Кан извън клишето (Лазурен бряг, Част 4)

Истинското лице на Кан е скрито зад червения килим и скъпите хотели, търпеливо изчаквайки да бъде открито

60 километра лазурен бряг

Пътуването до Кан се случва по абсолютно същия начин като това, описано в предишната част от разказа за Лазурния бряг – Времето спира в АнтибВлакът е TER, двупосочният билет от Мантон струва 21,40 евро, но към 14-те спирки се прибавят още две – Juan-les-Pins и Golfe-JuanVallauris, и така времето за пътуване става един час и двадесет минути. Това е най-дългата отсечка от крайбрежието, която ще пропътуваме до края на ваканцията, затова не пропускаме нито една гледка по пътя. Гарата в Кан – Gare SNCF de Cannes-Villesе, е голяма и модерна, и се намира на по-малко от километър от центъра. Облачната юнска сутрин започва със закуска в кафенето на отсрещната страна на улицата Le Palais des Pains (адрес 16 Rue Jean Jaurès, работно време 05:00 – 20:30 часа всеки ден, на ъгъла на Hôtel Alan Robert’s). Изключително приятно място с изобилие от закуски, стандартни цени и снимки на актьори от червения килим по стените.

От влак на влак

След закуската се спускаме по дългата улица Rue des Serbes, която пресича Boulevard de la Croisette и излиза на площад Reynaldo Hahn – ще го познаете по въртележката и малкия шадраван. Въпреки, че тук се намират известните Hôtel Barrière Le Majestic и Palais des Festivals et des Congrés de Cannes, ще им обърнем внимание малко по-късно, защото сега сме се запътили към една метална машина, изобретена в помощ на лениви туристи като нас. Туристическото влакче Le Petit Train de Cannes (работно време от 10:00 до 23:00 часа всеки ден, комбиниран билет 10 евро) ще ни отведе на едночасова разходка, съчетаваща крайбрежния булевард La Croisette и стария град Le Suquet. Бялото влакче е двойник на онова, за което ви разказах в Когато в Ница грее слънцес тази разлика, че тук желаещите да се качат на него не са толкова много и не е нужно да се чака. Докато облаците над пустеещата широка плажна ивица стават все по-сиви, нашата композиция се движи по Croisette, подминавайки марината на Кан Port Canto, следвана от популярния плаж Bijou Plage и още по-популярното казино Palm Beach. След това прави завой на Place de L’etang, за да се върне обратно, но вместо отново да мине по булеварда, продължава към паралелната на редицата скъпи хотели улица Rue d’Antibes. Подминаваме закрития пазар Marché Forville и се отправяме към стария, в миналото рибарски, квартал на града, наречен Le Suquet. Тук влакчето се изкачва до църквата с часовниковата кула Notre-Dame-de-l’Espérance de Cannes и уморено от прекомерното усилие, ни оставя половин час, в който да се разходим наоколо и да се насладим на изгледа към залива на Кан. В крепостта разположена горе се намира музеят, разказващ историята на региона чрез археологически находки – Musée de la Castre. Разхождаме се по добре запазената крепостна стена, опасваща хълма, а в подножието се издигат високи и тесни къщи с ярки фасади като поникнали от земята стръкове цветя. Става време да се спускаме обратно към новата част на града, но не и преди да минем покрай другия известен плаж в Кан – Plages du Midi и старото пристанище Vieux-Port.

DSC03580

Палмови листа

Там където завършва обиколката с влакчето, започва нашата пешеходна разходка – от Palais des Festivals et des Congrés de Cannes. Международният филмов фестивал е приключил преди две седмици и червеният килим вече е прибран, така че единствените следи от холивудските звезди са отпечатъците от ръцете им, оставени на алеята на славата. Засилвам се към този на Анджелина Джоли, за да установя с неудоволствие, че е прекалено голям за моята длан. Като утешителна награда ръката ми се побира в отливката на Камерън Диас. Пресичаме от другата страна на булеварда и се връщаме малко назад, за да разгледаме фасадите на по-известните хотели: JW Marriott Cannes и Hôtel Barrière Le Majestic не впечатляват много отвън, особено в сравнение с наистина красивия и изискан Intercontinental Carlton Cannes. Между тях се намира луксозна сграда с апартаменти и магазини, която привлича вниманието ни с поставените отпред скулптури на Richard Mas. Най-хубавата сграда в редицата обаче е тази на художествената галерия Le Centre d’art La Malmaison. От сивите облаци над нас започват да се стичат капки дъжд в опит да напоят палмовите листа върху асфалта.

DSC03624

IMG_20160601_140801

Лодки под дъжда

Заедно с едрите капки дъжд булевард La Croisette се излива в крайбрежната алея Promenade de la Pantiero, която тече до старото пристанище Vieux-Port. Малките бели лодки се поклащат леко върху огледалната морска повърхност. Шумът от променадата започва да избледнява, когато стигаме до Quai Saint-Pierre. Кеят представлqва редица от стари красиви къщи и ресторанти и най-вероятно гъмжи от туристи през повечето дни, но не и в този. Тук е и подножието на хълма на стария град, а двете кули – часовниковата на църквата и тази на крепостта, се извисяват на върха му. Избираме едно от заведенията в редицата – L’Attitude и сядаме за обяд, който и изключително вкусен, дори и малко по-скъп (телешки бургер + фреш = 20 евро). Оставаме в ресторанта, докато последните капки дъжд се изцеждат от накъсаните облаци, а след това се връщаме обратно по алеята.

DSC03670

DSC03679

Другото лице

Признавам си, че преди да дойда тук се бях хванала в клопката на клишето за Кан като лъскав курортен град, в който няма много забележителности. Знаех, че в него има и стара историческа част, но не очаквах да си съперничи по красота и атмосфера с тази на Антиб. Влизаме в Le Suquet по улица Rue Saint-Antoine – изкачването е подобно на това в Стария Пловдив, както и самите улички, които се вият около къщите. Мрачното време заглушава яркостта на цветовете, но не може да потисне приятното усещане за мястото. Магазинчета за сувенири и ресторанти са се настанили на първия етаж на къщите, а втория и третия са превърнати в семейни хотели. Тесни и стръмни стълби водят към следващото ниво на либиринта, а зад всеки ъгъл се крие още по-красива и интересна фасада.

До Кан и назад

Излизайки от стария град, отново се озоваваме на площад Place Bernard Cornut Gentille. От едната му страна се намира красиво изрисуваната с анимационни герои автогара Gare des Autobus, а от другата – впечатляващата сграда на общината Mairie de Cannes. Тръгваме обратно по пешеходната зона Allée de la Liberté Charles de Gaulle, по продължението на която са разположени кафенета, фонтан, неизменната ретро въртележка и игрище за петанк. Свиваме в една от по-малките улици, водещи към гарата. В тази част на града се намират магазините за дрехи и обувки на масовите марки, отстъпили мястото на първа линия за скъпите модни бутици. Моето внимание обаче е привлечено от витрина със сладкиши във всички цветове на дъгата и просто няма как да не влезна в сладкарница L’Atelier Jean Luc Pele и да не излезна с няколко макарона от най-големия размер (1 брой = 3,80 евро). Така пътуването обратно към Мантон е в пъти по-сладко.

DSC03779


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *