Зимна Канада: Отава

Разказ за едно пътуване в 6 части, 2 провинции и 1 автомобил

 

 2017 става 2018

В трите дни между 29-и декември и 1-ви януари успявам да събера няколко важни и по своему доста канадски изживявания: 1.) Сватба на напълно непознати за мен хора в малък, застинал град; 2.) Първият ми poutine (путин) за 5 долара от веригата хипермаркети Costco Wholesale Canada. Това традиционно канадско ястие се състои от пържени картофки, парчета меко сирене и сос грейви, който се приготвя от телешки бульон. Единичната порция е достатъчна за двама по моите критерии, а вкусът определено е по мой вкус; 3.) Посрещане на Новата година по пижама, пред камината, с домашно приготвена пица и вино, гледайки празничната програма на CBC. Апропо празненствата в столицата са отменени поради извънредните минусови температури и новогодишният концерт и фойерверки се случват в градчето Ниагара, което е скромно описано от мен в Зимна Канада: водопадите Ниагара. Свързващото между тези събития е лекотата и спокойствието, с които животът в Канада тече по бетонните магистрали, минава през сивите предградия, през снежните полета и през необятните гори, за да се влее в замръзналите езера и да разпука кората от лед с дъха си.

Отново на път

След два мързеливи дни в къщата на реката, на сутринта на 2-ри януари поемаме в посока северoизток към столицата на КанадаОтава. Километрите не са много, но ние не бързаме. Времето е лошо и почистващите пътя машини създават допълнително забавяне на магистралата, но сякаш на никого не му пука особено много, на нас със сигурност не. Пристигаме по обед и паркираме под търговския център CF Rideau Centre, който се намира на една от най-старите улици в центъра – Rideau St, която ще използваме като изходна точка за разглеждане на забележителностите. Вярна на нещата, които съм си набелязала с помощта на Lonely Planet, искам да отидем първо до историческия пазар ByWard Market, който се намира буквално на няколко крачки, от другата страна на улицата. Сградите наоколо са ниски, цветни и предлагат всякакви стоки, но самият пазар не е много оживен по това време на годината, а и съвсем разбираемо заради студа липсват десетките щандове на открито. Все пак тук е добро място да се хапне евтино мулти култи храна или да се купят сувенири. Ние сядаме за обяд в ByWard Cafe, което гледа към улицата и където сервират много вкусни сандвичи и смутита. За десерт опитвам традиционната за Отава „опашка на бобър“ или Beaver Tail – пържено в гореща мазнина тесто за понички, но разтеглено във форма, наподобяваща опашката на малкия бозайник с големи зъби. Поръсва се със захар, канела и лимонов сок и е много много вкусна. Компанията със същото име, BeaverTails, съществува от 1978 година, а днес се е превърнала във верига с около 120 филиала. Дори и в много студени дни като този, пред ярко червения им щанд срещу сградата на закрития пазар, има опашка. Кратка справка в интернет показва, че франчайзингът им се е разпрострял далеч извън Северна Америка и стига чак до Дубай, Япония и Южна Корея. Друг интересен факт е, че след едно от посещенията си в Отава, Обама, на път обратно за летището, посещава специално ByWard Market, за да опита бобърските опашки.

Bytown

През 1826 година английският лейтенант John By е изпратен в Канада да ръководи изграждането на 202 км. дългия канал Rideau, който свързва река Отава в Отава с езерото Онтарио в Кингстън. По онова време обаче градът Отава все още не съществува, а селището, което възниква покрай отнелия 6 години строеж, е наречено на името на военния инженер – Bytown. Едва през 1855 година разрастващият се град е преименуван на Отава, като се предполага, че „odawa“ на езика на коренните жители от племето Odawa означава „търгувам“. Ние излизаме отново на улица Rideau St, която след като пресече канала Rideau, се превръща в друга главна улица – Wellington St. На самото кръстовище се издига огромното здание на луксозния хотел Fairmont Château Laurier, който отваря врати през 1912 година. От другата страна на платното, точно срещу хотела, се намира не по-малко масивната сграда Government Conference Centre, датираща от същата година. И двете са построени от Grand Trunk Railway: преди правителствената служба да се нанесе тук в края на 60-те години, това е била първата централна жп гара в града – Union Station, а хотелът е обслужвал многобройните пътници по линията КвебекМонреалОтава, предлагайки нощувка срещу 2 долара. Докато стоим на моста, вятърът пронизва всяка една частица материя и дава друг смисъл на цифрите върху екрана на таблета. И на минутите, и на градусите. Съвсем очаквано, най-дългата ледена пързалка в Канада, а именно каналът Rideau, е затворена заради екстремните температури, и сега се белее пуста на хоризонта. Студът определя темпото на разглеждане на всички забележителности около площад Confederation SquareValiants Memorial, Sappers Staircase, The National War Memorial, Tomb of the Unknown Soldier и The Flags of Canada. При знамената се задържаме малко по-дълго, защото трябва да чуя коя провинция какъв герб има.

Хълмът…

… на парламента или Parliament Hill започва своето развитие като политически и културен център на града през 1859 година, когато английската кралица Виктория избира Отава за столица на Канада (по това време Province of Canada), а малко след това едно след друго изникват и административните здания, маскирани като старинни английски замъци. Точно на такива ми приличат с изящно посипания по покривите им сняг, който кара готическите елементи да се открояват на светлия фон. Вече от другата страна на канала Rideau тръгваме нагоре по хълма. Спираме се първо пред East Block – една от трите сгради, съставляващи комплекса на канадския парламент. Завършена е през 1866 година и е оцеляла до днес без особени промени. Не знам дали защото е първата, която виждам, или защото е източната, но тази ми харесва най-много. За съжаление обаче е отворена за посетители само през летните месеци. Няколко метра по-нагоре се намира главната сграда на парламента – Centre Block, която е построена наново през 1927 година, след като пожар унищожава всичко, с изключение на библиотеката, десет години по-рано. Разположените наоколо строителни кранове, както и ледената пързалка (специално монтирана по случай 150-тата годишнина на страната и предизвикала обществен дебат с неприемливо високата си цена от 5,6 млн. долара за 3 седмици) развалят общия пейзаж. Последна и някак встрани остава West Block – въпреки, че нейното строителство също започва през 1859 година, сградата е завършена едва през 1906 година. Истината е, че всеки следващ порив на вятъра влияе обезкуражително на желанието ми да отида малко по-близо до третата сграда на хълма. Вместо това влизаме в информационния център отсреща, за да вземем билети за безплатния тур на парламента. Въпреки, че още няма 16:00 часа, свободните места за остатъка от деня са изчерпани, а служителката ни съветва да дойдем рано на следващата сутрин. Не ни остава нищо друго, освен да се върнем обратно към търговския център за малко шопинг, преди минусите от 27 да станат 30.

Вечер в столицата

Решаваме да се постоплим малко като прекараме времето до вечеря в къщата, където ще нощуваме – малка, червена и симпатична. След около час имаме среща с домакина ни Люк в мексиканския бар и ресторант El Camino на 380 Elgin St. Улицата е известна с множеството ресторанти и барове, а този е един от най-посещаваните. В началото ми се струва странно, че трябва да отидем в 17:30 часа, когато заведението отваря, за да хванем маса, но само след половин час вече всичко е заето. Такосите са изключително вкусни, но пък аз и нямам база за сравнение, защото за пръв път опитвам. Вечерта продължава с игра на билярд в Cue’n Cushion Billiards & Bar, който е на 10 минути пеш от ресторанта, но за разлика от него се оказва напълно празен. На мен рязко ми се доспива и дори не мога да си довърша кенчето сайдер. „Ще си го изпия в колата“, казвам аз, докато си обличам якето. „Не може“, отговарят ми и двамата в един глас, след което добавят: „Забранено е да се пие алкохол на улицата, а още по-зле, ако те спре полиция и имаш отворен алкохол в колата. Шофьорът ще отнесе страшна глоба.“ „Известно ми е, че в Северна Америка не е позволено да се пие на улицата…“, продължавам аз, „…но все още не мога да разбера защо биха глобили шофьора, ако той самият не е пил.“ „Законите ни не са перфектни“, казва ми Люк и пояснява: „Скоро имаше абсурден случай, в който отнеха книжката на шофьор, останал да спи в колата си, защото е пил и не е искал да шофира.“ Перфектни или не, в нашата действиетлност са по-скоро утопични. А според закона на джет лага заспивам преди десет на диванa – класика.

Парламентът

На 3-и януари ставаме рано и след като оставяме Люк (апропо държавен служител) пред една от лъскавите сгради в ситито на Отава, се отправяме към мола CF Rideau Centre, където отново ще паркираме. Тази сутрин е още по-студено, затова без да губим и минута се отправяме директно към Capital Information Kiosk и този път успяваме да вземем билети за първия тур в парламента от 09:20 часа. Преди обаче да пресечем улицата, за да влезем в парламента, трябва да чуя историята на мъжа, увековечен с бронзова статуя пред информационния център: „Тери Фокс (Terry Fox) е спортист, който на 22 губи единия си крак в следствие на рак. В желанието си да набере средства за проучвания на болестта, той започва маратон от източния бряг на Канада, но така и не успява да стигне до западния.“ Годината е 1980, а историята ми напомня за героите наши съвременници. Студът навън се сгъстява също както сивите облаци на небето и е хубаво, че ще прекараме следващите 40 минути на закрито. Канадският парламент има проверки като на летище, но с допълнението, че тук служителите са още по-любезни. След като оставям няколко слоя дрехи на гардероба, се присъединяваме към групата от около 30 човека, водена от симпатичната Вики, която започва с кратък инструктаж. Разхождаме се из празните коридори на кандския парламент в първия му работен ден за новата година, а коледната украса кара студения мрамор да блести и да излъчва топлина. Освен, че очевидно разполагат с много красива сграда на парламента, канадците си имат и истинска звезда в лицето на министър-председателя Джъстин Трюдо. Ако се чудите на кого е кръстено международното летище в МонреалPierre Elliot Trudeau, то ще ви подскажа, че носи името на неговия баща, също министър-председател, Пиер Елиът Трюдо. Стигаме до залата, в която заседава House of Commons или камарата на общините – може да я видим само през стъкло, но и това е достатъчно. Доминиращият цвят е зеленият по подобие на английския парламент, а народните представители са 338 на брой за 34,5 милиона население. Впечатлена съм от два модерни витража – единият изобразява сцени от живота на коренните жители, а другият – канадския флаг, както и от класическите стъклописи в малкия параклис, построен в памет на загиналите канадски войници във всички войни. Построената през 1876 година библиотека е единствената част от сградата на парламента, която успява да се спаси от разрушителния пожар през 1916 година благодарение на двойните железните врати, които спират огъня. Мраморна статуя на кралица Виктория е разположена в центъра на читалнята, но невероятно изящната и детайлна дърворезба на рафтовете и хилядите томове книги са това, което замайва погледа и предизвиква възхищение. Оказва се, че най-хубавата част от посещението на парламента тепърва предстои – тесен асансьор ни изкачва към върха на високата 92 метра часовникова кула и камбанария Peace Tower, а служителят в него споделя любопитни факти за големината и изработката на камбанте. От тук Отава се вижда като на длан – замръзналата река, бледите лица на сградите и оловните улици.


3 thoughts on “Зимна Канада: Отава

  1. […] пътепис започва там, където разказът за Отава в Зимна К... https://itinerariumvitae.com/2018/03/12/%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *