Един ден в Исландия: Hlíðarendi, Bergþórshvöll и Oddi

Идея за еднодневна разходка с изходна точка Рейкявик в посока юг – съчетава се чудесно с водопадите Seljalandsfoss, Gluggafoss и Urriðafoss, за които може да прочетете в Един ден в Исландия: fossar или падащите води

Пътят на юг

Пътуването започва в ясното и слънчево съботно утро на месец юли. Пътят към Oddi е познат и пълен с чудесни гледки – старите 50000 години полета от застинала лава Svínahraun (svín = прасе, hraun = лава), се разстилат от двете страни на главен път 1 (известен като Route 1 или Ring Road на английски и като Þjóðvegur 1 или Hringvegur на исландски), минаващ през Selfoss. Най-големият град и административен център в Южна Исландия е едва на 50 километра от столицата и има население от близо 6500 души. Счита се, че е основан от Þórir Ásason през годината 1000, а през 1900 година едва 40 души живеят тук. Градът е разположен на двата бряга на най-пълноводната река в страната Ölfusá, известна с пасажите сьомга, които я населяват по целия 25-километров път до океана. Минаваме по моста, построен през 1945 година (след като оригиналният мост от 1891 година се срутва), а от него се открива изглед към планината Ingólfsfjall, носеща името на един от първите заселници на острова Ingólfr Arnarson, за когото се смята, че е прекарал зимата на 873-874 в подножието на високата 551 метра планина. Според легендата Ingólfr е погребан на върха и веднъж годишно в някоя безкрайна лятна нощ гробът му се отваря и заровените в него съкровища могат да бъдат намерени.

Да яздиш на гърба на дявола

Когато за пръв път видях бялата църква с червен покрив в Oddi буквално се влюбих в мястото. За Oddi като център на просвещението и като дом на Snorri Sturluson, отгледан от известния goðorðsmaður Jón Loftsson, вече съм разказала в Седмица в Исландия: май 2013 (Част 3)За Oddaverjar или семейството на Jón Loftsson  може да се каже, че са една от най-влиятелните фамилии на острова през 12-и и 13-и век, както и една от най-старите, извеждайки произхода си от първите заселници. Най-интересният представител на семейството безспорно е Sæmundur fróði Sigfússon (1056 – 22.05.1133), дядото на споменатия вече Jón Loftsson. Думата fróði в името му означава „учен, знаещ, мъдър“ и с такова прозвище в исландската история могат да се похвалят много малък на брой хора. Sæmundur е първият исландец, който получава образованието си в чужбина – в мистичното „черно училище“ Svartaskóli, което се е намирало или в Северна Франция, или (по-вероятно) в областта Франкония в Южна Германия. След завръщането си в Исландия Sæmundur се установява в Oddi, става свещеник и започва строежа на църква и училище. И тук историята се смесва с фолклора и митологията: в черното училище Sæmundur се обучава с още двама исландци Kálfur и Hálfdan, но когато идва денят да го напуснат, двамата молят Sæmundur да мине след тях през вратата, защото обикновено дяволът хваща именно последния излизащ ученик и го задържа при себе си за още една година. Sæmundur се съгласява, но облича прекомерно широко наметало и пришива в единия ръкав агнешки бут. Така минавайки последен през портата успява да се измъкне от хватката на дявола, който получава агнешкото и старото наметало. Вече свободни Sæmundur, Kálfur и Hálfdan отиват на гости на краля, който им казва, че имотът в Oddi е празен и той ще го подари на онзи от тях, който успее да стигне най-бързо до Исландия. Sæmundur се връща при дявола, за да му предложи следната сделка: ако дяволът го пренесе през морето до родината му, без да намокри ръба на дрехата му, то може да получи в замяна душата му. Дяволът се превръща в огромен тюлен, а Sæmundur се качва на гърба му, като предварително е скрил Библията в дрехите си. През целия път той чете от книгата, а когато достигат острова удря с нея тюлена по главата, дяволът потъва във водата, а Sæmundur слиза на брега първи и получава Oddi. Борбата с диаболичното създание е увековечена в няколко бронзови статуи, една от които се намира на поляната над църквата, а друга е пред сградата на университета Háskóli Íslands в Рейкявик. Докато облаците се събират над синеещия се в далечината Eyjafjallajökull, слизаме по пътеката покрай паркинга, за да поздравим конете в съседния имот. Радваме им се през оградата, без да ги докосваме, тъй като собствениците обикновено са чувствителни на подобен род посегателства. Миг на безметежност и топли слънчеви лъчи, след което е време да тръгваме.

По стъпките на героите

В случай, че сте чували онзи „виц“, в който се казва как ако се изгубиш в исландска гора, просто трябва да се изправиш, ще останете изненадани от факта, че там вече има чисто нови и доста прилични гори. Спираме за обяд в една от тях – на поляната има беседка, контейнери за боклук и едноетажна дървена постройка за горския. Тези малки новосъздадени зелени оазиси остават извън туристическите карти и може би за добро. Тревата е мокра, а на близкото дърво има писукащи малки топки пух, които също като нас най-вероятно са гладни. Когато продължаваме по пътя след паузата, сиви облаци са се скупчили на небосклона и ни следват чак до Hliðarendi – онази ферма, обитавана през 10-и век от Gunnar Hámundarson, който е един от главните герои на сагата от 13-и век Njáls saga. Той е описан като красив, умен и смел – истинско олицетворение на духа на времето. Но тук идва мястото за голямото „но“ – Gunnar сключва брак не по сметка, а от страст, с красивата Hallgerðr. Както във всяка сага, така и в тази основна сюжетна линия са кръвните вражди между влиятелните семейства на острова и точно в една такава се замесва Gunnar, когато убива двама мъже от клана на Gissur. Отмъщението не закъснява и къщата на Gunnar е обградена, а той се оказва сам с жена си и майка си срещу многобройните нападатели. Разбира се, един герой от сагите не умира просто така и Gunnar успява да прободе един от враговете и да убие още няколко с лъка си, докато тетивата не се скъсва. Тогава той най-любезно моли жена си, която е известна с красивата си, дълга до земята коса, да му отреже малко от нея, за да поправи лъка. Ето тук отново се появява онова „но“ от преди малко – Hallgerðr не е забравила, че е получила шамар от Gunnar преди три години, когато неправилно е била обвинена в кражба на храна от съседна ферма. И сега най-любезно му отказва, докато нападателите са все по-близо. Gunnar се изправя срещу тях с каквото друго оръжие му е останало, но бива убит, а майка му се обръща към Hallgerðr с думите „ти си зла жена“ (цитат по памет). Толкова по темата за феминизма в Скандинавия. С днешна дата към Hliðarendi принадлежат няколко къщи и дървената църква, построена през 1897 година, която за съжаление е заключена, а надничането през прозорците не върши особена работа. В близост до тях са останките на фермата, за която се смята, че е принадлежала на Gunnar, както и могила, където според легендата е бил погребан (малко вероятно, тъй като могилата е от твърда скала, а не издигната от човешка ръка). Останалото наоколо са безкрайни зелени хълмове с изглед към Eyjafjallajökull и в изключителни дни като този и към островите Vestmannaeyjar, които биха заблудили окото, че са просто планини, издигащи се от лавовите полета. Интересното е, че на една от поляните е поставена бронзова скулптура на известната художничка Nína Sæmundsson от серията Móðurást („майчина любов“) – тук майката е с две деца, а същата по големина статуя на жена, но само с едно дете се намира в Mæðragarðurinn („градината на майките“) в центъра на Рейкявик. Облаците стават все по-плътни и е време да продължим по следите на Njáls saga към Bergþórshvöll, където трагедията е още по-мащабна и се умира като в епизода The Winds of Winter от сериала Game of Thrones – ключова дума огън. Другият главен герой в сагата Njáll Þorgeirsson е близък приятел на Gunnar, но за ралзика от него е съвсем мирен и разумен човек, известен с безпогрешните си съвети (апропо той казва на Gunnar никога да не убива двама човека от едно и също семейство). Синовете му Grímur, Helgi и Skarphéðinn обаче не са толкова миролюбиви и след като се замесват във вражда, фермата им е обградена от стотина души, предвождани от Flosi Þórðarson, и подпалена. Възрастният вече Njáll и съпругата му Bergþóra решават, че няма да бягат и така всички с изключение на Kári (един от зетовете, който в третата част на сагата ще се опита да си отмъсти) загиват. Няколко кокошки и голямо уморено куче са единствените обитатели на имота в момента. С изключение на информативната табела, тук е останало още по-малко, което да напомня за героите на сагата, отколкото в предишната ферма, но в близкия град Hvolsvöllur има музей, разказващ за тях – Sögusetrið Hvolsvelli/Njál’s Saga Center. По пътя обратно отново се появяват красивите рижави исландски коне, тичащи към вечерта покрай сивия асфалтов път.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s