Уикенд в Румъния: Влахия и Трансилвания

Ден 1

Навили сме се да отидем организирано до Румъния за майските празници с автобус. Последният (и първи) път когато бях на подобна екскурзия беше в 9-и клас, обиколихме 10 европейски столици за 10 дни, друго почти не си спомням. Всъщност съм била на организирана екскурзия и в Истанбул с ученици, но това е друга история. 5 и 30 сутринта е и колежката, която намери офертата за пътуването от фирма Bulcomtour, ми звъни: „Пред стадиона ли сте вече? Автобусът го няма, а аз нямам номера на екскурзоводката.“ Първо намирам колежката, после звъня на телефона, който оказва се съм записала погрешно. Обикаляме още веднъж автобусите, които са поне 20, докато се сещам, че ще намерим номера в сайта на компанията. Добре, че съм взела гаджето, има кой да носи багажа. Намираме екскурзоводката, автобусът закъснява. 11150994_10153274187106064_7642537447279394233_nПотегляме малко след 6, най-накрая ще поразгледам Северна България. Момичето от фирмата се е подготвило с информация за градовете, през които минаваме – Правец, Ботевград, Ябланица, Луковит, Плевен, Русе. В Луковит е особено тъжно, но гледките по пътя са красиви. Отдавна искам да мина по Дунав мост, сещам се за сериала от 90-те години, който не разбирах като дете, но гледах отново преди известно време. За пръв път виждам българската част на Дунава, малко съм разочарована от цвета на водата. Все пак ми харесва, има нещо романтично в разбития мост.

11209651_10153279390401064_6207203465981470272_nСлед около час сме в Букурещ, а предградието, през което минаваме, е нещо като ъпгрейдната версия на Столипиново, но обликът на града се променя рязко когато стигаме централната част. Широки булеварди и високи старинни сгради се редуват с огромни панелни блокове. По-късно разбираме, че Чаушеску е взел градоустройствения план от неговия северно-корейски приятел Ким Ир Сен. Част от улиците ми напомнят на Будапеща, най-вероятно са проектирани от австро-унгарски архитекти. На една от тях се вижда „позлатена“ къща с червен килим на стълбището – домът на Джиджи Бекали, известен с репродукция на „Тайната вечеря“, в която той е Исус, а играчите на „Стяуа“ са апостолите. IMG_20150501_140532От три години излежава ефективна присъда, толкова за румънската борба с корупцията. Спираме на етнографския музей на селото – Dimitrie Gusti National Village Museum, където имаме два часа да разгледаме 300 постройки. Къщите са интересни, но в един момент започват да изглеждат еднакво и забравяме откъде сме минали. Жалко, че няма време да слезем до езерото в парка Херастрау, който е точно до музея. След разходката продължаваме към Трансилвания, където ще спим през следващите два дни.

Гаджето направи няколко сандвича сутринта, така че успяваме да се приобщим към останалите пътници, които ядат в автобуса. P1130384Пристигаме в Предеал и се настаняваме в Hotel Expres Predeal. Няма го в TripAdvisor, проверих още преди да тръгнем, значи аз ще напиша първото ревю. Стаите са чисти и топли, имаме и тераса към улицата. Другите от групата нямат този късмет – стаите им гледат към железопътна линия с над десет коловоза, това обяснява името на хотела. TripAdvisor ми показва двата най-посещавани ресторанта в курорта – Dragolui и Hanul Domnitorilor. Влизаме във втория, защото повече ни прилича на кръчма, нищо, че на вратата ни посрещат рицарски доспехи. P1130385Викаме сервитьора, а той вика негов колега, който говори малко английски. Искаме нещо традиционно – качамак (mamaliguta, много важна дума) и боб чорба в хляб, аз съм доволна от първото, но останалите не са особено възхитени от боба. Тирамисуто не става. Сметката за четирима е 143 леи с алкохола. Обратно към хотела виждаме, че в центъра има нещо като дискотека, там сигурно правят по-хубав боб. Топлата вода стига по-бавно до третия етаж, но поне банята е чиста. Интернетът обаче е приличен, гледаме клипчета в youtube и заспиваме късно.

Ден 2

Екскурзоводката е решила, че ще ни приложи мъчение от времето на Дракула – иска да сме пред автобуса в 8 без 10. Слизаме за закуска в 7, сервирали си ни чиния с някакви неща, които ни карат да се чудим колко ли точно струва нощувката в хотела. Десет градуса по-студено е от вчера и ръми. DSC07382Пътуваме към двореца Пелеш – Peles Castle, слушаме разказа на екскурзоводката, който е толкова монотонен, че се слива с дъжда и заспиваме. Знае фамилията на румънския княз Карл – Hohenzollern-Sigmaringen и я повтаря непрекъснато. Пристигаме в 9 и я чакаме да купи билети, за да влезем в двореца. В това време пристигат поне още пет групи с туристи от България и други пет от съседни държави. Нормално е, че ще ни изпреварят, останалите екскурзоводи са много по-нахални от нашата. Румънците правят впечатление с комбинативност и желязна логика – отворили са само едното крило на главния вход и са затворили изхода, така че хората влизат и излизат от едно и също място, почти едновременно. Портиерът е с плетен пуловер, мустаци и каскет и го кръщаваме „бай Шиле“. Две български групи почти се сбиват на входа, а едно момиче припада, вече съжаляваме, че не седнахме в кафенето до двореца. P1130408Единственият, който не вика, не мрънка и не се бута на опашката, е самотен японски турист, според нас изпаднал в ступор пред гледката на бесни балканци. Става ни жал за него и се опитваме да го вкараме с нашата група, която влиза в 10:30, но той стоически остава да си чака реда. Отвън дворецът е много хубав, вътре има красиви дърворезби. Работещите в него обаче са страшно нелюбезни, добре поне, че се сещат да отворят изхода и може да си поемем малко въздух в градината. По пътя на връщане снимаме двореца Пелишор – Pelisor Castle. Влизаме в църквата в Синая, за манастира не остава време. P1130422

Продължаваме към Бран, но има задръстване, водено от камион с дървени трупи. Имаме два часа свободно време – първо ще хапнем, мислим си ние, а после ще отидем до замъка на Дракула. Не успяваме да направим нито едно от двете. В първото заведение има само един сервитьор, който идва, когато вече сме разгледали менюто и си тръгваме. Казва, че било пълно, въпреки, че има едва няколко заети маси. Във второто бистро сервитьорката е още по-безмилостна с нас: „Трябва да седнете и да чакате, ще дойда, когато мога“. Решаваме да направим един последен опит и сядаме в една пицария. Там ни казват, че каквото и да си поръчаме ще е готово след 50 минути. Вече няма да се сърдя на българските сервитьори, мисля си аз, докато коремът ми стърже. Плащам 5 леи, за да ползвам тоалетна в заведението, на излизане им казвам, че имат най-лошото обслужване на света, а те ми се усмихват, най-вероятно не са ме разбрали. Отиваме към замъка, но опашката за билети е три километра, а от двете ѝ страни са наредени сергии, които имаше и тук по пазарите през 90-те. Bran Castle е готин отвън, но селото ни става доста противно, ясно е, че няма да успеем да влезем. DSC07399Моята колежка ме утешава: „Толкова много хора са били убити там, мястото е напоено с кръв, няма смисъл да ходим и да си цапаме аурата с такава енергия.“ Приемам доводите за убедителни и вместо това се нареждам на опашката за козуначени коминчета, яла съм такива в Братислава, много са вкусни. Другите от компанията решават, че ще обядват с бира и ме чакат отстрани. Както всичко в Румъния и продажбата на закуски върви бавно, чакам поне половин час. Преди да тръгнем, купуваме от една баба местно сирене, смес от краве и овче мляко, само за 18 леи. Бабата е и най-симпатичният човек, който срещаме от сутринта, купуваме всичкото сирене, което ѝ е останало.

Точно когато автобусът потегля към Брашов, камионът с дървените трупи излиза отново пред нас, пак задръстване. P1130468За Брашов два часа свободно време са напълно достатъчни, гледаме да не се движим с групата, защото екскурзоводката може да отегчи и слон. Пием кафе в някаква гръцка сладкарница, после разглеждаме забележителностите в центъра. Черната църква – Biserica Neagra и кулата са впечатляващи. Брашов прилича на малък немски град, старото му име е Kronstadt. Най-хубавото е планината, надвиснала над ниските къщи. Мъглата се спуска от върховете, време е да се връщаме в хотела.

Тази вечер сме решили, че ще пробваме другото заведение – Dragolui, но сервитьорката ни казва, че трябва да изчакаме за маса, въпреки, че отвън се виждат няколко свободни такива. P1130513Малко ме е яд на всички хвалби по отношение на Румъния и как добре се развивали нещата там, имах съвсем различна представа за страната. Отиваме в някаква голяма дървена постройка, все пак днес нещо трябва да се яде. Кръчмата Vatra Regala ни изненадва приятно, успяват да ни вземат и донесат поръчката в рамките на час, даже имат меню на английски. Нищо, че сервитьорът не разбира какво пише в него – закрива с палец ястието, което му посочваме и занася цялото меню в кухнята. Салатите и ребърцата са вкусни, бирата и виното също са добри. Барът е декориран с банкноти, а по стените висят няколко брадви.IMG_20150502_230152 Явно всички заведения в региона искат да пресъздадат някаква средновековна обстановка. Цялата вечеря отново струва 149 леи, време е да се прибираме. Малко след 23 часа хотелът вече е заключен и никой не се вижда на рецепция, няма и звънец. Тъкмо се чудим дали да не отидем в дискотеката отсреща, когато се появява жена по чехли и ни отваря. Гледаме „Лоши момчета“ с румънски субтитри и заспиваме.

Ден 3

Днес трябва да отпътуваме обратно за Букурещ в 8 без 15, затова с гаджето слизаме в ресторанта в 7 без 5 като уважаващи себе си немски туристи. DSC07367Няма нито хора, нито закуска. Жената от кухнята ни вижда и ни носи по парче омлет, днес има и мармалад. Вече е 7 и 30, а другите двама от нашата компания още ги няма, сигурно са се успали. „Самсунгът е виновен“, казва ми колежката, когато я засичаме на стълбите. За последно ще разгледаме Карпатите по пътя, селата са с хубави къщи, но ми се струват някак скучни. Хората също са сиви и неприветливи. Колкото по-близо сме до Букурещ, толкова по-слънчево и топло става. Отиваме в Парламента – Palace of Parlament, който е трудно да се опише, просто трябва да се види. На входа ни прибират личните карти и ни дават по един бадж. Мъжът на гишето пуши и се опитва да ме заговори на английски, но не особено успешно. IMG_20150503_101955~2Казва, че снимката на личната ми карта е хубава и ме държи пет минути на опашката, преди да ме пусне към скенера. Чувам как гаджето ми му казва „мръсник“ на български, когато минава на гишето след мен. Правим краткия тур за един час, който включва основните зали и терасата на първото ниво. Бих повторила, но с подземията и високите тераси, сградата наистина е внушителна, въпреки черната история, която стои зад нея.

Имаме два часа свободно време, групата ще ходи в Патриаршията, но ние отиваме до историческия център Липскани. IMG_20150503_132146Малки улички с хубави църкви и стари сгради, принадлежали на немски търговци. Сядаме в пицария Bel Mondo, екскурзоводката на няколко пъти похвали италианския тип ресторанти в града. Всичко е много хубаво, докато не носят на гаджето ми чесновия сос за пицата, т. е. счукан чесън като за шкембе чорба. Казвам на сервитьора, че всъщност сосът се прави с майонеза, кисело мляко и чесън и го връщам. P1130541Получаваме обратно същото количество чесън с две лъжици заквасена сметана отгоре, защото нямат майонеза. Пиците поне са вкусни, сметката отново е 149 леи. Останалите леи разменяме за магнити и картички. Минаваме през площад Унири, но фонтанът не работи. Все пак паркът е хубав. Повечето хора в него са български туристи, които чакат автобусите им да потеглят обратно за България. Ние също се радваме, че най-накрая се прибираме.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s