Един ден в Португалия: Кабу да Рока и Кашкайш

Ако има място в Португалия, което не бива да се пропуска, то това е Кабу да Рока – ръбът на Европа, където ветровете се гонят като на площадка за игра, а океанските вълни се разбиват на бяла пяна в отвесните скали

Как да стигнем до най-западната точка на континента?

Ако нямате намерение да взимате кола под наем, докато сте в Португалия, не се притеснявайте изобщо – междуградският транспорт е изключително добре уреден и всички, които работят като шофьори или на гише, говорят достатъчен английски, за да ви дадат нужната информация. Аз от своя страна ще се опитам да съм изчерпателна относно отсечката Лисабон – Кашкайш – Кабу да Рока, която пропътуваме в горещия ден на 18-и юни. Първо отиваме до последна станция на зелената линия на метрото (Linha Verde) – свързващата различни видове транспорт гара Cais do Sodré. Следваме указателните табели, водещи нагоре към перона с влакове, а покрай нас подскачат зайците върху модерните плочки азулежо по стените. Картата за транспорт Viva Viagem важи и за влака в посока Кашкайш (Cascais), пътуването до там отнема около 30-35 минути, а градът е последна спирка. Настаняваме се до прозореца, за да разгледаме всички малки плажове по пътя, успяваме да зърнем и известното казино в Ещорил (Estoril), което е на няколко метра от гарата. След като слизаме в Кашкайш, пресичаме булеварда зад гарата, за да отидем до офиса и терминала на компанията Scotturb, помещаващи се под големия търговски център. След като взимам разписание за номер 403, който пътува между Кашкайш и Синтра (Sintra), спирайки на Кабу да Рока (Cabo da Roca), бързам да намеря самия автобус. Махам на шофьора, който тъкмо е затворил вратите, но той любезно спира и успяваме да се качим на автобуса в 11:10 часа. След 8 часа сутринта отпътуването е на всеки половин час, а закупен от шофьора, еднопосочният билет струва 3,30 евро. Следват почти 40 минути живописно изкачване и спускане по тесни извити пътища, а компания ни правят десетки мотори, запътили се също като нас към западния край на Европа.

Солена вода и гранит

Когато пристигаме на спирката пред информационния център, разположен в ниска бяла сграда, площадът отпред е почернял от мотори, а обедните лъчи се отразяват в лъскавите им корпуси. Скоро след това мотористите започват да се разотиват, което не важи за туристите, които от своя страна прииждат на групи. Ние успяваме да си откраднем 20 минути насаме със скалите и тюркоазената вода, но колкото и време да прекара човек, взирайки се над безкрая, облегнат на дървената ограда, все ще е малко, за да му омръзне гледката. Океанският вятър смъква значително температурите, също толкова успешно като презрамките на роклята ми. За по-дълга разходка по криволичещите пътеки, подходящи обувки и облекло са задължителни. Преди да си тръгнем, не пропускам да си взема сертификата, удостоверяващ посещението ми на това място, в случай, че световните сървъри се сринат някой ден и всички снимки във фейсбук бъдат затрити. Самият сертификат е красиво изработен и е най-хубавият материален сувенир, който може да се вземе от магазина на цена от 11 евро. Прекарваме тук по-малко час, а това вече е любимото ми място в Португалия.

IMG_20170618_135130

IMG_20170618_135148

Крайбрежният курорт

Кашкайш е колкото симпатичен, толкова горещ и претъпкан. Градчето буквално се пропуква под наплива на местни и посетители в неделния ден. Ние поемаме по една от централните улици Rua Frederico Arouca, по продължението на която са разположени магазини и азиатски ресторанти, с преобладаване на индийските. Мирисът на шафран и други екзотични подправки се носи чак до близкото кръстовище. Пресичаме булеварда Passeio Dom Luís I и се озоваваме в лабиринт от малки улички, гъмжащ от заведения и хора. Излизаме на черно-белия площад Praça 5 de Outubro, на който се намира красивата сграда на общината Câmara Municipal de Cascais. Вълнообразната настилка под краката ни трепти на слънцето, затова бързаме да се спасим под сенките на палмите от другата страна на улицата – точно там е малкият плаж Praia da Ribeira. След кратка почивка поемаме нагоре по крайбрежната алея Avenida Dom Carlos I, която предлага прекрасен изглед към залива и отличителната сграда на Palácio Seixas, а от другата страна на платното се редят изискани къщи, напомнящи за аристократичното минало на града. Мирисът на море се засилва с приближаването към рибарския пристан, който остава в ниското, а горе се издига цитадела, днес превърната в една от така наречените pousadas. Връщаме се по обратния път, за да обядваме в едно от заведенията, препоръчани от Lonely Planet Cafe Galeria House of Wonders, намиращо се на закътания площад Largo da Misericórdia, точно до красивата църква Igreja de Nossa Senhora da Misericórdia. Кафенето е с тераса на покрива, хипи интериор и въпреки, че не сме вегетарианци, храната ни допада (обедно плато за двама + кана сангрия с бяло вино + смуути за 19, 75 евро), а обслужването е на ниво. Преди да си тръгнем от Кашкайш, трябва да опитаме и прословутите сладоледи от Gelados Santini, които се намират на улица Avenida Valbom. Истината е, че са далеч от сладоледа в Италия, но може би са най-добрите на португалския пазар (3 вкуса за 3,90 евро). Гарата е само на една крачка от тук – минаваме през кръговото на Largo Estação и преди да се усетим вече седим във влака за Лисабон, а морето проблясва през прозореца под късните следобедни лъчи на лятното слънце.

IMG_20170618_154123

DSC06873

DSC06886

DSC06863


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s