Круиз 2015: Западно Средиземноморие, Сардиния и Балеарски острови (Част 2)

За третия круиз с най-лежерния маршрут и най-добрите партита на кораба

Ден 7: Ибиса/Сан Хосе/Сан Антонио

DSC01802Корабът акостира в Ибиса в 09:00, а нашата обиколна екскурзия на острова е от 09:15. Струва 39,90 евро на човек и за четири часа ще видим няколко различни места, по-добра алтернатива от това да стоим в самия Ibiza town, който изглежда леко подозрително. Започваме с посещение на стария град D’Alt Vila, който е под закрилата на UNESCO. Мястото е повече от очарователно, а гледката към останалата част на града и морето е страхотна. От площадката на една от укрепителните стени се виждат DSC01709летището, пристанището и бившият рибарски квартал, днес модерно място с ресторанти и магазини. Това е и по-хубавата част от града, центърът е прекалено туристически. За да влезем в крепостта, минаваме през тунел с ниски стъпала, водещ към малък площад с църква. В нея има восъчна фигура на Исус в прозрачен ковчег, а италианците от групата го удрят на такова кръстене и молитви пред нея, че на нас ни става неудобно и излизаме. Продължаваме към солниците Las Salinas, които преди IMG_20150616_112902туризма са били единственото препитание на острова, а по пътя екскурзоводката ни разказва доста интересни факти от историята. Древни картагенски гробища се редуват с огромни дискотеки, 16 от общо 18 села носят имена на светци, един от модерните клубове е построен над светилище и също се казва Santa. Растителността по пътя е оскъдна, но пейзажът покрай солниците се променя, по-зелено е, има и малки селца с бели къщи от двете страни на пътя, районът е част DSC01759от природен резерват със забрана да се строи. Малко ме е срам, че не съм била на солниците в Бургас, но видях тези на Ибиса. Следващата спирка е планинското селото San Jose, а главната атракция и тук, разбира се, е църквата. Малка е, но хубава, с мозайки и много специална картина на Исус, чиято задна част също е изрисувана, авторът обаче е анонимен. Имаме свободно време за сувенири и разходка, не знам защо, но селата тук ми напомнят за нашите по някакъв странен начин. Последното DSC01778място в програмата ни е друго село – San Antonio, което е и един от най-известните курорти. Има ужасен трафик, мястото е пренаселено, а сградите са доста сиви. Изобщо все едно сме попаднали в един малко по-скъп вариант на Слънчев бряг, през свободното време купуваме няколко магнита и сок от нар и сядаме в малък парк срещу пристанището. За вечерта имаме билети за трансфер до същото село, очаквах мястото да е много по-хубаво, леко съм разочарована. Започва да ръми и отпътуваме обратно за кораба. DSC01822Въпреки, че е малко облачно, става за плаж, даже прелитащите на всеки десет минути самолети не ми пречат да заспя на шезлонга. Тази вечер пак ще пропуснем вечерята в ресторанта, бургерите и пържените картофки на басейна май са най-доброто, което предлагат на кораба. В 19:45 се събираме в театъра за трансфера до San Antonio, струва 19.90 евро на човек, ще имаме четири часа свободно време. Вечерта мястото ми се вижда една идея по-добро, а момичето от бюрото за екскурзии ще ни заведе до емблематичното Cafe del Mar. IMG_20150616_223919Колкото повече се отдалечаваме от частта с магазините и ниските хотели, толкова по-хубаво става – дълга крайбрежна алея, много лодки и накрая линията заведения със страхотна гледка към морето. Cafe del Mar е едно от най-пълните, но успявам да хвана маса за двете, стигаме точно навреме за залеза. Мохитото струва 13 евро, а безалкохолният му вариант е 8 евро, но с майка ми се съгласяваме, че това са най-добре похарчените пари до момента, залезът е страшно красив. В курорта има предимно млади хора, но могат да се видят и възрастни двойки или такива с малки деца, вече си променихме мнението за селото. След като слънцето се скрива, заведението се изпразва, връщаме се обратно към центъра по крайбрежната алея. Майка ми иска да влезем в магазина на Pacha, днес не сме изхарчили много, вече си имам черешки-IMG_20150617_004946обици и портмоне с палми. Имаме още време, но районът около гарата, откъдето ще тръгнем е доста неприятен, затова сядаме в някакво заведение наблизо: обзавеждане от 80-те, бар, ротативки, а по телевизията дават испанския Master Chef, където на някакви хора им изкипяха мидите. Връщаме се доволни на кораба, правя още малко опити за нощни снимки от палубата, отплаването е в 04:00, тази вечер няма парти и ще се наспя.

Ден 8: At Sea

DSC01120Събуждам се от маневрите преди отплаването, нашата каюта е с номер 7001, съвсем близо до носа на кораба и вибрациите от машините се усещат много силно. Този ден е на вода, така че спя до късно, когато се качваме за закуска, бюфетът е почти празен. По-лошо от вибрациите през нощта е клатенето през деня – за първи път от круизите до сега ни се случва да има вълнение, вятърът е силен, въпреки, че вълните не изглеждат големи. Следобед положението вече е доста неприятно, IMG_20150616_202702изведнъж корабът опустява, повечето хора са по каютите, а навсякъде са разпръснати торбички за повръщане. Ние си намираме място в средата на кораба на 5-и дек, където с две възрастни двойки от Австралия прекарваме следващите три часа, вълнението на това място се усеща най-слабо. Това е и денят, в който казиното е претъпкано, френските бабички разоряват ротативките или обратното. Не става за плаж, затова обикаляме магазините на кораба, но никъде няма нищо хубаво освен в този на Swarovski. Запознаваме се с момчето, което продава там, Игор от Сърбия, един от малкото симпатични хора от персонала. Време е да се оправяме за вечеря, клатенето отново се засилва. Лоша идея е да си навиваш косата с маша DSC01813при вълнение, залитам и си я залепям за врата, пак ще давам обяснения на гаджето като се прибера. В ресторанта няма много хора, явно на повечето им е зле, но обслужването не е по-бързо. Оставаме с впечатлението, че персоналът не достига, освен това нашият сервитьор е испанец и обръща повече внимание на испанците, които заемат всички маси около нас, и които са в пъти по-шумни от италианците. Вече не се надяваме да срещнем други българи на круиза, освен редовните французи P1130961и италианци, на кораба има страшно много испанци и азиатци. Последните се отличават с това, че участват във всички физзарядки край басейна и са най-изпълнителни при анимациите. За сметка на възрастните двойки има страшно много млади семейства с деца, както и млади хора без деца. След вечеря решаваме да отидем до театъра, ще има италианска музика, една жена ни пита дали сме направили резервация. Обяснявам, че не сме, а докато тя търси места в празния театър, чува че с майка P1130962ми си говорим на български. Оказва се, че е българка, guest relation, но не я срещаме повече, шоуто отново не става. Майка ми си ляга, а аз отивам на италианско парти с Лука и Франческо в Bar del Duomo. Капитанът Ciro Pinto също е тук и италианките се скъсват да танцуват с него, нищо че е нисък, закръглен и оплешивяващ чичко. При нас с този външен вид може да е вървежен, само ако се казва Коко Динев, капитанските нашивки няма да са му достатъчни. Това е първият круиз, на който P1130964средната възраст в дискотеката е под 30, италианците танцуват много, което им носи +10 бонус точки, но получават -20 точки за пръстените, герданите, шаловете, обувките на босо и зализаната коса ала Кирил Домусчиев. Иначе са мили хора, идват да се запознаят с мен, но са като войниците на Самуил: на всеки десет има по един с няколко английски думи в речника и на всеки сто има по един, който може да говори с цели изречения. Забавно е, дискотеката остава отворена, докато има хора.

Ден 9: Олбия/Санта Тереза Галура/Сан Панталео

DSC01938През нощта вълнението е спряло, пристигането е обявено за 08:00, но времето на острова ще е малко и ни събират за екскурзията в 07:45. Искаме да разгледаме повече от Сардиния, струва си да платим по 45, 90 евро на човек, екскурзоводката говори много добър английски. Пътуваме около 40 минути до градчето Santa Teresa Gallura, което е в най-северния края на острова и се оказва едно магическо място. Рано сутринта е леко хладно, хората тепърва излизат навън, къщите са в пастелни DSC01902тонове и украсени с много цветя. Четвъртък е, а се оказва, че тук е пазарен ден, от началото на ваканцията само на пазари ни върви. Ние обаче преминаваме през него и през главната улица, за да стигнем площадка в най-северния край на града, а и на самия остров. От другата страна се вижда Корсика, по вода ги делят 11 км. Отдясно се издига стара наблюдателна кула в доста добро състояние, екскурзоводката казва, че такива опасват целия остров. Отляво виждаме малък плаж, а водата IMG_20150618_105757точно пред него е изумрудено синя, сигурно затова и ривиерата им се казва Costa Smeralda. Имаме малко повече от час свободно време, оставаме още малко на площадката и оглеждаме крайбрежието – виждат се няколко вили и един хотел със скромни размери, бедна работа, даже кметът на Неделино има по-голям хотел в неговото село. Часът е десет и слънцето започва да напича, отиваме в един от двата магазина за сувенири, имат хубави неща, но сравнително скъпи. Не може да пропуснем да DSC01889опитаме кафето и капучиното тук, двете неща струват 3,50 евро и са много добри. Екскурзоводката е препоръчала сладоледа, затова си взимаме по един на връщане към автобуса, навсякъде малката кутийка с две топки струва 2 евро, но тук е най-добрият, който пробваме. Както във всички други италиански села, и в тази gelateria има витрина с най-различни торти и сладкиши, мога да напиша отделен пост само за тях. В следващия половин час автобусът минава покрай IMG_20150618_095500ниви, лозови масиви, крави, изоставени постройки и много зеленина, а ние слушаме историята на острова и неговите обитатели. Стигаме в планинското село San Pantaleo, където отново има пазар, сергиите заемат буквално цялата площ на селото и навсякъде мирише на овче сирене. Влизаме за кратко в малката църква, после имаме свободно време да разгледаме, но както екскурзоводката обяснява, сергиите закриват всичко. Има много кожени изделия, тъй като хората тук се занимават основно с отглеждането DSC01993на овце, аз си избирам гривна от корали, най-тънките са 10 евро, но пък са много хубави. Опитваме няколко вида сирене, супер вкусно е, жалко че няма как да вземем. Преди да тръгнем, успяваме да заснемем огромните скали, надвиснали над селото, една от тях е като профил на човек. По пътя обратно екскурзоводката ни разказва за скъпите курорти като Porto Cervo, който се вижда добре от палубата, с майка ми вече си мечтаем отново да се върнем в Сардиния на почивка, може и на някое по-скромно място. Корабът P1150474отплава в 14:00, а аз прекарвам следобеда на басейна. Тази вечер отново има гала вечеря, за първи път ни се случва да има две, в интерес на истината днес се представят по-добре с храната, освен това минералната вода в ресторанта е безплатна всяка вечер. След вечеря съм обещала на един от фотографите да отида при него за фотосесия, той ми се оплаква, че не може да направи достатъчно снимки на ден. Мохамед е с няколко години по-малък от мен, мароканец, говорим си дълго и ми DSC02089издава доста вътрешна информация за кораба, за следващ круиз ми препоръчва Orchestra. Заведенията на 5-и и 6-и дек не се пълнят особено, най-добрите музиканти са трио мъже, които свирят рок пачета в Armonia Lounge. В дискотеката обаче отново става добро парти, а украинецът Иван прави и добри коктейли.

Ден 10: Салерно/Амалфи

DSC02105Пристигаме в Салерно малко преди 07:00, запазили сме екскурзия до Amalfi и трябва да сме в театъра в 07:15. Това е най-скъпата екскурзия до момента, 59.90 евро на човек, но искаме да го видим това прочуто Амалфи. Слизаме по стълба направо в корабчето, с което ще пътуваме, това не ни се беше случвало до сега. Очаквам, че Costeira Amalfitana ще е нещо като Чинкуе тере на втора степен, обаче не ме грабва толкова. Скалите са по-високи, селцата в подножието също са красиви, но не са толкова DSC02250цветни, не знам дали не се гледахме на прекалено красиви гледки тези дни. Групата ни се състои от десетина американци и двадесет турци, които са с нещо като екскурзовод. Оказва се, че той ще превежда за турската част всичко, което италианският екскурзовод казва. Екскурзоводът Алесандро изглежда като току що получил топлинен удар, облечен е с дълъг панталон и вълнена риза при 25 градуса в 8 сутринта. Английският му е труден за разбиране, а си е подготвил цяла торба с истории, които държи да ни разкаже. Прибавяме и превода в ефир на турски и англоезичната част плюс нас DSC02311двете сме тотално отегчени, половин час сме в Амалфи, а още не сме влезнали в катедралата. Накрая решаваме, че ни не се занимава с групата и казвам на Алесандро, че ще се видим направо на кея, няколко двойки от англоговорящите също се отделят. Билетът за църковния комплекс е 6 евро, гледката от най-горното стъпало към градчето си струва и е безплатна. Тръгваме по уличката, която се изкачва към скалите, сградите са доста олющени, все пак имат някакъв собствен чар. Купуваме няколко магнита, но като цяло няма интересни сувенири. Туристите са значително повече, отколкото в Лигурия, цените също са по- високи, малкият сладолед е 4 евро, а кафе и капучино струват 7 евро. Магазините не ни грабват, но на връщане забелязваме един с шалове, които се оказват доста хубави. Сега е моментът да взема нещо за майка ми, коприна от DSC02229района на Комо, заслужава си 25 евро. Останалото време прекарваме в едно кафене пред църквата, после се разхождаме малко по крайбрежната алея, която е превърната в паркинг за автобуси. На връщане разглеждаме отново селата между Амалфи и Салерно, може би Равело и Позитано са по-хубави. Едно момче на корабчето продава плажни чанти с надпис „Амалфи“, цялата турска група си купува, ние също решаваме, че 5 евро е добра сделка. Отплаваме в 13:00, и днес ще имам достатъчно време за плаж, изобщо този маршрут съчетава отлично IMG_20150618_005808почивката с обиколките по пристанищата. Единственият минус е, че ни е последен ден, така че след партито с латино музика и преди дискотеката събирам куфарите и ги оставям пред вратата. Доста хора са се качили от Салерно, запознавам се с голяма част от тях, има един от групата, който говори английски и превежда за всички останали, а на мен ми обяснява, че по принцип езика го учели на теория, но не и на практика, каквото и да значи това. Партито продължава до 4 сутринта, на връщане към стаята се оказва, че вратите на 6-дек са заключени и за да стигна от задната до предната част на кораба трябва да мина през 5-и дек, едно момче от охраната ме изпраща.

Ден 11: Ла Специя/Генуа, disembarcation

P1150338Корабът акостира в 09:30, но нашето слизане е обявено за 10:40, така че имаме последна възможност да пием кафе на басейна. Таксито от пристанището до гарата струва 15 евро, има доста време до влака за Генуа, аз заспивам в чакалнята. Доволни сме от влаковете в Италия, не ни се случи да закъснеят, обаче главният минус на гарите са асансьорите, които не винаги работят и многото стълби, които трудно се преодоляват с багаж. Проспивам и пътуването с влак, пристигаме в ранния следобед и отново следват мъки с куфарите, защото асансьорът до едното ниво DSC02534работи, но ескалаторът до другото не. Хотелът La Superba B&B се намира срещу старото пристанище, Porto Antico, таксито от гарата ни взима 12 евро. Още сутринта собственикът ми се обади, за да му кажа кога ще пристигнем, посреща ни много усмихнато момиче от Латинска Америка, не говори английски, но се разбираме. Оставя ни ключовете и си тръгва, целият последен етаж е за нас, стаята е бяла и красива, с прозорец към
пристанището, а банята е огромна. Кухнята е напълно обзаведена, детайлите са в стила на самата сграда, която е бивш дворец от 17-и век, днес собственост на едно от най-богатите семейства в Генуа. Тръгваме към центъра на града, тясната улица на хотела е събрала десетки магазинчета, емигрантите преобладават, но това само допринася за атмосферата. IMG_20150621_092235Успяваме да се ориентираме в лабиринта и излизаме на малък площад, даже веднага си набелязваме някакво кафене за обяд. Цените са нормални: лазаня, фокача с моцарела и домати, кафе и кола струват 14 евро. Докато обядваме забелязваме доста засилено полицейско присъствие, карабинерите патрулират с коли, мотори и пеш, пак ща отбележа колко по-хубави са от нашите пазители на реда, с майка ми отдавна сме фенки на италианските полицаи. Следващият етап от придвижването из уличките са оказва не толкова успешен, затова се спускаме към булеварда на пристанището, IMG_20150620_180956после вече се ориентираме коя улица води до Cattedrale di San Lorenzo. Хората са насядали по стъпалата пред църквата и хапват сладолед, ние влизаме, за да я разгледаме набързо. Продължаваме към Piazza De Ferrari, доста е топло и не ни се обикаля пеш, ще се качим на Hop On Hop Off автобуса. Хващаме последния тур за деня, билетът струва 15 евро, ще разгледаме Генуа и в летния сезон. Турът минава покрай търговската улица, къщата на Христофор Колумб, завърта по хълма над гарата и се спуска към морето, където на порта на MSC е спряла Preziosa. Градът е много приятен, автобусът ни оставя точно срещу Acquario di Genova, отново се връщаме към центъра. Майка ми забелязва магазин с картини и разни подаръци, попълваме колекцията от керамични плочки и с една от Генуа. Отново минаваме покрай катедралата, но този път продължаваме нагоре към Torri di IMG_20150620_195020Porta Soprana. На улицата от дясната страна на портата се издига редица от тесни, високи сгради, подобни на тези, които се срещат в селата из цялата област, но по-големи и с по-тъмни и приглушени цветове. Мястото много ни харесва, затова решаваме да седнем на едно от заведенията, подредени на площадките пред къщите. La Bottega di Porta Soprana Bar има няколко масички и страхотна гледка, момчето, което сервира, не говори английски, но успяваме да се разберем, трябва за последно да пием по едно Chinotto. Както после забелязвам и в други заведения, напитките се сервират с panini и чипс, сметката е 8 евро. Навсякъде обаче IMG_20150620_225152сервитьорите казват „благодаря“ за бакшиша, или не са свикнали да получават такъв често, или просто са по-любезни от българските им колеги. На връщане към хотела взимаме по един сладолед от сладкарницата срещу катедралата, не е лош, но този в селата е по-добър. От прозерца в стаята наблюдаваме залеза над пристанището, интернетът в стаята също е перфектен.

Ден 12: Генуа/Рим/София

IMG_20150621_094741Закуската е уговорена за 08:30, собственикът ни посреща с прясно изпечени кроасани и ни прави кафе. Това е и моментът да платим нощувката и да ни погледне паспортите, разпитва ни за ваканцията и ни разказва малко за града. Сутрешната гледка от прозореца е също толковаIMG_20150620_213648 хубава като вечерната, с майка ми бързо ми се съгласяваме, че спокойно може да останем още седмица в Генуа. Затваряме куфарите, Джовани е извикал такси и ни изпраща до долу, курсът от хотела до летището струва 21 евро. Остатъкът от историята е банален – турболенция по време на полета до Рим, закъснение на полета до София. В България е с десет градуса по-студено, но пък си е вкъщи.


Искате да разгледате повече снимки от описаните в разказа места? Може да ги намерите на фейсбук страницата на ItinerariumVitae: Генуа, Ла Специя, Чинкуе Тере, Екс-ан-Прованс, Палма де Майорка, Амалфи, Сардиния, Ибиса, МарсилияКамоли, Леванто, Заливът на поетите


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s