Круиз 2015: Западно Средиземноморие, Сардиния и Балеарски острови (Част 1)

За третия круиз с най-лежерния маршрут и най-добрите партита на кораба

Ден 1: София/Рим/Генуа/Ла Специя/Портовенере

Тази година решаваме да тръгнем от Ла Специя, за да може да разгледаме по-подробно селата от Cinque Terre. Запазили сме круиза от февруарските намаления на UsitColours. Полетът до Рим е в 7:30, пристигаме навреме и се качваме на самолета за Генуа. 11425482_10153375528541064_4184145097556683648_nБилетите за влака до Ла Специя са купени предварително, двупосочни за 18 евро на човек с Intercity. Хубаво, обаче полетът за Генуа закъснява с половин час, обяснявам на шофьора на таксито, че гоним влак, а той май само това чака и вдига до 110. Таксито от летището до Genova Piazza Principe струва 37 евро, хващаме влака, който след час и половина стига до Ла Специя. Отново такси до хотела, добре че там разстоянията са малки, взима ни около 10 евро. Hotel Birillo е две звезди, но е много симпатичен, с добра локация, имаме голяма стая с тераса към улицата и безплатен WiFi, а момичето на рецепцията Сара е страшно мила и ни дава подробно инфо за нещата, които искаме да видим. IMG_20150610_190908На тротоарите има портокалови дръвчета, а автобусната спирка е на 100 метра от хотела. Ние хващаме „P“ за Portovenere – билетът е 2.50 евро в посока, пътува се 30 минути. Крайбрежието на Ла Специя е известно като „заливът на поетите“ – Portovenere е на Байрон. Редица от цветни къщи, зад които се извиват стръмните улици на селото, а срещу тях море и скали. Плаж няма, но пък всички се легнали върху камъните като моржове, до водата се стига по стълба или със скок. DSC00814Повечето хора са млади, има предимно американски туристи. Пием фреш в Bar Doria, малко е скъпо, но пък само то е с маси до морето. Минаваме крайбрежната алея и стигаме до църквата San Pietro, но слънцето е страшно силно и не се качваме до нея, а само до първата площадка. Врата в скалата води до тясна пътека, а от там се разкрива уникална гледка към пещерата на Байрон. Смели деца скачат от скалите, ние слизаме само докъдето има стълби, после остават полегати камъни.IMG_20150610_181714 Единственото, което съм яла днес е сандвичът на BulgariaAir, затова сядаме в Bar Lamia до пристанището, освен сладолед предлагат страхотни panini. Разхождаме се по крайбрежната алея в обратна посока, палми отляво и море отдясно, в края се вижда малък плаж с пясък. На връщане към Ла Специя автобусът е по-претъпкан от 111 преди да пуснат метрото, не можем да си валидираме билетите, и без това контролата няма как да влезе. IMG_20150610_191450Италианските тийнейджъри крещят през целия път като достойни потомци на хуни, готи и вандали, странно е, че никой от възрастните не им прави забележка. След като слизаме се мотаем половин час докато намерим някаква квартална бакалия. Две праскови и две arancini за вечеря на хотелската тераса, започвам да усещам la dolce vita.

Ден 2: Монтеросо ал Маре/Леванто/Корнилия

P1130653Закуската в хотела е много добра – освен стандартните неща има няколко вида домашни сладкиши и капучино, направено от Сара. Планът за този ден е плаж в Monterosso al Mare, в което се влюбихме миналата година. Ставаме рано и отиваме на гарата, само две гишета са отворени, а дневната карта за Cinque Terre не може да се купи от автомат. Чакаме поне половин час, най-накрая се сдобивам с картите, които струват по IMG_20150611_14252112 евро и важат цял ден за регионални влакове до петте села и до градчето Levanto. Разбира се, влакът също е претъпкан, но повечето хора слизат в Riomaggiore. Ние се отправяме към крайбрежната алея, избираме си плажа Stella Marina в края на ивицата, пясъкът е хубав, има и заведение. Спасителите продават билети – два шезлонга и чадър струват 20 евро за цял ден. Водата е много чиста, прозрачни рибки плуват в нея, но е студена и се усеща течение, повечето хора не влизат навътре.P1130657 Следващите няколко часа прекарваме на плажа, майка ми опитва Chinotto и до края на ваканцията пие само това. Следобед става много горещо, отиваме на разходка в селото. Ресторантът L’Osteria, в който бяхме миналата година, няма свободни места, затова обикаляме улиците и се връщаме малко по-късно. И този път храната е страхотна – миди с бяло вино и лимон и октопод с домати, маслини и картофи, за десерт пана кота и тирамису, виното е много леко, но ме хваща, сигурно е от жегата. IMG_20150611_150600Сметката е около 40 евро, но мястото определено си заслужава. Най-хубавите сувенири, които намираме са в малка работилница за керамика, Fabbrica d’Arte Monterosso: плочки с цветните къщички от селото, които струват от 5 до 15 евро според размера и страхотни рисувани картички. Както изглежда времето няма да ни стигне за всички села, затова решаваме да отидем само в тези, в които не сме били. Качваме се на влака за Levanto и след десетина минути слизаме на сива гара с кафене в соц стил. IMG_20150611_164938Незнайно защо тръгваме в грешна посока, стигаме до някаква църква и се връщаме обратно. На бензиностанцията ми казват, че центърът е на десет минути пеш, вървим покрай пресъхнал канал с буйна растителност и нови вили на хълма зад него. След около 20 минути нормален ход тепърва сме в селото, големи дървета правят сянка над главната улицата, а къщите са високи и с хубави фасади. Градчето е много симпатично, има магазини и заведения, плажът е много по-голям от този в Monterosso al Mare,DSC00862 а туристите изглеждат по-малко. Разхождаме се покрай водата, но трябва да се връщаме на гарата, набелязали сме кой влак ще спре в Corniglia на връщане. То е най-малкото от петте села и от гарата има две възможности да се стигне до центъра му – по пътека, която според служителката от информация се минава за 10 минути (на тях всичко им е или на 200 метра, или на 10 минути, ама не им вярвам) или с микробус, който пътува 20 минути по пътя, паралелно на алеята до горе. Решавам да взема билети за микробуса, струват 1.60 евро в посока на човек, няма шанс да тръгнем пеш в тази жега. IMG_20150611_192024В бюрото по информация продават и много хубави магнити и картички. Corniglia бързо ми става любимото от селата – стотици стълби, стръмни улички, тесни и високи къщи и една много приятна атмосфера, сякаш си вкъщи и познаваш всички наоколо. Докато чакаме микробуса за гарата и ядем сладолед, възрастна жена сяда на пейката до мен и започва да ми говори. Не я разбирам, затова само се усмихвам, а тя продължава да ми разказва някакви неща, симпатични хора и това си е.IMG_20150611_191014 Шофьорът на микробуса, който има дълга къдрава коса, ни вика за последния тур до гарата малко след седем, възрастната жена слиза по средата на пътя и изчезва в една от градините на склона. От супермаркета в селото сме взели всичко необходимо за вечеря: пъпеш, киш със зеленчуци и салата с ориз и риба тон, терасата в хотелската стая ни очаква.

IMG_20150612_122600Ден 3: Камоли/Ла Специя

Днес ще го караме по-лежерно, предната вечер съм проверила в интернет, кои са най-хубавите плажове наоколо, ще отидем в Camogli, което е част от Riviera di Levante. Еднопосочният билет за влак струва 6,30 евро, градчето е почти на час от Ла Специя в посока Генуа. Облачно е, но мястото изглежда още по-хубаво, отколкото на снимките. Сградите са високи и тесни, цветовете са една гама по-тъмни и приглушени, а къщите са свързани с улицата чрез стълби, част от селото е била остров, който по някакъв IMG_20150612_124001неизвестен за мен начин е съединен със сушата. По пътя за плажа откриваме малък пристан за лодки, най-красивата гледка, която срещам до сега. От там се качваме до църквата, която е част от крепостта, на горната площадка има наблюдателница и няколко оръдия. Слизаме на плажа, откъдето може да се види цялата крепост. IMG_20150612_122825Изключително място, отказваме се да ходим до друго село днес, ще останем още малко. Взимам фокача с маслини и Chinotto от пекарната на улицата и сядаме на една от пейките на плажа. Започва да вали ситен, топъл дъжд, но хората не бързат да се разотиват. Засилва се и решаваме да се връщаме към гарата, спираме набързо за сувенири по пътя. В Ла Специя не вали, преобличаме се и P1130876отиваме към Mirabello – яхтеното пристанище, Сара ни го е отбелязала на картата. Градът е по-голям, отколкото очакваме, но стигаме за около половин час, минаваме покрай малък парк и излизаме до крайбрежната алея, в далечината се вижда Costa Diadema. Пресичаме много интересен мост, от едната му страна са рибарските лодки, а от другата започва IMG_20150612_190415военната база. Самото пристанище е малко, наблъскано с яхти, има търговски център и няколко кафенета. Време е за кафе пауза, после се връщаме обратно през парка, за да излезем в центъра на града – търговската улица е доста голяма, много и различни магазини и разбира се, малки ресторанти. Аз се спирам на бар с дървени маси и готина музика, IMG_20150612_191318името е Kandinsky 900. В следващия половин час всички маси се заемат, предимно от млади хора, като цяло центърът се пълни след девет вечерта. Поръчваме вино и някакво плато, всичко е супер вкусно, а сметката е под 20 евро. Още не сме яли сладолед в Ла Специя, затова отиваме на малкия площад близо до хотела и сядаме на пейките пред Cremeria Lully. Следва flashmob с шестима роми, които изскачат IMG_20150612_195922~2отнякъде и започват да свирят Брегович, а италианците не реагират, нито негативно, нито позитивно, просто никак. Музикантите свирят почти професионално, „Ако бяхме в някоя зала, всички тези щяха да им ръкопляскат“, казва майка ми, а групата изчезва толкова внезапно, колкото се е появила. Прибираме се в хотела, трябва да събираме багаж.

Ден 4: Леричи/Портовенере, embarcation

DSC00869След закуска оставяме куфарите на рецепцията и хващаме автобус „L“ за Lerici, което е в обратна посока на селата от Cinque Terre. Използвам същите билети, които купих за Portovenere, но не валидирах, като цяло контролата се среща по-често във влаковете, отколкото в автобусите, но няма смисъл да се рискува. Стигаме за около половин час, събота е и има голям пазар на крайбрежната улица, минаваме през сергии с дрехи, домашниDSC00902 потреби, салами и сирена, по пътя се сдобивам с красиво парео за 10 евро. Излизаме на площада – малка хубава църква, няколко кафенета, магазини за сувенири и крепостта, която се издига на една скала, отсреща е пристанището. Lerici също е много симпатично, но ми се струва пренаселено, има и твърде много хотели. Не ни се качва до крепостта, защото вече е станало доста горещо, затова решаваме да се хванемDSC01015 корабчето до Cinque Terre, дневната карта е 26 евро, но има опции за единични билети до някое от селата, ние взимаме за Portovenere. Гледката от водата си заслужава седемте евро за билет, стигаме за около 20 минути. Този път трябва да посетим църквата, от площадките пред нея се открива уникален изглед към морето и малките острови отсреща. В църквата намираме и най-хубавите картички до момента, паритеDSC01059 отиват за реставрация на комплекса. Качваме се на най-високата площадка от другата страна на църквата, един гларус се разхожда на стълбите, възрастна жена продава животинки, направени от миди, а мъж с дълга коса свири на арфа. Звучи Hallelujah, оставаме половин час на терасата, загледани в морето. На слизане си купувам една костенурка от жената, а гларусът се мотае в краката ми. Решаваме да не се DSC01063връщаме обратно по крайбрежната улица, а да следваме пътя, който се изкачва към селото. Минаваме покрай статуята на дебела жена, която седи на скалите и гледа към морето, чакайки синът ѝ да се завърне. Високите къщи хвърлят сянка върху тесните улички, слизаме по безброй стъпала, за да стигнем до централната част. Имаме малко време за шопинг, взимам подправки и лимонови бонбони. На връщане шофьорът на автобуса няма даDSC01101 ми развали 20 евро и пътуваме гратис, минаваме за последно по улицата с портокалови дръвчета, която води до хотела. Таксито до пристанището струва 12 евро, пристигаме към 14:00, въпреки че корабът отплава в 19:30. Терминалът е украсен с портретите на всички известни хора, заради които Ла Специя, Леричи и Портовенере стават известни като Il Golfo dei Poeti. Процедурата по качване обаче е започнала още в 11:30, така че не се налага да чакаме, a взимаме шатъла до MSC Armonia. DSC01116Личи си, че корабът е бил реновиран, каютата ни е вътрешна, но доста по-голяма и добре обзаведена от тази на MSC Lirica миналата година. Жега е и прекарвам времето до отплаване на басейна, следва вечеря в ресторанта и шоу, в което певецът и танцьорите са далеч от това, което сме виждали на другите кораби, но пък има мъж с щръкнала бяла коса, който прави фокуси на фона на Voodoo People.

Ден 5: Марсилия/Екс ан Прованс

Събуждаме се доста рано и пием кафе на басейна, аз използвам възможността да постоя в джакузито преди да го окупират разни баби. В другото джакузи има японска двойка, явно са станали още по-рано, DSC01136палубата започва да се пълни след 09:30. Корабът акостира в Марсилия в 12:00, ние имаме трансфер до Aix-en-Provence в 12:45, който струва 19,90 евро на човек. Пътуването трае около 30 минути, автобусът ни оставя в центъра: от едната страна е емблематичният Fontaine de la Rotonde, а от другата също толкова емблематичен Apple Store. Имаме около четири часа да разгледаме градчето, обаче туристическият офис е DSC01249затворен в неделя, а нямаме карта, ще трябва да импровизираме с маршрута. Тръгваме по главната улица Cours Mirabeau, по цялото ѝ продължение има нещо като базар на занаятите, на връщане ще го разгледаме подробно. Улицата е много красива, но не е затворена за коли и е малко странно цялото преминаване на пешеходци по средата на платното и шофьорите, които ги заобикалят. DSC01202Стигаме до горния края, който завършва с площад, от катедралата няма и следа. Питам две момичета накъде да тръгнем, а те ми показват посоката и разясняват „На 5 минути е, но не по права линия, ходете ту наляво, ту надясно“. След като влизаме в лабиринта от малки улички зад главната разбирам, че пътят наистина няма как да се обясни, добре че има табели, указващи посоката към Cathédrale Saint-Sauveur d’Aix-en-Provence. Къщите са красиви, големи, с прозорци и балкони от ковано желязо и с цвета на пясък. Магазините на приземните етажи са затворени, но витрините далеч надминават DSC01172очакванията за толкова малък град. Вървим поне половин час, когато забелязвам кулата на камбанарията. Катедралата е страшно хубава, както всичко в това място. На връщане минаваме през няколко магазинчета: магнити и картички, сапун с лавандула от La Maison du Savon de Marseille и разбира се, кутия с Calissons d’Aix от Confiserie du Roy Rene. Спускаме се към центъра, минавайки през нови и нови улички – сега разбирам как IMG_20150614_153650героите във френските романи успяват да свърнат в някоя улица и да се измъкнат от преследвачите си. Стигаме до голяма арка, а от там и до сенчест площад с кафенета, много е оживено. За съжаление магазин Chat Reveur е затворен, снимам се пред фасадата, време е да опитаме френското кафе. Сядаме в сладкарница Paul, имат две външни масички, а кутия Macaron Framboise, еспресо и капучино струват 12 евро. IMG_20150614_155008Италианското кафе бие френското, обаче френските сладкиши са непобедими. Остават ни около 40 минути преди да отпътуваме, ще разгледаме базара, който се оказва пълен с ръчно изработени дрехи, бижута, декорация за дома и други красиви неща. Сдобивам се с две керамични плочки от Sandrine Akne Ceramic и с разделител за книги с рисувани макове. Миналата година си взех торбичка с лавандула от DSC01240Авиньон, но не мога да се стърпя да взема една и от тук, върви заедно с лавандулова вода. На излизане от града минаваме през жилищен квартал, сградите са непретенциозни, с големи прозорци и достатъчно пространство наоколо. Представям си, че живея тук. Корабът отплава малко след 18:00, а ние се приготвяме за гала вечерята. Малко сме разочаровани, тъй като липсва присъщата тържественост, не се виждат много хора, които да се официално облечени, няма и достатъчно безплатни коктейли. P1130963Самата вечеря не е нищо особено, храната е далеч от тази на другите кораби, обслужването също не блести, а на мен не ми се вярваше на коментарите за кораба в bg-mamma. Ние сме на вечеря от 21:30, затова отиваме на последното представление за вечерта, което започва в 23:15. Не знам дали сме много уморени, или шоуто е много скучно, но заспиваме на диванчето, добре че каютата ни е на седми дек, точно над театъра.

Ден 6: Палма де Майорка

IMG_20150615_210144Днес ставаме малко по-късно, но все пак успявам да покисна половин час във все още празното джакузи. Имаме достатъчно време за печене на басейна, ще акостираме в Палма чак в 15:00. Взели сме си билети за шатъла от кораба до центъра на града, струват 12,90 евро на човек. Успяваме да хванем първия автобус, който ни оставя на крайбрежната алея, точно срещу Catedral de Santa María de Palma de Mallorca. DSC01328Сградата е толкова впечатляваща, че вкупом тръгваме към нея, а после се разпръсваме в огромната градина. Езерото с лебедите е леко зеленясало, но пък двойката си има четири малки пиленца. Мащабите са трудни за описване, огромни палми, бръшляни по стените, фонтани с цветя и около сто стъпала, докато се стигне горната площадка, където е самата катедрала. Обикаляме сградата, но е трудно да заснема цялата фасада, пред нас е морето, обичам да правя снимки на кораба отдалеч. Стигаме до по-малка сграда, сенчестият двор ни кани да влезем вътре – Museu Diocesa de Mallorca може да се посети с билета за катедралата,IMG_20150615_165224 който струва 7 евро. Намерението ни да разгледаме и двете обаче се изпарява, след като виждаме опашката пред входа. Вместо там, влизаме в един от магазините за перли, които се добиват на острова. Комплект гривна и обеци струват 35 евро, от най-дребните перлички, но за мен са хубави. В магазинчетата наоколо намираме най-евтините сувенири до сега, тук е мястото да вземем подаръци. На идване към катедралата съм набелязала едно кафе на булеварда, сядаме в Enco и поръчваме редовните кафе и капучино. Майорка си е традиционно немски остров, сега вече се убеждавам в това, всички сервитьори говорят езика много добре.DSC01300 На отсрещната страна на улицата, точно пред катедралата спира туристическият Hop On Hop Off автобус, билетът струва 17 евро, а дългият маршрут включва 18 спирки. Качваме се на втория етаж, където засичаме двойка португалци от кораба, с тях винаги сме на съседни шезлонги. Сещам се, че шофьорът е забравил да ми даде билетите и слизам отново, той ме пита от къде съм, казва се Jesus. Маршрутът минава през търговските P1150170улици, после покрай канал с красиви сгради, не съм очаквала градът да ми хареса толкова. Започва изкачване, къщите наоколо стават ниски, бели и с олющени стени, но с особен чар. В далечината се мяркат високи зидове и кули, нямам идея какво е, но карам майка ми да слезем на спирката Poble Espanyol. Оказва се, че това е нещо като етнографски музей, събрал сгради с типична архитектура от всяка част на страната. Входът е 6 DSC01534евро, имаме около час преди да затвори, но пък няма други хора, така че правя страхотни снимки. Когато излизаме на спирката на автобуса, забелязвам бележка, която съобщава, че последният автобус ще мине в 18:45. Часовникът ми показва 18:44, но все пак сме в Испания, не вярвам да са подранили. След около 5 минути се качваме, това е последният тур за деня и ще разгледаме Castell de Bellver DSC01667само отвън, шофьорът прави кратка фото пауза. На слизане се открива панорама към морето, а в парка, през който минаваме разни ентусиасти тичат въпреки жегата. Следва квартал с хотели, ресторанти и търговски център, автобусът спира и пред морската гара, но пък тя не е толкова близо до кораба. Отново минаваме крайбрежната алея, която е много хубава, хотелите са в ретро стил, стигаме последната спирка. P1150142Взимаме си сладолед и сядаме на стълбите пред езерото, което се пада от едната страна на катедралата. Правя още няколко снимки и хващаме шатъла за кораба, ще изпуснем вечерята в ресторанта, защото искаме да гледаме залеза от палубата. Тази вечер ще има white party на басейна след 23:30, майка ми е уморена, но аз се качвам, искам да снимам осветената катедрала. Снимките не се получават особено добре, но пък се P1150233запознавам с Франческо и Лука, като цяло на този круиз има доста млади хора. Единият от барманите е украинец и веднага ми става приятел, за разлика от другите кораби не засичам никакви българи, нито гости, нито персонал. Въпреки, че аниматорите също се представят по-слабо от очакваното, партито е супер, отплаването е в 01:00, а музиката продължава до 02:00.


Искате да разгледате повече снимки от описаните в разказа места? Може да ги намерите на фейсбук страницата на ItinerariumVitae: Генуа, Ла Специя, Чинкуе Тере, Екс-ан-Прованс, Палма де Майорка, Амалфи, Сардиния, Ибиса, Марсилия, Камоли, Леванто, Заливът на поетите


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s