отново имаме свободно време, а после продължаваме с лодка като пропускаме Corniglia, до което може да стигне само с влак или пеш. Гледката от водата е също толкова впечатляваща. Във Vernazza имаме повече свободно време, влизаме в църквата, купуваме сувенири, които са много красиви, но сравнително скъпи, а след това си взимаме сладолед и сядаме на малкото пристанище. P1110980Последната спирка е Monterosso al Mare, където имаме на разположение два часа, най-голямото село и единственото с плаж. Екскурзоводката препоръчва няколко заведения, ние сядаме в едното за обяд. Поръчвам миди с лимонов сос, все пак регионът е известен със сладките си лимони. Трудно ми е да опиша вкуса, заведението се казва L’Osteria, а лимоновото тирамису, което им е специалитет, е уникално. Цените са съвсем нормални, а сервитьорите говорят много добър Английски. Останалото време прекарваме на плажната ивица, която е малка, но много чиста. Водата не е особено топла, а пясъкът е примесен със ситни камъчета и мидени черупки, самото място обаче е вълшебно. От тук се връщаме до Ла Специя с влак, автобусът ни чака пред гарата и ни оставя до кораба. Круизът започва прекрасно, официално сме влюбени в селата, във всичките, даже и в това, в което не бяхме.

Ден 4: Марсилия/Авиньон

Искаме да отидем до Aix en Provence, обаче не се събира група, затова DSC01113взимаме екскурзия до Авиньон, която включва и панорамна обиколка на Марсилия. Неделя е и градът изглежда пуст, магазините са затворени, само на рибния пазар на пристанището има хора. Групата е смесена, италианци и англоговорящи, екскурзоводката е симпатична. Първо ни оставят на хълма, където се намира главната забележителност в града, катедралата Notre-Dame de la Garde. Много е красива, стълби и мостове, а в църквата от тавана висят корабчета. Гледката към града е уникална – от едната страна се вижда стадионът на „Олимпик“, а от другата е морето и островът с укреплението от „Граф Монте Кристо“ – Chateau d’If. Имаме малко свободно време за снимки и сувенири, след това продължаваме през града, но кварталите не впечатляват. DSC01083На излизане минаваме през гетото, състоящо се от огромни бетонни сгради и боклуци, тук е роден Зинедин Зидан. Пътуването до Авиньон отнема малко повече от час, пейзажът в началото е скалист и еднообразен, но после от двете страни се простират полета с жълти цветя. В Авиньон е слънчево, автобусът спира на паркинг точно до моста от детската песничка – Pont Saint-Benezet или Pont d’Avignon. DSC01131Старият град е заобиколен от стена, минаваме през една от портите, после по няколко калдъръмени улички и се връщаме 500 години назад във времето, когато излизаме на централния площад. Сградите наоколо са в особен стил, папският дворец е огромен, разглеждаме всички зали и вътрешния двор. Останалите два часа в града са свободни, ние се разхождаме по малката търговска улица, която се спуска от площада и ни отвежда в наши дни.DSC01138 Магазините са затворени, но кафетата срещу красивата сграда на театъра работят. Поръчваме си капучино и десерта на деня – френско тирамису, много е хубаво, сметката е около 20 евро, а момчетата и момичетата, които работят в кафето са много симпатични и имат супер униформи, не като тези в родното Хепи. Време е за малко сувенири, повечето неща са скъпи, но освен редовните магнити взимаме микс от провансалски подправки DSC01213(вече проверени, страхотни са за риба) и типичните сладки calissons. По-евтини подаръци са торбичките с лавандула и сапун със същия аромат. Групата се събира навреме и потегляме обратно към кораба, много ни хареса градът, другият път ще отидем или в Cassis, или в Aix en Provence.

Ден 5: At Sea

Единственият ден на море за този круиз, с Маги сме се приготвили да се печем на палубата, доста е топло и почти без вятър. DSC00870До басейна правят страхотни бургери, пицата на парче също си я бива. Яденето в бюфета е по-бедно от това на MSC Fantasia, но от там взимаме главно салати, сирена и плодове, които са ок. Тази вечер ще бъде и гала вечерята, пак ще пропуснем снимките с капитана. Пропускаме и вечерните представления, не са на нивото на тези на другия кораб, а и искаме повече време за почивка след целодневното обикаляне. P1120049Атмосферата обаче е по-готина, повечето пасажери са италаинци и французи и в дискотеката всяка вечер става шоу. Музикантите в единия бар са двойка българи, много добре се представят, аз се запознавам и с още двама готини българи – сервитьорка и продавач и ходя да си говоря с тях, когато ми стане скучно. Единственият сънародник, който ми прави лошо впечатление е момичето на рецепция – въпреки, че чува и вижда, че сме българи, ни говори на Английски. P1120038Обаче Филипо, който също работи на рецепцията, идва при мен всеки път, когато се наредя, така че не ми се налага да контактувам с нея, нито пък да чакам. Румънката, която продава екскурзиите, ни казва кои турове са най-добрите и наистина не ни подвежда, разбираме го на следващия ден.

Ден 6: Ла Гулет/Картаген

С Маги и Киро решаваме да сме заедно в Тунис, двоумим се между екскурзията с Картаген и Сиди Бу Саид или Картаген и пазара в Ла Гулет.DSC01235 Въпреки, че момичето ни препоръчва първата, взимаме втората, на майка ми ѝ се ходи в Медината. Пристанището е доста отдалечено от града, трудно може да се стигне по друг начин, освен с такси или с корабна екскурзия. Минаваме през огромно гето, което може би си е нормален квартал, но ме шокира така както Столипиново би шокирало някой от Лихтенщайн. DSC01314Пътят, по който се движим е добре асфалтиран, обаче сградите от двете страни са потресаващи, схлупени къщи, чиито покриви са като депа за отпадъци, а върху отпадъците играят деца. Първо спираме до римски акведукт, който впечатлява с размерите си. Сякаш от тръбите излиза момче с традиционно облекло и ни продава магнити, след това също толкова бързо и мистериозно изчезва. DSC01251Следва малък залив с няколко рибарски лодки, продават се странни риби, а екскурзоводът обяснява как точно е бил разположен древния град на това пуническо пристанище. Продължаваме към гробище, където са се правили жертвоприношения на деца, снимането струва едно евро. Връщаме се към Ла Гулет, слизаме в началото на пазара. DSC01384Първо ни водят на демонстрация на килими, след това на парфюми, започвам да се изнервям. Другата българска двойка са в нашата група, жената е доста пищна в добрия смисъл на думата, облечена е с прилепнали дънки, изрязан потник и на високи токчета, мъжете на пазара припадат след нея. Тя обаче не е впечатлена нито от тях, нито от килимите, които виждаме и отсича:DSC01294 „Нашите чипровски са много по-хубави“. Цените на сувенирите са безумни, десетократно увеличени. Навсякъде ни дърпат, много неприятни хора са, нищо общо с мароканците, които са далеч по-възпитани. След много дълго пазарене купувам микс с различни подправки и някаква керамична купичка, искам да си тръгваме от това място. DSC01305По пътя за останките на Картаген виждаме джамията El Abidin и катедралата Saint Louis. Най-накрая пристигаме, аз съм голям почитател на всичко антично. Руините са впечатляващи, а римските бани се простират на огромно пространство. В автобуса сме се запознали със семейство американци, които са големи фенове на България и даже си търсят вила на Банско. Оказва се, че мъжът е преподавател по древна история, така че ни разказва много за Картаген. DSC01430Страшно ме е яд, че за това прекрасно място имаме само час, а на смотания пазар прекарахме близо два. За капак на всичко тунизийският екскурзовод ме пита дали не бих го взела в България, разбира се, ей сега веднага. На връщане към автобуса попадаме на сергии с най-различни сувенири с цени от 1 до 2 евро и купуваме магнити, традиционните пясъчни рози и малко керамика, DSC01433същите неща на пазара струваха по 10 и 20 евро, добре че не купихме от там. На кораба засичаме по-възрастната двойка българи, които са били на екскурзията до Сиди Бу Саид, било много хубаво. Вече сме решили, че повече няма да отидем на круиз със спиране в Тунис, така или иначе след нещастието тази година, това няма да се случи.

Ден 7: Валета/Мдина

DSC01451Лошото настроение от вчера се е изпарило през нощта, днес е време за Малта, която от морето изглежда като средновековна крепост, а ние сме пиратите, които ще я нападат. Пред кораба раздават листовки за туристическия Hop On Hop Off автобус, и ние към него сме се запътили. Избираме по-кратката линия, която минава през Валета, отива до Мдина и се връща отново в центъра на столицата. DSC01479Още с качването нещо не е както трябва, едва след няколко минути се усещам, че не сме в насрещното, ами движението е на обратно. Гледките по пътя са еднотипни, но красиви, сградите са в един стил, минаваме през няколко малки симпатични градчета. Автобусът спира на фабриката за стъкло и шофьорът обявява, че имаме 20 минути да разгледаме магазина. Хубави неща, но доста скъпи, а и са далеч от класата на венецианското стъкло.DSC01546 Mdina обаче е много специален град-крепост, минаваме през мост и голяма порта, вече е станало доста горещо. Човек може да обикаля с часове из малките стръмни улички, в някакъв момент изгубваме Маги и Киро. Връщаме се към спирката на автобуса, има адски много хора, освен това може да се качиш само в този автобус, за чиято линия е билетът. Някаква баба с розово червило на видима възраст 90 години ме пита дали сме от кораба, сочейки шапката си с надпис MSC Lirica:DSC01485 „Дори и да забравя къде отивам, на шапката ми го пише и някое такси може да ме закара до там“. Казвам ѝ да се качи с нас, връщаме се във Валета. Автобусът спира точно до известните градини, ние обаче се спускаме към центъра на града, който е много оживен. Сядаме за по кафе и шейк в заведение точно срещу катедралата St. John’s Co-Cathedral, но опашките пред нея ни отказват да я посетим, въпреки картините на Караваджио, следващият път. DSC01597Купуваме рисувани картички от една сергия, художникът е сърбин, дошъл в Малта преди 20 години и просто останал. Цените на сувенирите са доста ниски, тези по заведенията и в магазините също ни се струват ок. Повечето забележителности разглеждаме само отвън, наистина е много топло, а е едва краят на май, не се намазах със слънцезащитен крем сутринта и сега съм като домат. DSC01651Самият град е една прекрасна картина с ярки цветове, а времето в него сякаш е спряло. Минаваме десетки стълби, за да слезем до крайбрежната алея, става време да се качваме на кораба. Любуваме се на града от палубата, бихме се върнали с удоволствие за по-дълго.

Ден 8: Трапани/Ериче

DSC01790Запазваме трансфер от кораба до Erice – този път се доверяваме на момичето от отдела за екскурзии, а тя ни е препоръчала да посетим историческото градче. Следва 40-минутно изкачване по остри завои и гледки, които сигурно ги има само в Сицилия. Ериче се оказва подобно на Мдина градче: без коли, с антични сгради и тесни, каменни улички. DSC01749Обаче гледката към бреговете е несравнима, движим се по специално направената пътека. В центъра се издига голяма църква, а в най-високата му част има и средновековна кула, и друга, много по-малка и красива църква. Останалото са градини, буйна растителност и малко местни хора, които тепърва отварят магазинчетата за сувенири. Повечето неща са ръчно изработени, а цените са съвсем прилични. DSC01688Въпреки, че градчето изглежда недокоснато от цивилизацията, намираме банкомат сравнително бързо, не сме сигурни, че в кафенето може да се плаща с карта. От магазина за деликатеси взимаме традиционни бисквити, има и известното вино Марсала, но в куфарите няма повече място. DSC01812Автобусът ни оставя пред кораба, който пък е акостирал в самия център на Трапани. Имаме още време и се отправяме към центъра. Градът се оказва много приятен, морето навлиза в него от две страни и образува красив залив. Улиците отново са тесни и пренаселени, а това да си с много къса рокля не се толерира, вместо да се скара на мъжете, които P1120469ми подвикват, майка ми се кара на мен. Няма много магазини за сувенири, купуваме няколко неща от една книжарница, най-интересното в центъра е църквата и фактът, че никъде няма тротоари. Става време за отплаване, добре, че корабът е съвсем близо.

Ден 9: Рим

P1120485Последният ден от един круиз винаги е най-тъжният. Ние имаме трансфер от кораба до летището в Рим, затова слизаме рано и се качваме в автобуса. До полета ни обратно има доста време, добре че на Fiumicino има безплатен интернет и правят страхотни сандвичи с биволска моцарела, рукола и прошуто.


Снимките от пътуването могат да бъдат разгледани на страницата на ItinerariumVitae във фейсбук: Рим, Ла Специя, Чинкуе Тере, Марсилия, Авиньон, Ла ГулетМалта, Сицилия


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s