5 дни в Атина: юли 2014

Гостувам на най-добрата ми приятелка и сестра ѝ, които през последните две години ме накараха да изтрия всички предразсъдъци, които съм имала спрямо Гърция. Атина е красив бял град, животът там е шумен и цветен, а хората знаят как да се забавляват. Не съм имала класическо туристическо преживяване в града, но успях да видя много страни на ежедневието в столицата. Тук са събрани спомените за най-интересните от тях:

Ден 1

Марина няма време да дойде в България, а мен още не ме е хванала носталгията по Виена, но трябва да се видим и тази година. Отново потеглям за Атина, само че е краят на юли и жегата е още по-голяма. Със слизането от автобуса ме обграждат няколко мургави българки и ме питат дали си търся работа. Дори не искам да чуя каква е офертата, грабвам си куфарчето и гледам да се отдалеча по-бързо. Марина ми маха от другата страна на улицата, отивам към колата. Вечерта прекарваме в разговори и оправяне на багаж. Още утре заминаваме за един от близките острови, където нейни приятелки са на къмпинг.

Ден 2

P1120678Взимаме само най-необходимото – кърпа, бански, слънцезащитен крем и гланц за устни. После ще разберем какво сме забравили, но вече ще е късно. Бащата на Марина ни закарва до Пирея (Piraeus), където трябва да се срещнем с Ирини. Тя е взела палатка и спални чували от гаджето си, какво повече би ни трябвало за две нощи? Пристанището не е много голямо, но изглежда приятно, чакаме ферибота да пристигне. P1120711Всички кораби носят имена на богове, ние ще пътуваме с Poseidon Hellas, компанията е Hellenic Seaways, еднопосочният билет е около 8 евро. Плаваме към Агистри (Agistri), който е един от Сароническите острови (Saronic Islands), на около час от Атина. Гледката по пътя е повече от красива, от водата се издигат малки скалисти острови, а птиците кацат по перилата на кораба. Фериботът спира за кратко в Егина (Aegina), който е най-големият от островите и както разбирам пълен със скъпи вили. P1120763На брега на пристанището се издига хубава църква, продължавам да им завиждам на гърците, че имат толкова много и навсякъде. Димитра, която вече познавам, ни посреща на пристанището, селото се казва Скала (Skala). Купуваме си gyros и отиваме към плажа на къмпинга. Качването до там не е толкова лошо, колкото слизането по стръмните стълби до малък скалист плаж, който побира не повече от 30 човека. Но пък водата е страшно чиста. Настаняваме се и се наслаждаваме на момента, докато не откривам, че навсякъде има оси. Първо си P1120760мисля, че е заради храната, влизам във водата, но и там ме преследват. Тъкмо казвам, че е по-добре да си ходим, когато нещо се забожда в ключицата ми, а Ирини е настъпила същото нещо. Димитра, която е с четири годишната Клои, е подготвена с мехлем, събираме си нещата и отиваме към къмпинга. Той се намира в малка гора точно над плажа, безплатен е и не предлага никакви удобства. Пред единствения хотел в началото на пътеката има опашка, значи там е тоалетната. 10588827_10203646044487797_1134800092_nХотелът се слави с много добра кухня, има страхотна тераса с изглед, но масите винаги са заети. Оправяме палатките и багажа, аз ще спя при сестрата на Димитра, Августа, която е много симпатична и ми помага със спалния чувал. Тук е мястото да отбележа, че това ми е първо ходене на къмпинг, даже не знам как се навих.Има страшно много хора, но чужденците са малко, слизаме към селото за разходка. Плаж, една линия със заведения, зад тях къщи за гости и малки хотели. P1120753В края на плажа има голям парк и отново църква. Пред таверните са окачени разни октоподи и калмари, а около тях летят оси, сигурно, за да ги пазят. Ние сядаме в някаква сладкарница, ще вечеряме с гофрети. Цените са по-ниски от тези в Атина, курортът не е от скъпите като цяло. Разбирам от другите момичета, че прекарват на къмпинга по няколко седмици всяко лято, къпят се на душовете на плажа, по всяко време могат да се върнат в Атина и не плащат за хотел. P1120734Гофретите са наистина вкусни, сладоледът също е хубав, стига да не е с аромат на мастика. На връщане към къмпинга минаваме по плажа, залезът е прекрасен. Купувам няколко магнита от единствения магазин за сувенири. Отново слизаме на малкия плаж, има запалени огньове и е много романтично. Прибирането по тясната пътека към палатките, светейки с мобилния е забавно, от гората долитат песни. Настанявам се върху спалния чувал, покривам си краката със суичъра, а за възглавница си слагам чантата. Заспивам слушайки китарите… P1120735след няколко часа се будя, не мога да си мърдам пръстите на едната ръка, която се е схванала. Разтърсвам я, за да си раздвижа кръвта, навън е станало доста студено, трябваше да се сетя за това. Не мога да влезна в спалния чувал, защото ще ми е още по-твърдо, хавлията ми е мокра и няма с какво друго да се завия. Обръщам се на другата страна, ще помоля Марина да се прибираме още утре.

Ден 3

P1120761Будя се много рано и излизам от палатката, за да се раздвижа. Получавам отплата за всички неудобства от вечерта – чисто нов изгрев, само за мен. Августа също е станала, малко по малко целият къмпинг се събужда. Лошата новина е, че през нощта стъпалото на Ирини се е подуло, алергична реакция. Отиваме към единствената аптека в селото, в неделя е отворена само за два часа, успяваме да купим хапче и мехлем. Решили сме, че ще хванем ферибота в 5, няма да оставаме още една вечер. Радвам се, че се прибираме днес, с Ирини дружно решаваме, че не сме пригодени за къмпинг. P1120769Времето до отплаване ще го излежим на централния плаж – ивицата с пясък е тясна, но доста дълга, пред всяко кафене има чадъри и шезлонги за свободно ползване, трябва само да поръчаш нещо от заведението. Аз взимам типично панирано сирене, вкусно е. И тук водата е кристална и прекарваме повечето време в нея. Обаче осите са навсякъде, кръщаваме острова „the bee island“. Следобеда става вече много горещо, тръгваме обратно към къмпинга, за да си приберем нещата. received_m_mid_1406533658641_2cb0dca22728a09c28_1Нареждаме се за тоалетна в хотела, а собственикът ни заговаря. След като разбира, че съм от България, ми изрежда всички неща, които знае на Български, имал е магазин в София през 90-те. Оставили сме Ирини в едно кафене на пристанището, защото кракът я боли, двете с Марина трябва да пренесем всичко надолу. Вече не ми е толкова забавно по тясната пътека, природата е красива, но е по-добре да спиш в хотел. Ако остана още един ден къдриците ми ще станат на расти. На връщане фериботът е претъпкан, има много чужденци, които се връщат от някой друг остров. P1120801Успяваме да хванем няколко места, уморени сме и сме мръсни. Много обичам пътуванията по вода, мога да си представям, че съм някой викинг, тръгнал на приключение из топлите морета. Сега ми предстои да открия огромен бял град, този път от вода. На влизане в пристанището виждам няколко круизни кораба, другата ми страст, но това е отделна тема. По пътя обратно забелязвам колко много бездомни има по улиците.

Ден 4

P1110038Ирини трябва да си оправя документи за университета, от болницата не са ѝ плащали няколко месеца, затова ще запише нова специалност. Трябва да отидем и до едно студио, за да си направи няколко снимки за новата модна агенция. Обикаляме банка, районно управление, копирен център, навсякъде нещата се движат бавно, но успяваме да приключим за два часа. Влизаме в IMG_20140729_134112една от многото пекарни, за да вземем нещо за ядене, като се върна почвам диета. На връщане минаваме през пазар, който се е разпрострял по протежението на дълга улица – в горния край се продават дрехи, домашни потреби и всичко, което бихме намерили на пазара в Димитровград, а в долната част са сергиите с плодове и зеленчуци. Всички викат в опит да привлекат клиенти, аз дегустирам няколко вида маслини, докато реша от кои да взема. Делничен ден е, а навсякъде е пълно с хора, не знам кога работят. IMG_20140729_142349Зад цветните сергии обаче се забелязват много празни магазини, голяма част от които с изпочупени витрини – спомен от протестите преди две години. Марина казва, че повечето магазини в кварталите са затворили, останали са само големите марки в центъра, а хората обичат този тип пазари, защото в определен ден от седмицата могат да разпънат сергията безплатно. Следобеда прекарваме разхождайки се в стария град – Plaka и Monastiraki. Ядем мелби в Cookieland, а после през улица Ermou се връщаме към площад Syntagma. IMG_20140728_184716Сигурно е 40 градуса, площадът е празен и аз се радвам, че мога да снимам красивата сграда на парламента без никой да ми пречи. Арис е видял, че от няколко дни съм в Гърция и ми пише дали искам да се видим, уговаряме се за вечерта. На отиване минаваме покрай къщата на актьора, с когото Марина излизаше миналата година, това лято нещо се прави на недостъпен. Като добра приятелка ѝ казвам, че мога да му строша прозореца с камък, това съм го правила като дете. Отново отиваме в Brettos, имат най-хубавото сладко бяло вино и гръцки тапас. P1120813Вечерта продължава в Anafiotika Cafe, още от миналото лято съм си ги харесала тези две места. Арис се оплаква, че бизнесът с ядки не върви толкова заради кризата, за сметка на това обаче haute couture роклите се продават добре. Имат сходен манталитет с нашия, даже и да нямат пари за ядене, винаги трябва да са хубаво облечени. От обикалянето днес май сме слънчасали, не ни се ходи на бар и се прибираме.

Ден 5

Събуждам се внезапно, има земетресение. Поглеждам към съседното легло, където двете момичета си спят спокойно. Решавам да не ги будя, освен ако трусът не се повтори, което не се случва. Когато ставаме и двете ми казват, че не са усетили нищо, Марина пуска телевизора и обяснява, че е било само 3,5, съвсем нормално за тях. Днес ще ходим на един от безплатните плажове в Атина – Edem Beach в квартал Palaio Faliro. IMG_20140729_190859Пътуваме почти час, първо с автобус, после с трамвай, този район на града е по-хубав и от централния. Алеята покрай морето е спокойна, хотелите не са нито лъскави, нито големи, а фасадите на много къщи са олющени, но всички прозорци са украсени с цветя. Плажната ивица в града е най-близо до това, което имаме вкъщи – широка, с хубав пясък, но ужасно мръсна вода. Една идея по-мръсна и от тази на Слънчев браг, изобщо не я доближиваме. Наоколо сноват африканци и азиатци, първите продават слънчеви очила и други джунджурии, а вторите – безалкохолни, правят масаж и татуировки. IMG_20140729_190253Купуваме си геврек, овалян в захар, една лелка обикаля с голяма чанта. По някое време ни се лепват двама досадници, оказва се, че са българи. Разкарвам ги за по-малко от две минути, а Марина ме пита защо не се радвам да видя мои сънародници. Защото съм лоша, отговарям ѝ аз, не ми се обяснява по-подробно, а тя се смее. Вечерта имаме среща с неин колега от факултета по журналистика, аз преди седмица издържах успешно държавния изпит и вече съм им колежка, ще има за какво да си поговорим. Отиваме в много приятен бар в нейния квартал, има голяма тереса и всички коктейли са с мастика. Стефанос е кюрд, роден в Атина, в момента работи в националната телевизия в Ебрил и има много за разказване. Във всеки случай е по-лесно да започнеш работа в медия там, отколкото в Гърция или България, с Марина ще емигрираме в Кюрдистан. Още по един коктейл и се прибираме. Най-неприятното нещо, което виждам до момента в Атина – огромна хлебарка се разхожда по тротоара. Марина казва, че заради кризата всичко е занемарено, трябва да си събирам багажа.

Ден 6

IMG_20140730_081010Алармата на Ирини отново звъни рано, това лято с песен на Depeche Mode. В 8 съм в чакалнята на Tourist Service, Марина и Ирини са с мен, a автобусът, който трябва да дойде от Пирея закъснява. За 2015 правим планове да отидем за седмица на Андрос, където имат вила, но срещата все още предстои. Може пък да се видим някъде другаде.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s