Един ден в Португалия: замъците на Синтра (част 2)

Първият ден, който прекарваме в Синтра, е прекалено дълъг и изпълнен с толкова много впечатления, че се налага разказът да бъде разделен на две части. Предлагам Ви втората от тях, а началото се намира в Един ден в Португалия: замъците на Синтра (част 1)

Palácio Nacional de Sintra

Автобус 435 минава тъкмо, когато излизаме от „Кинта да Регалейра“, и се налага да изчакаме около половин час за следващия, но за наш късмет спирката отсреща разполага със сенчеста пейка. По пътя виждаме, че дворецът „Сетеайш“ е съвсем близо до входа на „Кинта да Регалейра“ и е можело посетим първо него сутринта, ако сме знаели. Пропускаме го и сега, както пропускаме и следващата спирка – тази на двореца и парк „Монсерат“, защото искаме да се върнем в центъра и за да разгледаме Националния дворец в Синтра (Palácio Nacional de Sintra, работно време 09:30 – 20:00 часа всеки ден, вход 10 евро). Бялата му фасада блести под жаркото слънце, а от площада пред него се разкрива гледка към стария град vila velha. Множеството отпред е много по-голямо от реалните посетители, а и групите влизат на определен интервал от време, така че успяваме да разгледаме спокойно. Най-старият дворец в страната е претърпял множество преустройства през вековете и подобно на останалите в Синтра съчетава различни архитектурни стилове – от испано-мавританския мудехар, през Готиката до Мануелинския период. Първата зала, която грабва вниманието, има таван, събрал 27 бели лебеда – Sala dos Cisnes („залата с лебедите“), която е възстановена след земетресението от 1755 година.

DSC06280

Минаваме през малък вътрешен двор, украсен, разбира се, с плочки азулежу (най-старите от които датират от 15-и и 16-и век), след което отново влизаме в прохладния дворец и се озоваваме в Sala das Pegas („залата на свраките“). Историята гласи, че кралицата хваща в тази зала съпруга си Жуау I да целува една от нейните придворни дами, а той се оправдава с думите, че тези целувки са невинни и са „por bem“ или „за добро“. След това кралят поръчва да бъде нарисувана по една сврака за всяка придворна дама и днес 136 птички са кацнали на тавана, а от човките им излизат думите Por Bem. Следващата стая е спалнята на крал Себастиян, която е една от малкото, запазили своята оригинална мебелировка. Минаваме през Sala das Sereias („залата със сирените“),  на чийто таван очаквано се мъдрят няколко русалки, както и през арабската стая, служила за спалня на Жуау I.

IMG_20170612_143423

Най-богато декорираната стая в двореца е Sala dos Brasões („залата с гербовете“) – стените се облицовани с много добре запазени плочки азулежо, изобразяващи различни сцени от дворцовия живот, а елени, държащи 72-та герба на португалските благороднически семейства от 16-и век, както и портрети на децата на Мануел I покриват куполовидния таван. Всичко това обилно гарнирано с позлата. На фона на тази зала, параклисът от XIV век на Дом Динис I е сравнително скромен, но много красив – разполага със стенописи, изобразяващи гълъби и датиращи от 40-те години на 20-и век, а таванът е в стил мудехар. Преди да излезем, минаваме и през кухнята, от която се издигат двата конусовидни комина.

IMG_20170612_144725

Обиколката на двореца завършва в градините, разположени на няколко нива – сенчести, прохладни и зелени в ниската си част и цветни и горещи на по-високите и външни нива, до които водят стръмни бели стълби. Ние се разхождаме из по-достъпните площадки, от които се разкрива изглед към централната част на града, потънала в прегръдката на гористите хълмове. Прекарали сме тук около час, време е да продължим с програмата.

DSC06297

В центъра на града

В ранния следобед центърът на Синтра гъмжи от туристи, опитващи се също като нас да намерят сенчеста маса в някое от околните заведения. Обикновено си набелязвам ресторанти предварително, то този път не съм се подготвила и затова се насочваме към най-близкия такъв, точно срещу двореца от другата страна на Praça da República. След като хвърлям бърз поглед на менюто отвън, решавам, че това е мястото за нас и се настаняваме на една от масите под надвиснали зелени клони и приятна шарена сянка. Името на заведението е Paço Real, обслужването е много добро, каквато е и храната (порция октопод, чаша бяло вино, бутилка вода и бутилка кола = 31,40 евро), а сервитьорът се опитва да ни каже всички думи на български, на които негов приятел го е научил. По време на обяда делим маса с двойка американци на средна възраст, които с охота ни разказват за двуседмичната си обиколка от единия до другия край на Португалия. Времето до следващия автобус 435 запълваме с кратко посещение на църквата от другата страна на улицата – Igreja de São Martinho. Въпреки, че е в самия център на града, сякаш никой не се отбива тук, а избелелите цветове на стенописите загатват за изгубен предишен блясък. От площадката зад църквата се открива гледка към накацналите върху стръмния склон къщи. Време е да се връщаме обратно на спирката пред двореца, за да хванем автобуса.

DSC06274

Palácio de Seteais

Слизаме при дворец „Сетеайш“ – решили сме да му отделим точно 30 минути и да се качим на следващия автобус. Дворецът е построен в края на XVIII век от холандския консул Даниел Гилдесмеестер, а днес е превърнат в луксозен хотел (Tivoli Palácio de Seteais Sintra Hotel). Всъщност времето е напълно достатъчно, защото освен малка площадка, от която може да се хвърли поглед надолу към градините и поглед нагоре към двореца „Пена“, няма какво повече да се разгледа. Все пак мястото си струва кратката отбивка от пътя.

DSC06311

Palácio de Monserrate

От дворец „Сетеайш“ до посления за деня дворец „Монсерат“ (Palácio de Monserrate, работно време 09:30 – 20:00 часа всеки ден, вход 8 евро) се пътува около половин час по тесен криволичещ път, по който всяко разминаване с насрещно идваща кола се случва внимателно и обикновено със спиране. От двете страни на асфалта се редят запустели имения, загатващи за най-добрите години на Синтра. Изненадващо на касите пред двореца няма никой, затова решавам да взема билети и за двореца „Пена“, и за Замъка на маврите, които сме оставили за следващия понеделник – оказва се, че така получавам 5 % отстъпка от всички входни такси. Спускаме се по неравна сенчеста пътека, а указателни табели предлагат един или друг маршрут в градината, която се разпростира на 33 хектара и крие папрати от Австралия и Нова Зеландия, кипариси от Мексико, родендрони от Хималаите, камелии от Япония и алое с гигантски листа. Ние сме прилично уморени и решаваме, че ще пропуснем парка, отправяйки си директно към двореца. Името му произлиза от името на религиозен орден, който притежава земята преди да премине в няколко английски собственици, сред които и Франсиз Кук, а един от любопитните артефакти, запазени и до днес е индийска арка донесена през 1857 година. През 90-те години на 20-и век се извършва реставрация на двореца и всички прилежащи сгради, като старите конюшни са превърнати в ресторант и кафене. Нашата обиколка ще завърши именно там с чаша капучино, но все още не го знаем. Защото през зеления коридор пред нас се очертава силуетът на дворец, принадлежащ на друго време и друг свят. Единствено двойката японски младоженци, позиращи за сватбения албум, напомня за това коя е годината. Дантела от орнаменти покрива като фина паяжина стените и таваните, а късното следобедно слънце хвърля златни снопове светлина в сумрака на празните коридори. Малкото на брой посетители се разхождат мълчаливо из притихналите зали. Топли и студени цветове, заоблени геометрични форми създават хармония от изящество и красота и превръщат двореца в скритото бижу на Синтра. Това е едно от местата, които те карат да забравиш за стрелките на часовника и разписанието на влака. Завършваме дългия и изморителен ден в кафенето сред зеления оазис на „Монсерат“.

DSC06356

DSC06338


One thought on “Един ден в Португалия: замъците на Синтра (част 2)

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *