Седмица в Швеция: март 2015 (Част 2)

Ден 4

Днес спим до по-късно, защото Kungliga slottet отваря в 10 и се намира на 10 минути от хотела. DSC00450Отвън дворецът изглежда скучен, но отвътре не остава по-назад от Hofburg или Versailles. Майка ми настоява да снимам гвардейците и пред двата входа, не завиждам на момчето пред задната порта, която е срещу морето и срещу вятъра. Започваме с обиколката от средновековния музей Tre Kronor, след час се включваме в организирания тур в самия дворец. IMG_20150326_115047~2Гидът е жена, която изглежда като застаряваща филмова звезда, и която ни съобщава, че трябва да изчакаме в тронната зала, преди да продължим с обиколката, защото някой от кралското семейство е в съседната зала. Кралят между другото е свикнал да се движи без охрана. Предполагам, че няма от какво да се притеснява. При нас охраната се движи с охрана. IMG_20150326_131819Първанов също е бил в двореца, виждам герба на България върху орден, който е подарил на официално посещение през 2007. Представям си го как стои до Карл XVI Густав и ми става тъжно за Карл XVI Густав. 15 зали по-късно излизаме през централния вход, за да се спуснем покрай двореца в Skattkammaren. Оръжия, доспехи и най-ценните корони са изложени в съкровищницата, две нива по-ниско се намират каляските. Решаваме да пропуснем последния музей, този с античните статуи на Густав III, и отиваме в магазина със сувенири. IMG_20150324_153033Продават страхотни бадемови бисквити. Срещу двореца се намират Stockholms domkyrka – катедралата и финландската църква. На връщане към хотела си взимаме салати от 7-Eleven, между 50 и 70 SEK, уморени сме и ще прекараме вечерта в стаята. Гледаме шведска телевизия, а на мен ми се налага да правя превод в ефир за майка ми. В предаване като нашата „Панорама“ журналисти критикуват министър-председателя, че по време на посещението си в Китай е нарекъл държавата демократична, а тя не е. Говорят за него на малко име и го наричат подмазвач. Ще си пусна предаването и утре вечер да проверя дали не са сменили водещия.

Ден 5

Оставяме куфара на рецепцията и излизаме малко преди 10. IMG_20150327_110706~2Последният ден в Стокхолм е отделен за разходка в Skärgården. Запазила съм билетите предварително, ще пътуваме със Strömma за 690 SEK общо с включен обяд. Панорамният тур в архипелага трае 2 часа и 30 минути, има и гид на борда. След четири слънчеви дни Стокхолм е потънал в мъгла. Колкото повече се отдалечаваме от брега, толкова по-гъста и бяла става тя, а заплануваната разходка с гледки от „Пипи Дългото Чорапче“ заплашва да се превърне в сцена от „Зоната на здрача“. P1130303След около половин час излизаме от залива и сред мъглата започват да се различават очертанията на къщите. Морето е спокойно, движим се с параход от края на 19-и век. Майка ми се опитва да снима през прозореца и вече си мечтае за почивка на някой от островите през лятото. В архипелага има няколко острова, които са обитавани само от птици и никой човек няма право да стъпва на тях. IMG_20150327_123231Сервират ни наденица по моряшки – печена, с картофи соте, бял сос и много магданоз. Сервитьорката обаче ме разочарова, когато искам да си поръчам сайдер: „Това е първият тур за сезона и още не сме заредили с алкохол.“ При нас и извън сезона ще намерят ракия, сигурно затова толкова много им харесва на морето. Излизам на палубата, за да направя поне една-две нормални снимки, даже съм без яке като момчето от екипажа, което стои на носа на кораба – няма да се излагам пред чужденците все пак, какво като е 10 градуса. Ще посетя отново архипелага, мисля си аз и слизам от кораба.

На връщане минаваме по крайбрежната алея с най-хубавите и скъпи хотели в града, а в началото ѝ се намира красивата сграда на Dramaten – кралския драматичен театър. Отново срещаме хора, които тичат. Това е страната на тичащите хора, те тичат в дъжд, вятър и мъгла. Срещахме ги през цялата седмица, жени и мъже, тийнове и пенсионери, които тичат от техния квартал до центъра и обратно. IMG_20150328_154503Представям си как ще изглеждам, ако реша да тичам от Люлин 10 до Витошка. Момичето от рецепцията ни поръчва такси. Този път идва черна кола със зелени листа на задните врати – тези са с еко гориво, но разликата в цената с обикновените е едва 10 крони. Оставя ни на Stockholms Centralen, откъдето ще хванем влака за Малмьо в 15:14. Петък е и страшно много хора се прибират към по-малките градове и села около столицата, перонът е претъпкан. DSC00644Заради инцидент, който се е случил сутринта, всички влакове се движат с 15 минутно закъснение. Пристигаме в Малмьо малко след 9, хотелът се намира точно зад гарата, а на отсрещния тротоар има туристическо бюро с информация. Настаняваме се в Comfort Hotel Malmö , който се състои от две сгради, съединени със стъклен покрив, а улицата между тях е превърната в лоби, ресторант и рецепция. Отново много симпатични момичета, които ми дават карта на града, жалко само, че говорят диалекта на Skåne и ми е трудно да ги разбера. Стаята е голяма и модерно обзаведена, вечеряме с бейгъли със скариди и исландско кисело мляко.

Ден 6

Слизаме за зкуска рано и се чудим какво точно да си вземем, докато не забелязвам машината за гофрети в дъното. 10553572_10153186229711064_2104127436739969807_nСилно гримирано момиче с прилепнала тениска, джинси и хиджаб ми обяснява как точно се ползва гофретника, Малмьо е градът с най-много емигранти в Швеция. Днес съм решила да заведа майка ми в едно село по пътя за Лунд – Jakriborg. Момчето на гишето с информация половин час ми обяснява какъв билет трябва да си взема, къде точно да слезна и че е учил за това село, но никога не е бил там. Еднопосочен билет за двама до Лунд със Skånetrafiken струва 86 SEK, но може да се ползва в рамките на час, затова слизаме първо на Hjärup и отиваме в селото. Събота сутрин е и срещаме едва няколко човека. Селото е толкова малко, че се чувстваме като натрапници, които са нахлули в задния двор на някоя къща без позволение. 10418522_10153202908741064_2428854057706445516_nJakriborg е построено в края на 90-те като малък лабиринт, в който всички къщи повтарят архитектурата в Любек и Талин от времето на Ханзата. И при нас се построиха много комплекси с интересна архитектура в края на 90-те, но за тях не пише в Уикипедия. Разглеждаме къщите за кукли за 20 минути и продължаваме с влака към Лунд. Той е по-малък от Малмьо, но някак по-симпатичен и кокетен. Жалко, че и в двата е пълно с просещи съседи от Румъния. От гарата минаваме през главната улица, покрай сградата на юридическия факултет и стигаме до катедралата – Lunds domkyrka, която е и основната забележителност в града. 11024607_10153186868246064_3784882962207493593_nВ подземието има инсталация на някаква художничка, редом с гробниците и другите артефакти. Решаваме, че няма да влизаме в музеите и тръгваме по търговската улица, която води до площад с голям пазар. Времето е хубаво и има много хора навън, малко след катедралата се намира туристически център с карти и инфо за целия регион Skåne. Правя грешката да вкарам майка ми в магазин на ferm LIVING и след половин час си тръгваме с нови чаши за еспресо. Връщаме се в Малмьо по обед, а когато отивам да купя билети за градския транспорт, момчето от сутринта ме разпитва дали ни е харесало в Jakriborg. Съветва ме да си взема карта Mini JoJo – 8 пътувания за двама за 160 SEK. Използваме половината от тях за да отидем до Turning Torso, който не успях да видя предишния път в Малмьо. 10520816_10153188296831064_1001393328334615046_nВятърът обаче е толкова силен, че се отказваме от разходка в парка и се връщаме в центъра. Обядваме за по-малко от 100 крони с капучино и semlor (хлебче пълно със сметанов крем) в кафе Ambrosia, което има персийски килим на пода и прозорец към главната улица. Взимаме си шафранови и канелени охлювчета за вечерта и решаваме да разгледаме някой магазин. Lagerhaus е нещо като IKEA, но само частта с чашите и чиниите. 10881504_10153202930501064_6244194517461852818_nМайка ми е супер доволна, защото съм ѝ купила табла и две чаши с мотиви на цветя, а аз се чудя как ще събера багажа утре. Отиваме до църквата „Св. Петър“ и се разхождаме покрай каналите на Малмьо. Градът има свой собствен чар, мостовете ми харесват най-много. На връщане към хотела минаваме през супермаркет Coop на гарата, където има огромен салатен бар.

11096416_10153199981916064_9150349147837156453_nЕдна доволно голяма кутия струва 40 SEK, хапвам си в леглото, докато гледам някакво шведско риалити за многодетни майки. При тях многодетен означава от пет деца нагоре, защото обикновено имат по три. Гледката на баща, който бута количка сам е съвсем обикновена, също толкова като тази на бебета само по жилетка и ританки при 10-15 градуса. А аз се ядосвам, че не мога да увелича климатика на повече от 23 градуса и че няма допълнително одеяло в стаята…

Ден 7

Неделята е ден за излежаване, това го знаят и хората от хотела, които са DSC00700направили закуската от 7 до 12. Слизаме към 10 и въпреки разнообразието на шведската маса отново се нареждам на опашката за гофрети, даже обяснявам на няколко жени пред мен как се завърта машината. На масата до нас са седнали двойка българи, които обаче не са особено разговорливи, успявам само да измъкна информацията, че са наели кола, с която ще ходят до Ystad и че довечера сме със същия полет. Ние обаче сме оставили последния ден за Malmöhus slott, който е на 10 минути с автобус от гарата. 10460552_10153195569376064_3251542553879592039_nПо пътя към замъка се намират редица рибарски къщички, където се продава прясна риба през седмицата. В двора на музея отсреща има няколко самолета и подводница. Времето е лошо и прекарваме почти два часа, докато обиколим всички експозиции в замъка. Разхождаме се в градината, но е студено и решаваме да се върнем в хотела, за да вземем багажа. Преди това не пропускам да обядвам с хот-дог за последно в 7-Eleven на гарата. От Pressbyrån купуваме сувенири и картички, решили сме, че няма да връщаме крони в България, 11108862_10153189538251064_1730133996531614930_nтака или иначе с цени от 30 до 90 SEK за магнити и ключодържатели няма голяма опасност това да се случи. Сядаме в лобито на хотела, докато стане време да хванем автобуса до летището, а майка ми нещо не е в настроение. Питам я дали е много уморена, а тя ме контраатакува с „Не може ли да останем още малко?“. Почти си представям как изпускаме самолета, въпреки че до полета има поне шест часа, но после се сещам, че вече изхарчихме всичко. Докато пътуваме към летището вали проливен дъжд, през замазаните стъкла виждам голям комплекс с джамия извън града, куполът на минарето е боядисан в зелено. Оказва се, че и на летището има 7-Eleven, но аз нямам повече място за IMG_20150329_191439хот-дог, ще чакаме да отворят гишето за чекиране. Преди нас има два чартъра до Анталия, шведите ще празнуват Великден на топло. Опашката пред нашия гейт и пазарските чанти на сини карета ми напомнят къде се връщам. Самолетът е претъпкан, а навън вече е тъмно и не мога да различа нищо. Мамка му и прасе, утре съм на работа, мисля си аз, докато се издигаме.


Всеки от изброените градове има свой албум със снимки, който търпеливо чака да бъде разгледан: Стокхолм, Малмьо, Лунд, Якрибори.


2 thoughts on “Седмица в Швеция: март 2015 (Част 2)

  1. Milka Отговор

    Благодаря за подробния пътеводител и премерения хумор…

    1. DenitsaS Отговор

      Благодаря за коментара, надявам се да съм била полезна 🙂

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *