Зимна Канада: Гананок

Разказ за едно пътуване в 6 части, 2 провинции и 1 автомобил

 

Врата към хиляда острова

На 9-и януари решаваме, че е крайно време да разгледам Гананок, в чиято непосредствена близост пребивавам през последната седмица. Че навън се е затоплило значително, се познава по следното – мога да изкарам без ръкавици повече от минута. Гананок възниква като селище през 1789 година, обявен е за град през 1890 година, а днес населението му наброява малко над 5000 души. Главната улица King Street, където оставяме колата, може да се похвали с доста стари и интересни сгради, свидетелстващи за историческото му минало. Апропо тук паркирането е безплатно, а цената на час в по-големите градове варира между 1,50 и 5 долара. По това време на годината повечето кафенета и ресторанти са затворени, но магазините за 1 долар и други подобни места работят, предлагайки някакъв избор на сувенири, например значително по-евтини магнити. Възрастният продавач в един от тях дори ми прави малка отстъпка, за да похарча всички останали ми монети. Местните наричат Gananoque накратко и на галено Gan, а на езика на коренните жители името му най-вероятно означава „град между две реки“ – река Сейнт Лорънс и река Gananoque. Тук следва да се направи уточнението, че на български името се изписва Гананок, но английското произношение e „ганъноукуей“. През лятото сега тихото и пусто градче се препълва с туристи, насочили се към националния парк „Хиляда острова“, оттук и другото нарицателно за Гананок – Gateway to the Thousand Islands. Архипелагът обхваща 1864 острова, вариращи от късчета земя до големи обитаеми такива, но само 20 от тях попадат в границите на най-стария канадски национален парк. И в Гананок, подобно на съседния голям град Кингстън (едва на 30 километра), описан в Зимна Канада: Кингстън, историческата гара е превърната в туристически център – Gananoque and the 1000 Islands Visitor’s Centre, а малък реставриран локомотив допълва пейзажа.

Забележителностите

Точно до туристическия офис се простира малък парк, в центъра на който се издига спретнатата червена постройка на Gananoque Town Hall – имението, в което днес се намира градската управа, е построено за богато семейство през 1831 година, а през 1911 година е дарено от наследниците на града за обществено ползване. Оттогава до сега е изпълнявало функцията на библиотека, съд, затовр и кметство, а през 1979 година е реновирано, така че оригиналният му облик да се запази. Коледната украса на бялата беседка, зелените елхи пред имението и снегът наоколо създават едно романтично чувство, подсилено от липсата на всякакви други хора и на всякакъв трафик в този момент. Тръгваме по Stone Street, която свършва до брега на река Сейнт Лорънс – тук красиви големи къщи се редуват с църкви, по една за всяко религиозно течение в страната както изглежда. От лявата страна на улицата се две, приличащи една на друга по цветовете и по заострените кули. Първата е St. Andrews Presbyterian Church, датираща от 1855 година, а втората – Grace United Church от 1884 година. Вече на отсрещния тротоар спираме пред червената часовникува кула, която е построена през 1903 година и се издига на височина от 26 метра. В същия цвят до нея стои сградата на старата поща, превърната днес в луксозна къща за гости – The Old Post Office. Третата църква малко по-надолу на улицата е St. John’s the Evangelist Catholic Church – по-голяма и пищна от предишните две, но за съжаление и тя е затворена, подобно на другите две. Може да погледнем само сцената, изобразяваща Рождество, все още намираща се до входа. Изглежда единствената институция, която работи наоколо, е отдалеченото на 3 км. от центъта на градина казино Shorelines Casino Thousand Islands. Въпреки, че се появява през 2002 година, сградата се отличава с ретро кич, подсилван от синьо-червените си цветове на фона на сивия път.

Стъпки в снега

10-и януари ни носи положителни температури и не ми оставя никакво оправдание за пореден път да откажа разходката със снегоходки. А и няма за кога, утре се прибирам. Екипирана с чорапи, яке и шапка на заем в стил „стария трапер“ съм готова да отметна най-екстремното си преживяване за 2018 година. Първоначално не съм много ентусиазирана, но начинанието се оказва по-забавно, отколкото очаквам. Доволна съм, че снегоходките са много по-леки, а щеките много по-полезни от предположението ми. Снежното поле, върху което оставяме отпечатъците си, по принцип е голф игрище през останалата част на годината – Gananoque Golf and Country Club. Сега е пусто и необичайно тихо за ушите ми, замърсени от шумовете на града. След едночасовата разходка, оставаме още малко навън, на двора. Ледовете на река Сейнт Лорънс започват бавно да се пропукват в следобедните часове, докато слънцето бърза да се спусне към хоризонта. Мислено казвам довиждане на Канада, с която ми беше повече от приятно да се срещна тази зима.


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *